Хайде на училище.
Как ходехте на училище? С притеснения или с удоволствие?
Как ходехте на училище? С притеснения или с удоволствие?
Предишните теми:
Скрит текст:
- Публикувана: 14 септ. 2015, 00:38 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2015, 23:21 ч.
Искам да кажа ... (54)_14.09-20.09
С двама ученици се намествам втора! Обичах училището до определена възраст. След това обичах определени предмети, а други ми бяха пълна загуба на време.
До ден днешен помня прескачането на магаре/коза/оФца
Отвратително. Толкова ме беше страх и съответно имах двойка 
Успешна учебна година на всички ученици и всички учители! А на родителите - здрави нерви да си пожелаем!
Лили, мерси за темата!
До ден днешен помня прескачането на магаре/коза/оФца
Отвратително. Толкова ме беше страх и съответно имах двойка Успешна учебна година на всички ученици и всички учители! А на родителите - здрави нерви да си пожелаем!
Лили, мерси за темата!
Благодаря за новата тема! 
Трета!!! Като "три за щастие".
Много обичах да ходя на училище. Почти винаги пристигах първа в класната стая (дори когато бях първа смяна). Неизвинени отсъствия почти не съм имала, извинени от 7-ми клас до 12-ти - също (преди това много боледувах и имах извинени). Разбира се, всички ми повтаряха, че съм луда. И сега точно тия всички мрънкат колко им липсвали годините в училище. И на мен ми липсват, но се радвам, че ги оценявах и тогава.
Трета!!! Като "три за щастие".
Много обичах да ходя на училище. Почти винаги пристигах първа в класната стая (дори когато бях първа смяна). Неизвинени отсъствия почти не съм имала, извинени от 7-ми клас до 12-ти - също (преди това много боледувах и имах извинени). Разбира се, всички ми повтаряха, че съм луда. И сега точно тия всички мрънкат колко им липсвали годините в училище. И на мен ми липсват, но се радвам, че ги оценявах и тогава.
Аз пък обичах да скачам. Имах добра техника на дълъг и висок скок.
На мен разказвателните ми бяха притеснителни.
На мен разказвателните ми бяха притеснителни.
История обожавах, но учителката ни беше страхотна просто. А литературата ми беше тайната любов
По скоро с удоволствие, особено до 8-ми клас. В гимназията влизах основно по математика, БЕЛ и химия заради изключителните ми учителки, по останалите предмети беше случайно присъствие...
... а и на висок скок бях добра, ама само на него ... та по здравословни причини и по тоз предмет ме нямаше..
... а и на висок скок бях добра, ама само на него ... та по здравословни причини и по тоз предмет ме нямаше..
Учителката ми по БЕЛ беше (и още е) страхотна жена. Ценеше много собствената интерпретация, а повечето неща, които трябваше да четем ни ги разказваше накратко. Обожавах я! За мен беше признак на неуважение дори да закъснея за неин час. Не че не сме имали и пререкания, но съм останала с прекрасни спомени за нея.
Учителката ми по литература пък държеше основно на собственото ни мнение. Имаше доста нестандартна система на преподаване и оценяване. Като за математическо училище , любовта ни към литературата беше учудваща. Но нещата тръгват от учителите, както много пъти сме си говорили - страхотните учители по определени предмети съответно карат учениците да харесват и да са добри по същите тези предмети.
Благодаря, Лиляна.
Успешна учебна година!
***
От 5-ти до 7-ми клас ходех на училище с известен страх. Бях дребничка, кльощава и обект на насилие от страна на класните вагабонти. Измисляха ми прякори, бутаха ме, удряха ме, дърпаха ми косата, подиграваха се на високото ми чело и дългото ми вратле. Училището нямаше никаква практика за защита на хлапета като мен. Бях дете на разведени родители, но майка ми (прелестно миньонче) беше много бойна. Та тя ми спаси кожата от ония гамени.
Учителката, която и до ден днешен помня с най-много обич, е Гуглева. Преподаваше ми по немски в читалището. Изключителна жена. Дано е жива и здрава...
Успешна учебна година!
***
От 5-ти до 7-ми клас ходех на училище с известен страх. Бях дребничка, кльощава и обект на насилие от страна на класните вагабонти. Измисляха ми прякори, бутаха ме, удряха ме, дърпаха ми косата, подиграваха се на високото ми чело и дългото ми вратле. Училището нямаше никаква практика за защита на хлапета като мен. Бях дете на разведени родители, но майка ми (прелестно миньонче) беше много бойна. Та тя ми спаси кожата от ония гамени.
Учителката, която и до ден днешен помня с най-много обич, е Гуглева. Преподаваше ми по немски в читалището. Изключителна жена. Дано е жива и здрава...
Математиката и физическото възпитание ми бяха най-неприятни. С физиката също не се обичахме много, химията я разбирах до известно време (в началото), но след това стана пълна каша... Абе точните науки не са за мен, това е. 
Най-много обичах литературата, но и моята учителка държеше да се повтарят чужди думи, което аз не правех, а винаги самостоятелно си пишех и анализи, и съчинения. Съответно имах все четворки, тук-таме по някоя петица (обикновено на тестове по български език, понеже оценяването е с точки). Но оценките никога не са ми били важни, по-важно ми беше да науча нещо. Не съм била отличничка, нито зубър. Имаше предмети, по които се справях добре, имаше и такива като гореизброените точни науки, които и до ден днешен са неразбираеми за мен.
Най-много обичах литературата, но и моята учителка държеше да се повтарят чужди думи, което аз не правех, а винаги самостоятелно си пишех и анализи, и съчинения. Съответно имах все четворки, тук-таме по някоя петица (обикновено на тестове по български език, понеже оценяването е с точки). Но оценките никога не са ми били важни, по-важно ми беше да науча нещо. Не съм била отличничка, нито зубър. Имаше предмети, по които се справях добре, имаше и такива като гореизброените точни науки, които и до ден днешен са неразбираеми за мен.
Учителката ми 9-12 клас ме изкарваше извън нерви от там намразих и всичко свързано с предмета. 
Препоръчани теми