Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 17
Здравейте . Моля за съвет ,мисля си че съпругата ми сграда от феминизъм или ако мога да го нарека някаква мания. Моля ви дайте ми съвет . Имаме 2 прекрасни сина ,баткото на 9 години ,малкия е на 2 годинки. От 1 година и половина не е престанала да мрънка как иска веднага нова бременност, зада има дъщеря ,аз не се чувствам готов да имам още едно дете,на всичкото отгоре се държи с децата като с мащеха ,крещи им ,мен ме обвинява че съм правил само момчета ,че пола зависел от бащата ,едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче. Тези обвинения едва ги търпях ,но вече от 3 месеца отказва дори да видим полов живот ,седи си в другата стая сякаш живее сама в тази къща ,затворила се е ,плаче много често .  За капак на всичко купува бебешки женски дрешки . Не виждам изгледи нещата да се оправят,когато искам да отидем на психолог,отказва с думите - " Психологът няма да ми даде мечтаната дъщеря", повстря че живее в ад ,че ще намери друг ако не направя нещо по въпроса,щяла да се бори. Семейството ми ще се разпадне ,не знам какво да направя,как да постъпя ,срам ме е ,че искам съвети тук . Моля ви дайте идея какво да правя ,каква е тази нейна мечта \мания не знам .

# 16
  • Мнения: 22
Здравейте radoslavw86,

Не се срамувайте от това, че търсите начин да намерите отново път към своята съпруга и искате да вникнете в нейните чувства.

За да реагира толкова силно негативно спрямо детето/децата си само заради това, че са от мъжки пол, следва да се запитаме какви са били взаимоотношенията с баща й и с останалите членове на семейството, които са мъже.

Вероятно не е получавала нужната подкрепа от баща й и е било вменено, че не е "достойна", само защото е жена.
Това я е настройло спрямо мъжете като цяло и сега тя може би не иска да спомага на мъжкия пол, а иска да изравни силите като създаде дъщеря.

Направи ми впечатление, че казвате "едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче", т.е., тя смята, че след като ражда синове те са част от вашия отбор, те са ваши наследници, а не нейни. Т.е. тя иска да има друга жена в своя отбор, подкрепа, наследница.

За съжаление, дори да има дъщеря това не е гаранция, че тя ще постигне щастието, което вярва, че тя ще й донесе, защото ще натовари детето с огромни очаквания и шансовете те да не бъдат оправдани са големи.

Според мен е важно тя да постигне психически баланс и да работи с психолог върху травмите, които са й нанесени в детството, за да може тя да постигне вътрешен покой и да може да осъзнае трамвата, която самата тя може да нанесе върху синовете ви.


Пожелавам ви успех!
Ина

Здравейте . Моля за съвет ,мисля си че съпругата ми сграда от феминизъм или ако мога да го нарека някаква мания. Моля ви дайте ми съвет . Имаме 2 прекрасни сина ,баткото на 9 години ,малкия е на 2 годинки. От 1 година и половина не е престанала да мрънка как иска веднага нова бременност, зада има дъщеря ,аз не се чувствам готов да имам още едно дете,на всичкото отгоре се държи с децата като с мащеха ,крещи им ,мен ме обвинява че съм правил само момчета ,че пола зависел от бащата ,едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче. Тези обвинения едва ги търпях ,но вече от 3 месеца отказва дори да видим полов живот ,седи си в другата стая сякаш живее сама в тази къща ,затворила се е ,плаче много често .  За капак на всичко купува бебешки женски дрешки . Не виждам изгледи нещата да се оправят,когато искам да отидем на психолог,отказва с думите - " Психологът няма да ми даде мечтаната дъщеря", повстря че живее в ад ,че ще намери друг ако не направя нещо по въпроса,щяла да се бори. Семейството ми ще се разпадне ,не знам какво да направя,как да постъпя ,срам ме е ,че искам съвети тук . Моля ви дайте идея какво да правя ,каква е тази нейна мечта \мания не знам .

Последна редакция: ср, 06 окт 2021, 18:06 от Ина Иванова

# 17
  • Мнения: 17
Проблемът не е в баща й,тв се обичат ,проблемът е ,че майка й иска само нейния брат ,а нея я отхвърля .
Значи смятате ,че да правим опити за друго дете е излишно ?

