За да стане напълно ясно какви са проблемите ми, ще разкажа за последната ми връзка.
Преди седем години аз бях пред развод и имах нужда от емоции, любов, промяна. Той - доста по-малък от мен, не особено сериозен, но добро същество. Беше спал с доста жени и не мисля, че търсеше нещо сериозно. Още нямах развод, но с бившия ми вече бяхме формално заедно и започнах новата връзка. Скоро заживяхме заедно-първите месеци преди това и в 2, 3 след това не спираше да говори за деца, брак, за всичко. Тук е моментът да спомена най-сериозните мои проблеми, касаещи всичките ми връзки - болезнена ревност, обсебващо поведение и изискване само за контакти, одобрени от мен. Без значение дали говорим за стари приятели, роднини, родители...Неговите проблеми-с работата с инициативността, с апатията.
След два, три месеца той охладня, което ме мобилизира и при първата възможност, когато бившият ми дойде за малко към България, аз поисках развод. Когато казах на човека, за когато пиша, той сякаш даде заден ход, но след няколко дни се разбрахме. Развод не последва обаче...двамата се впуснахме в надпревара - ако аз направя това, ти ще направиш това. Бях се заинатила за дете, той каза, че е безмислено да коментираме на този етап, а и точно сега (вече) не искал. Така минаха още две години, през които аз ту изисквах нещо, ту той се инатеше за развода и че му писнало да чака, ту аз нещо упорствах. След общо 4 години сякаш влязохме в някакъв ритъм - бяхме си станали по-близки и от приятели, чак прекалявахме. Появиха се проблемите му с работата-той е наивен и несигурен, редовно го лъжеха в изработеното, в сметките и т.н. Полудявах и му намирах нова работа, той никога нямаше инициатива. Междувременно почти не му останаха близки-приех само няколко негови приятели, дори с майка си се изпокара - и заради мен след много настояване, и защото разбра, че от години има любовник, а още живее с баща му. Но и тук не прояви решителност, нито някога постави ясна черта-или от едната страна му дуднеха, или от другата, а той мълчеше, както казваше-не обичал да се разправя. Научи се, но само с мен.
Годините минаваха, при спорове той често казваше, че сякаш е в клетка, аз недоволствах, после споменаваше, че още не съм разведена, аз питах защо му е и така минаваха разговорите. Гоних го поне 15 пъти, но той никога не си тръгна, на следващия ден ми беше минало...
През това време не спирах да се чувам с бившия ми-той е и баща на детето ми, винаги беше до мен и дори разделени, си казвахме всичко. Това подлудяваше моят, поне в началото, после претръпна, рядко проверяваше и само констатираше, че това никога няма да свърши.
Преди две седмици изведнъж посърна и почти не говореше.Два дни го питах и накрая седна и каза, че му е писнало. Предчувствайки какво ще последва казах, че сега не ми се говори.На следващия ден той ме чакаше и каза, че трябва да се разберем. Каза, че повече не можел така и измънка, че иска да се разделим. Когато започнах да му обяснявам, че и аз съм осъзнала колко дълго съм протакала развода си и че обещавам да го задействам, той каза: "Вече не искам, искам да се разделим." За пръв път застана някак по-твърдо и каза- "За тези 7 години за пръв път взимам самостоятелно решение и то е, че искам да се разделим. Отдадох си сърцето и душата, а си загубих години от младостта. Ядосан съм и на себе си, обиден съм, огорчен съм. За толкова време вече можеше да имам вече деца".
Знам за моите много сериозни проблеми-съвсем отскоро работя със специалист, но сякаш съм в дупка и не виждам изход за момента...Не съм на 20, с ясно изградени навици и поведение съм, знам, че трябва да се променя, но не знам дали вече е възможно.