Това ли е тайната на семейното щастие?

Изобщо не съм съгласна, че 90% от жените могат да задоволят който и да е мъж с вкусна храна и хубав секс. Аз например за моя си мъж, може да съм добра готвачка и в секса да му е гот с мен, това обаче не означава автоматично, че в същите области друг би мислил за мен същото.
Със сигурност мъжете са по просто устроени от нас и това изказване е обобщено но пък има голяма доза истина в него. Доста интелигентни мъже, с които съм говорила на тази тема,мислят по същия начин и не го намират за обидно.
Щастлив мъж , не означава непременно щастлив брак,но щастлива жена в почти всички случаи гарантира, че брака ще е успешен и задоволителен и за двамата.

Чакайте малко сега. Не поставяйте каруцата пред коня.
Кой е твърдял, че останалото е излишно?
Няма такова нещо.
Но когато липсва основата - храната и секса, другото губи блясък Никой обаче не гарантира, че ако ги има и животът в двойката е цветя и рози.
Без секс до сега никой не е умрял, но без храна...
И да оставим настрана имането на средства и възможността да ни готви готвачка и да хапваме по ресторанти. Персоналното отношение къде го забравихте?
Или като се кажат тия думички си представяте злобна лелка с ролки на главата как тръска чинията с яхния пред неизбръснатия си сърдит мъж работяга, който сърба усърдно манджата, плясва един по задника на булката и чака тя да вдигне краката
И още нещо забравяме - храна и секс, но с любимата жена, а не с коя да е.
Я опитайте на един гладен мъж да му говорите за театър или да решавате семеен проблем. Кауза пердута. Звярът в него реве за рънъ То и аз да съм гладна, светът ми е крив

Може би мъжете, с които сте комуникирали по темата, просто не са направили разлика за каква жена става въпрос- за такава, с която ще живеят съвместно или просто за някаква си там поредна жена за запълване на дупката и олабване на жилата.
За първото- не познавам нормален мъж, за който стомах + топки = всичко искано в живота от жената е вярно и приложимо уравнение.

"Кой е твърдял, че останалото е излишно?
Няма такова нещо."

Напротив:
"...ако човекът десет години не си получава супичката и секса, според мен, жената и да е първа красавица, анализираща световните финансови пазари на закуска и рецитираща шекспир, ще има проблеми...".

Това си е крайност, кой е този, дето ще живее с жена си айде не 10 години, година, примерно и тя- здрава- права, няма да участва в тези забавления?
По този повод писах, че нещата не се изключват едно друго и че не може везните да не са в равновесие или поне да не се опитваме да намерим такова и да очакваме живот на шест.
Именно като оригиналничене ми звучат всички подобни обобщения, като обсъжданото. Нищо повече.

Ама защо само жената трябва да се раздава, да сте чували,че мъжа колкото по-малко обича жена си, толкова по здрави ще му пораснат рогата.

То верно е крайност, ама възникват ли проблеми? Възникват. За справка - много теми в много форуми.
Пък и цитираното показва, че ако махнем основата, другото ще е излишно, а не ако я има.

О, Нали, нали не си правиш изводи за живота от темите и постовете във форумите?
Искрено се надявам да не е така.

Може да се поспори за друго- кое е основата? На който въпрос колкото хора- толкова отговори.

Judy, разбира се, че не Просто ги дадох за пример.
Макар че, форумите са си огледалце на социалните отношения, нищо че често е криво огледалцето
А за основата - верно може да се поспори и би ми била интересна една дискусия, за да видя аргументите в полза на  лИбоФтЪ, перфектните семейни отношения и разговорите за класически балет на гол тумбак.

Тайната на семейното щастие при всички е различна.....Няма рецепта

Нещо такова, все едно да дадеш една рецепта и тя да се прилага за всяка манджа. Не става май.

Щастието се крие в простите неща 

Ох, за един простата манджа е филията с масло, за друг- бобената супа, за трети- винен таскебап.