# 18
  • Мнения: 22
Отново е намесен мъж от семейството, но в случая се явява брат й. Нейната майка я е накарла да се чувства "недостатъчна" спрямо него.
Което я е травмирало и сега тази трамва на предателство я кара да иска да докаже чрез създаването на наследница момиче колко е грешала майка й като е постъпвала така с нея.

Не съм казала, че създаването на дете е "излишно".
Тук говорим за мотивацията зад това желание, която в случая е плод на желание за доказване и ако щете дори мъст.
Това не е здравословна отправна точка за създаване на нов живот. Травмата на предателството е свързана с най-много очаквания към другите, защото човек обича да предвижда всичко и така да контролира.

Такъв човек много ясно и твърдо заявява това, в която вярва и очаква, че околните трябва да го подкперят, напълно убеден е в правотата си. Обича да мисли за бъдещето и да предвижда какво ще се случи и колкото по-дълбока е травмата му, толкова по-силно е желанието му за контрол.

Когато обаче нещата не се получават по желания от него начин, такъв човек може да стане агресивен, дори да не счита, че това е агресия. Характерни са честата смяна на настроения - от любвеобилен и спокоен до крещящ с пълно гърло. Трудно му е да се доверява на околните, предпочита сам да си свърши работата. Не търпи закъснения, не търпи, когато човек е болен, не търпи неизпълнение, което не следва неговите стриктни изисквания, не търпи мързел. Много взискателен човек.

Човек с такава травма не може да живее в настоящия момент, винаги умът му е обсебен от следващата стъпка.
Например, когато е у дома си мисли за това, което трябва да свърши на работа. Когато е на работа мисли за задълженията, които го чакат като се прибере. Преди да отиде на почивка мисли само за тази почивка, а когато вече е на почивка мисли за всичко, което трябва да свърши, когато тя приключи.

В случая тя знае, че няма контол над пола на детето и обвинява Вас, заради това, че я "предавате".

При такива хора е важно да се работи върху развиване на търпение и толерантност.

Има още много какво да се каже по темата, тъй като е много комплексна.
Ако искате покажете й написаното и ако има желание тя може да дойде на консултация и да поговорим.

Имайте предвид, че е много вероятно тя да реагира с пълно отричане, защото такъв човек иска винаги да бъде силен, в контрол, да поема отговорност. Прави го, за да покаже колко по-силен е от околните, обича да посочва техните слабости. Но когато един човек е истински силен няма потребност да демонстрира непрекъснато силата си.

Това е в общи линии.

Проблемът не е в баща й,тв се обичат ,проблемът е ,че майка й иска само нейния брат ,а нея я отхвърля .
Значи смятате ,че да правим опити за друго дете е излишно ?

Последна редакция: чт, 07 окт 2021, 14:10 от Ина Иванова

# 19
  • Мнения: 91
Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

# 20
  • Мнения: 22
Здравейте Aneliq.0611,

Ще започна като Ви разкажа една история, която беше разказана на мен. Тя е за млад мъж, който е имал всичко. Кариера, жена, бъдеще. Пред него е бил целия живот, изглеждал е добре, издигал се е в професията си. Отговорностите се трупали, силите били впрегнати в това да се докаже и да напредва. Финансовите постъпления го тласнали към всекидневни събирания пред отрупани трапези. Лека полека това се превърнало в ежедневие. Както и това да пие алкохол.
Жена му забременяла, но той решил, че има по-важни неща в живота и я изоставил. Така и не потърсил детето си.
Нямал нужда от това. Имал всичко друго!

С времето алкохолните запои станали неименна част от живота му.
След време срещнал нова жена, заживели заедно.
Напълнял, напуснал престижната работа, появили се болести, вследствие на нездравословния начин на живот. Всяка вечер била дълга, напоена с алкохол и безсънна, а сутрините мрачни и тежки.
Този негов живот лека полека носел нови и нови трагедии в живота му.
Една от тях е това, че новата жена се разболяла от рак и починала.

Изпаднал в още по-дълбока депресия. Не се поглеждал  никога в огледалото, защото не искал да знае кой седи отсреща.

Докато един ден не се събудил и не погледал в него.
Там го гледал непознат за него човек. Дебел. Болен. С големи торби под очите и червендалесто лице. Самотен. Тъжен. Гневен.

Не харесал това, което видял.
Решил, че не може така да продължава и се заканил да промени живота си.
Според него било добро решение да започва да си отбелязва на стенния календар с цветен флумастер в жълт цвят дните, в които не е пил и с червен тези, в които е пил.
След месец погледнал отбелязаното от него и осъзнал, че всички дни са оцветени в червено.

Тогава осъзнал, че има проблем.

Взел кардиналното решение, че иска да спре този порочен кръг и иска да се вземе в ръце.
Спрял алкохола в същия този ден. Излял в мивката всички свои резерви.

Започнал да се храни съобразно здравословните му проблеми, решил, че иска да отслабне и се заел с много упражнения, ходене пеша.

Започнал да харесва това, което вижда в огледалото. Отслабнал, стегнал се, чувствал се добре.

Вече държи шишета с алкохол в дома си, но само, за да черпи свои приятели. Той не е пил от години. Иска да знае, че алкохолът е там и той е имал силата да спре да е под неговия контрол.

С всичко това искам да отговоря на думите ви: "Опитвали сме какво ли не, но не можем да я откажем от него"

Вие за съжаление не можете да я спасите, докато тя сама не осъзнае проблема и не пожелае да спре да пие.
Запитайте се - кое я е тласнало към алкохола. Кое е това, което всеки ден я връща към него. Попитайте и нея.

Ако насила тя бъде спряна (под какъвто и да е начин), то това няма да има дългосрочен ефект.

И тук следва нещо много важно - за съжаление нейното пропадане в бездната на алкохола повлича и други хора, нейните близки, повлича Вас. Предполагам, че ежедневието Ви е изпълнено с много други неприятни събития и резултати, вследствие на нейната зависимост.

Съчувствам Ви, но ще трябва да Ви кажа, нещо, което е много трудно да се каже на човек, който се опитва да помогне на близък да се справи с алкохолизъм.

Намерете начин да се съхраните и не правете компромис.

А относно майка Ви - поговорете отново с нея.

Попитайте я не мисли ли, че е време да направи крачка назад и да намали пиенето.
Разберете как се чувства спрямо пиенетео си като цяло.
Опитайте се да разберете дали иска промяна.

По време на разговор с нея (знам, че няма да е лесно), се старайте да не се ядосвате, да не ставате емоционална и внимавайте да не кажете нещо, за което ще съжалявате.

Може да и кажете неща като:

"Притеснява ме пиенето ти"
"Усещам, че пиенето ти причинява някои проблеми" (работа, социален живот, личен - обсъдете конкретни ситуации)
"Напоследък пиеш повече и мисля, че това се отразява лошо на нас като семейство" (избройте какво и как Ви кара да се чувствате)
"Ние като семейство имаме финансови затрудения, заради всички пари, които харчиш за алкохол" (Ако това е приложимо, разбира се) Обяснете й от какво трябва да се лишава семейството

Говорете й с примери, но без да я нападате или критикувате:

"Ти се държа много зле с мен снощи след като пи и това много нарани чувствата ми"
"Караш ме да се срамувам, когато се държиш така..."
Но не казвайте "срамувам се от теб". Не я нападайте.

Пиенето е механизъм за справяне с проблем, който майка Ви е отчела, че е непосилен за спряване от нея.
Открийте какъв е. Обсъждайте го под различни форми и гледни точки. Търсете решения, стъпки за ново начало. правете го заедно.

Усещам, че сте на ръба на силите си и мислите за пиенето на Вашата майка Ви изсмуква емоционално и не само. Намерете сили да сте мека, когато говорите за проблема, но твърда, когато говорите за това, че е време да се сложат граници.

За съжаление, това не е Ваша битка, а нейна.

Опитайте се да я накарате да се погледне в огледалото (в пряк и преносен смисъл). Само, когато осъзнае в какво се е превърнала и види истината, ще може да премине към стъпката, в която признава, че има реален проблем.