Аз съм много съгласна с така обсъждания господин. Но смятам, че като човек, който си пада по простичките неща (така го описва авторката), излишно е детайлизирал. Тайната (то пък една тайна  ) на успешния/щастливия брак е двамата да се грижат един за друг. Да са склонни да направят за другия това, което заради себе си би ги домързяло или би ги било страх и т.н да направят. Простичък пример - легнали сме си, чета си и усещам, че съм жадна, но ме мързи да стана. Смрънквам нещо, той става и ми носи вода. И обратното - аз ставам да му донеса телефона, който е забравил на масата, а виждам, че му се спи и не му се става. Дреболии, но важни.
И да, много, много е важно мъжът ми да е сит и сексуално задоволен. И за него е важно, и за мен е важно. Че се е влюбил веднъж, автомативно не значи, че ще е щастлив с мен до гроб. Обичам да го посрещам вечер с приготвена вечеря и с нещо, което ще му достави удоволствие - или по-дълбоко деколте, нищо, че съм с домашни панталони, или с тесни къси панталонки когато е по-топло, или просто да го прегърна на вратата, а косата ми да е вдигната нагоре, защото знам, че обожава врата ми. Искам да му е приятна мисълта, че се прибира вкъщи. Няма значение дали съм готвила цял следобед, дали съм се обадила в близката пицария да поръчам любимата у пица или пък (дай Боже някой ден!) готвачката е сготвила това, което съм и поръчала.
Не че успявам да го правя всеки ден, но обичам да се грижа за него, а той ми се отплаща с любов, страст и грижовност. Изглежда, че основните му нужди са задоволени. Като хапнем и обсъдим злободневните теми, обикновено си говорим и за книги, и за музика, и за пътешествия. Катерим пирамидата на Маслоу  
Струва ми се, че мъжът ми е щастлив. Аз от своя страна също съм щастлива. Защото все още ме привлича сексуално дори със самия си аромат, все още ми дава усещане за физическа и емоционална сигурност и с нито една от постъпките си не ме е наранил. А напротив - успява с дреболии на пръв поглед да ми покаже, че съм най-важната. Като преди няколко седмици, когато се прибрах от един уикенд при родителите ми и намерих в колата си една роза. Просто за добре дошла  

Даа, roxanne25  много добре си го описала !    

Никой не е казал ,че секса и храната са единствените условия...едва ли някой си представя ,че мъжът става от масата и ляга в леглото ,и пак на масата ,и пак в леглото...Но ако изключите тези две неща,които според мен са от важните за едно СЕМЕЙНО и мъжко щастие...какво се получава?!
Я се опитайте да държите един мъж гладен и без секс определен период от време,напр. една седмица или 10 дни.Просто вижте как започва да се променя настроението му...и дори до този момент да ви е носил на ръце,вече няма да се сеща за това,колкото и да му говорите за поезия,изкуство или бизнес,да речем.Не напразно се говори за първични и вторични инстинкти. Ако тялото се чувства зле,няма как душата да е добре.  Биологичен закон,не сме го измислили ние! 

Че кой пък казва, че следва да е така? Просто САМО това не е достатъчно, поне не и за нормалния средноинтелигентен човек. А това беше питанката.
"...ние, мъжете сме прости същества, за да не изневеряваме и да сме щастливи, просто жената трябва да се погрижи да не излизаме от вкъщи с празен стомах и пълни топки."- е то не знам да има мнение, че тези неща са неважни, нито в тази тема, нито по други места. Но до колко с тях се изчерпва рецептата за щастие- боже, ако е това, ще си взема куче, поне аз ще решавам кое и как.
Другата крайност е да бъдат задоволени тези му мераци редовно и качествено, но да го навикваш като малко цигане на пазара, да му мрънколевиш за дребни нещица, да предявяваш куп претенции, да чакаш да те издържа и непрестанно да му навираш в очите за пример новата кола на колегата си или вилата на брат му.

Та не е "толкова проста рецептата", пустата му, то нали се сещате за онази приказка, за клин чорбата. Който не се сеща- да си я прочете. 

Тайната на семейното щастие, според мен е съпрузите да си дават свобода един на друг, да не се вторачват много в дребните неща и да уважават личното пространство на другия. Не мога да понасям жени, които са потресени и възмутени как аз пускам мъжа си с приятели сам на почивка. Е като сме се оженили значи ли че аз съм неотлъчна част от всяка негова глътка въздух? Има разбира се мъже, които злоупотребяват доста с дадената им от половинката свобода. Не за тях става дума. Всеки трябва да има интереси, личен живот, свои приятели, а не да се втъкне като сянка в живота на другия и да не може изобщо да диша без него. Ревността, обсебването и досаждането отравят брака.