Има групи на анонимни алкохолици, които се събират и онлайн. Проучете въпроса и се опитайте да го поднесете като идея. Когато чуе своите проблеми изречени от устите на хора с този проблем, ще усети, че не е сама в това и ще намери сили. Същото важи за работата с психолог, който специализира в тази област и т.н.

Но това е следваща крачка, до тогава опитите трябва да са в посока на това да погледне проблема в очите и да спре да се прави, че не е там. Всичко е в нейните ръце.


Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина



Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

Последна редакция: сб, 09 окт 2021, 22:55 от Ина Иванова

# 21
  • Мнения: 91
Здравейте Aneliq.0611,

Ще започна като Ви разкажа една история, която беше разказана на мен. Тя е за млад мъж, който е имал всичко. Кариера, жена, бъдеще. Пред него е бил целия живот, изглеждал е добре, издигал се е в професията си. Отговорностите се трупали, силите били впрегнати в това да се докаже и да напредва. Финансовите постъпления го тласнали към всекидневни събирания пред отрупани трапези. Лека полека това се превърнало в ежедневие. Както и това да пие алкохол.
Жена му забременяла, но той решил, че има по-важни неща в живота и я изоставил. Така и не потърсил детето си.
Нямал нужда от това. Имал всичко друго!

С времето алкохолните запои станали неименна част от живота му.
След време срещнал нова жена, заживели заедно.
Напълнял, напуснал престижната работа, появили се болести, вследствие на нездравословния начин на живот. Всяка вечер била дълга, напоена с алкохол и безсънна, а сутрините мрачни и тежки.
Този негов живот лека полека носел нови и нови трагедии в живота му.
Една от тях е това, че новата жена се разболяла от рак и починала.

Изпаднал в още по-дълбока депресия. Не се поглеждал  никога в огледалото, защото не искал да знае кой седи отсреща.

Докато един ден не се събудил и не погледал в него.
Там го гледал непознат за него човек. Дебел. Болен. С големи торби под очите и червендалесто лице. Самотен. Тъжен. Гневен.

Не харесал това, което видял.
Решил, че не може така да продължава и се заканил да промени живота си.
Според него било добро решение да започва да си отбелязва на стенния календар с цветен флумастер в жълт цвят дните, в които не е пил и с червен тези, в които е пил.
След месец погледнал отбелязаното от него и осъзнал, че всички дни са оцветени в червено.

Тогава осъзнал, че има проблем.

Взел кардиналното решение, че иска да спре този порочен кръг и иска да се вземе в ръце.
Спрял алкохола в същия този ден. Излял в мивката всички свои резерви.

Започнал да се храни съобразно здравословните му проблеми, решил, че иска да отслабне и се заел с много упражнения, ходене пеша.

Започнал да харесва това, което вижда в огледалото. Отслабнал, стегнал се, чувствал се добре.

Вече държи шишета с алкохол в дома си, но само, за да черпи свои приятели. Той не е пил от години. Иска да знае, че алкохолът е там и той е имал силата да спре да е под неговия контрол.

С всичко това искам да отговоря на думите ви: "Опитвали сме какво ли не, но не можем да я откажем от него"

Вие за съжаление не можете да я спасите, докато тя сама не осъзнае проблема и не пожелае да спре да пие.
Запитайте се - кое я е тласнало към алкохола. Кое е това, което всеки ден я връща към него. Попитайте и нея.

Ако насила тя бъде спряна (под какъвто и да е начин), то това няма да има дългосрочен ефект.

И тук следва нещо много важно - за съжаление нейното пропадане в бездната на алкохола повлича и други хора, нейните близки, повлича Вас. Предполагам, че ежедневието Ви е изпълнено с много други неприятни събития и резултати, вследствие на нейната зависимост.

Съчувствам Ви, но ще трябва да Ви кажа, нещо, което е много трудно да се каже на човек, който се опитва да помогне на близък да се справи с алкохолизъм.

Намерете начин да се съхраните и не правете компромис.

А относно майка Ви - поговорете отново с нея.

Попитайте я не мисли ли, че е време да направи крачка назад и да намали пиенето.
Разберете как се чувства спрямо пиенетео си като цяло.
Опитайте се да разберете дали иска промяна.

По време на разговор с нея (знам, че няма да е лесно), се старайте да не се ядосвате, да не ставате емоционална и внимавайте да не кажете нещо, за което ще съжалявате.

Може да и кажете неща като:

"Притеснява ме пиенето ти"
"Усещам, че пиенето ти причинява някои проблеми" (работа, социален живот, личен - обсъдете конкретни ситуации)
"Напоследък пиеш повече и мисля, че това се отразява лошо на нас като семейство" (избройте какво и как Ви кара да се чувствате)
"Ние като семейство имаме финансови затрудения, заради всички пари, които харчиш за алкохол" (Ако това е приложимо, разбира се) Обяснете й от какво трябва да се лишава семейството

Говорете й с примери, но без да я нападате или критикувате:

"Ти се държа много зле с мен снощи след като пи и това много нарани чувствата ми"
"Караш ме да се срамувам, когато се държиш така..."
Но не казвайте "срамувам се от теб". Не я нападайте.

Пиенето е механизъм за справяне с проблем, който майка Ви е отчела, че е непосилен за спряване от нея.
Открийте какъв е. Обсъждайте го под различни форми и гледни точки. Търсете решения, стъпки за ново начало. правете го заедно.

Усещам, че сте на ръба на силите си и мислите за пиенето на Вашата майка Ви изсмуква емоционално и не само. Намерете сили да сте мека, когато говорите за проблема, но твърда, когато говорите за това, че е време да се сложат граници.

За съжаление, това не е Ваша битка, а нейна.

Опитайте се да я накарате да се погледне в огледалото (в пряк и преносен смисъл). Само, когато осъзнае в какво се е превърнала и види истината, ще може да премине към стъпката, в която признава, че има реален проблем.

Има групи на анонимни алкохолици, които се събират и онлайн. Проучете въпроса и се опитайте да го поднесете като идея. Когато чуе своите проблеми изречени от устите на хора с този проблем, ще усети, че не е сама в това и ще намери сили. Същото важи за работата с психолог, който специализира в тази област и т.н.

Но това е следваща крачка, до тогава опитите трябва да са в посока на това да погледне проблема в очите и да спре да се прави, че не е там. Всичко е в нейните ръце.


Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина



Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

Благодаря ви много за информацията и съветите, повечето от които сме ги изпробвали без успех.
Относно причината още преди 8- 9 г. С баща ми имаха проблеми. Не се разбираха.. Тя от тогава започна по малко по малко да пие.. Последва и развод и малко след това той почина. Тя пиеше по малко и с дните изпитото се увеличаваше. Тя се оплаква от самотата. Но в същото време неиска да бъде социална а иска да си е сама в къщи. След раздялата с баща ми е имала около 4 връзки, които са се приваляли точно заради алкохола. Тя не приема нашите думи. Един път ни казва аз нямам проблем пия си по 2 3 питиета и си лягам(реално 1 бутилка). В следващия път ни казва такъв ми е живота неможе да ме промените. Ние не искаме да я оставяме сама. Но нетрезвеното ни състояние ни напряга много. И чесно понякога ми е идвало направо да я отпиша от живота си. Когато е пияна не нетърпима

# 22
  • Мнения: 22
Всичко, което описвате показва колко комплексен е проблемът и колко се е задълбочил с годините.
От всичко това разбирам, че сте засегната от това от ранна възраст. Самата Вие имате нужда да получите подкрепа от близките около Вас - сестра, приятели, за да успеете да излекувате това, което всички тези събития Ви е причинило. Не се поставяйте на заден план, защото това може да Ви повлияе много в бъдеще.

Лечението на алкохолизма всключва освен терапия, не рядко и медикаменти. Но докато тя не пожелае промяна, такава трудно ще настъпи.

Опитайте се да й внушите, че ако иска да направи промяна и да не е самотна се изисква да направи нещо различно от всичко, което е правила до сега. Истории на хора, които са преживели това може да отключи в нея осъзнаване - било то филм, книга, биография, история, разказана под някаква форма, която да я докосне.

Тъй като това е дълъг процес и не може да се обобщи с няколко думи, без да се вникне в дълбочина, тук оставям заглавие на книга, която може би би Ви била полезна - "Help! I Think My Loved One Is an Alcoholic: A Survival Guide for Lovers, Family, and Friends" Michelle S. Fondin.

Тя се оплаква от самотата - да разбирам ли, че живее сама, а Вие на друго място?

[/quote]
Благодаря ви много за информацията и съветите, повечето от които сме ги изпробвали без успех.
Относно причината още преди 8- 9 г. С баща ми имаха проблеми. Не се разбираха.. Тя от тогава започна по малко по малко да пие.. Последва и развод и малко след това той почина. Тя пиеше по малко и с дните изпитото се увеличаваше. Тя се оплаква от самотата. Но в същото време неиска да бъде социална а иска да си е сама в къщи. След раздялата с баща ми е имала около 4 връзки, които са се приваляли точно заради алкохола. Тя не приема нашите думи. Един път ни казва аз нямам проблем пия си по 2 3 питиета и си лягам(реално 1 бутилка). В следващия път ни казва такъв ми е живота неможе да ме промените. Ние не искаме да я оставяме сама. Но нетрезвеното ни състояние ни напряга много. И чесно понякога ми е идвало направо да я отпиша от живота си. Когато е пияна не нетърпима
[/quote]

# 23
  • Мнения: 22
Всичко, което описвате показва колко комплексен е проблемът и колко се е задълбочил с годините.
От всичко това разбирам, че сте засегната от това от ранна възраст. Самата Вие имате нужда да получите подкрепа от близките около Вас - сестра, приятели, за да успеете да излекувате това, което всички тези събития Ви е причинило. Не се поставяйте на заден план, защото това може да Ви повлияе много в бъдеще.

Лечението на алкохолизма включва освен терапия, не рядко и медикаменти. Но докато тя не пожелае промяна, такава трудно ще настъпи.

Опитайте се да й внушите, че ако иска да направи промяна и да не е самотна се изисква да направи нещо различно от всичко, което е правила до сега. Истории на хора, които са преживели това може да отключи в нея осъзнаване - било то филм, книга, биография, история, разказана под някаква форма, която да я докосне.

Тъй като това е дълъг процес и не може да се обобщи с няколко думи, без да се вникне в дълбочина, тук оставям заглавие на книга, която може би би Ви била полезна - "Help! I Think My Loved One Is an Alcoholic: A Survival Guide for Lovers, Family, and Friends" Michelle S. Fondin.

Тя се оплаква от самотата - да разбирам ли, че живее сама, а Вие на друго място?


Здравейте Aneliq.0611,

Ще започна като Ви разкажа една история, която беше разказана на мен. Тя е за млад мъж, който е имал всичко. Кариера, жена, бъдеще. Пред него е бил целия живот, изглеждал е добре, издигал се е в професията си. Отговорностите се трупали, силите били впрегнати в това да се докаже и да напредва. Финансовите постъпления го тласнали към всекидневни събирания пред отрупани трапези. Лека полека това се превърнало в ежедневие. Както и това да пие алкохол.
Жена му забременяла, но той решил, че има по-важни неща в живота и я изоставил. Така и не потърсил детето си.
Нямал нужда от това. Имал всичко друго!

С времето алкохолните запои станали неименна част от живота му.
След време срещнал нова жена, заживели заедно.
Напълнял, напуснал престижната работа, появили се болести, вследствие на нездравословния начин на живот. Всяка вечер била дълга, напоена с алкохол и безсънна, а сутрините мрачни и тежки.
Този негов живот лека полека носел нови и нови трагедии в живота му.
Една от тях е това, че новата жена се разболяла от рак и починала.

Изпаднал в още по-дълбока депресия. Не се поглеждал  никога в огледалото, защото не искал да знае кой седи отсреща.

Докато един ден не се събудил и не погледал в него.
Там го гледал непознат за него човек. Дебел. Болен. С големи торби под очите и червендалесто лице. Самотен. Тъжен. Гневен.

Не харесал това, което видял.
Решил, че не може така да продължава и се заканил да промени живота си.
Според него било добро решение да започва да си отбелязва на стенния календар с цветен флумастер в жълт цвят дните, в които не е пил и с червен тези, в които е пил.
След месец погледнал отбелязаното от него и осъзнал, че всички дни са оцветени в червено.

Тогава осъзнал, че има проблем.

Взел кардиналното решение, че иска да спре този порочен кръг и иска да се вземе в ръце.
Спрял алкохола в същия този ден. Излял в мивката всички свои резерви.

Започнал да се храни съобразно здравословните му проблеми, решил, че иска да отслабне и се заел с много упражнения, ходене пеша.

Започнал да харесва това, което вижда в огледалото. Отслабнал, стегнал се, чувствал се добре.

Вече държи шишета с алкохол в дома си, но само, за да черпи свои приятели. Той не е пил от години. Иска да знае, че алкохолът е там и той е имал силата да спре да е под неговия контрол.

С всичко това искам да отговоря на думите ви: "Опитвали сме какво ли не, но не можем да я откажем от него"

Вие за съжаление не можете да я спасите, докато тя сама не осъзнае проблема и не пожелае да спре да пие.
Запитайте се - кое я е тласнало към алкохола. Кое е това, което всеки ден я връща към него. Попитайте и нея.

Ако насила тя бъде спряна (под какъвто и да е начин), то това няма да има дългосрочен ефект.

И тук следва нещо много важно - за съжаление нейното пропадане в бездната на алкохола повлича и други хора, нейните близки, повлича Вас. Предполагам, че ежедневието Ви е изпълнено с много други неприятни събития и резултати, вследствие на нейната зависимост.

Съчувствам Ви, но ще трябва да Ви кажа, нещо, което е много трудно да се каже на човек, който се опитва да помогне на близък да се справи с алкохолизъм.

Намерете начин да се съхраните и не правете компромис.

А относно майка Ви - поговорете отново с нея.

Попитайте я не мисли ли, че е време да направи крачка назад и да намали пиенето.
Разберете как се чувства спрямо пиенетео си като цяло.
Опитайте се да разберете дали иска промяна.

По време на разговор с нея (знам, че няма да е лесно), се старайте да не се ядосвате, да не ставате емоционална и внимавайте да не кажете нещо, за което ще съжалявате.

Може да и кажете неща като:

"Притеснява ме пиенето ти"
"Усещам, че пиенето ти причинява някои проблеми" (работа, социален живот, личен - обсъдете конкретни ситуации)
"Напоследък пиеш повече и мисля, че това се отразява лошо на нас като семейство" (избройте какво и как Ви кара да се чувствате)
"Ние като семейство имаме финансови затрудения, заради всички пари, които харчиш за алкохол" (Ако това е приложимо, разбира се) Обяснете й от какво трябва да се лишава семейството

Говорете й с примери, но без да я нападате или критикувате:

"Ти се държа много зле с мен снощи след като пи и това много нарани чувствата ми"
"Караш ме да се срамувам, когато се държиш така..."
Но не казвайте "срамувам се от теб". Не я нападайте.

Пиенето е механизъм за справяне с проблем, който майка Ви е отчела, че е непосилен за спряване от нея.
Открийте какъв е. Обсъждайте го под различни форми и гледни точки. Търсете решения, стъпки за ново начало. правете го заедно.

Усещам, че сте на ръба на силите си и мислите за пиенето на Вашата майка Ви изсмуква емоционално и не само. Намерете сили да сте мека, когато говорите за проблема, но твърда, когато говорите за това, че е време да се сложат граници.

За съжаление, това не е Ваша битка, а нейна.

Опитайте се да я накарате да се погледне в огледалото (в пряк и преносен смисъл). Само, когато осъзнае в какво се е превърнала и види истината, ще може да премине към стъпката, в която признава, че има реален проблем.

Има групи на анонимни алкохолици, които се събират и онлайн. Проучете въпроса и се опитайте да го поднесете като идея. Когато чуе своите проблеми изречени от устите на хора с този проблем, ще усети, че не е сама в това и ще намери сили. Същото важи за работата с психолог, който специализира в тази област и т.н.

Но това е следваща крачка, до тогава опитите трябва да са в посока на това да погледне проблема в очите и да спре да се прави, че не е там. Всичко е в нейните ръце.


Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина



Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

Благодаря ви много за информацията и съветите, повечето от които сме ги изпробвали без успех.
Относно причината още преди 8- 9 г. С баща ми имаха проблеми. Не се разбираха.. Тя от тогава започна по малко по малко да пие.. Последва и развод и малко след това той почина. Тя пиеше по малко и с дните изпитото се увеличаваше. Тя се оплаква от самотата. Но в същото време неиска да бъде социална а иска да си е сама в къщи. След раздялата с баща ми е имала около 4 връзки, които са се приваляли точно заради алкохола. Тя не приема нашите думи. Един път ни казва аз нямам проблем пия си по 2 3 питиета и си лягам(реално 1 бутилка). В следващия път ни казва такъв ми е живота неможе да ме промените. Ние не искаме да я оставяме сама. Но нетрезвеното ни състояние ни напряга много. И чесно понякога ми е идвало направо да я отпиша от живота си. Когато е пияна не нетърпима

# 24
  • Мнения: 5
Здравейте, госпожо Иванова, искам да споделя с Вас това, което ме тормози. Дори и като анонимен потребител изпитвах дискомфорт да споделя проблемите си, но се реших, защото не се чувствам добре. Не знам откъде да започна и дали ще бъда максимално обективна, защото монетата има два страни и всеки човек има своята собствена истина.
Аз съм на 30 години, имам дете и съответно мъж, с който нямам брак, но живеем като семейство, защото имаме дете. С него не се разбираме и наистина не знам защо сме заедно и дори направихме крачката да станем родители, знам тъпа съм, че сама се въвлякох в това, но
недейте ме съдете. Аз съм чувствителен и сантиментален човек и може да звучи пародоксално, но и много гневен човек, интроверт, но изразявам емоциите си пред най-близките си хора. Моят мъж е човек тип саможивник, създава впечатление на човек, който си е самодостатъчен. Не мога да го почувствам като човек, на който мога да разчитам и който държи на мен. Наистина се чувствам объркана във всичко, което изпитвам. Мъжът ми е човек, който отказва близост с мен, освен секс друго сякаш не иска, чувствам се като част от мебелировката в апартамента, чувствам, че таи някаква злоба към мен и в определени моменти се отприщва, когато, по негови думи, му дам повод и започва да се държи отвратително с мен . Аз съм човек, чиито реакции първоначално са първосигнални, ядосвам се лесно, крещя, това е едно от нещата, които мъжът ми не понася в мен. Винаги съм си признавала грешките и съм казвала извинявай, многократно съм се опитвала да говоря с него, дори да го моля да се научим един друг на компромиси, че съм готова да работя по себе си и да променя това в мен, което може да е причина за нашите проблеми, но се сблъсквам с една стена и държание, което цели да ме наказва и да се чувствам зле, понякога си мисля, че иска да ме дресира.  Днес се скарахме и той отново се затвори в себе си, когато не сме скарани е затворен в себе си и не търси никаква близост с мен, а когато сме скарани е ужасно, една непреклонна стена. Разплаках се, защото няма у него никаква реакция, никаква емоция, безразличие и пренебрежение. Казвам му "Добре, дразниш ми се, сподели, нека да говорим, нека се опитаме да се разбираме, защо се държиш така с мен ", на което ми се казва "След като не виждаш реакция от мен, престани, не искам близост с теб, сега като ревеш очакваш да те прегърна, но няма да го направя, защото не искам и не ми пука какво искаш ти, изпитвам досада". Питам защо след като не може да ме понася реши да има дете от мен, на което ми се отговаря, че ми бил направил дете, за да си имам едно в този живот, лошо ли било това, всичко това ми се казва докато се подхилква след което избухвам и започвам да викам, крещя, хвърлям. В отговор получавам, че съм зле с нервите, че съм луда, да се лекувам. Наистина не знам как трябва да се държа с него и не знам какво чувства към мен и какво може да ми поднесе, чувствам, че ме държи в неведение и съм много объркана къде е проблемът, в мен ли е, в него ли е, в двама ли ни е. Страхувам се какво ще се случи, не искам да живея без любов, не искам такова семейство за себе си и детето си. Никога не съм се чувствала обичана, това ми е като някаква вътрешна празнота и чувство, което не мога да разбера, опитвам се да вникна в себе си и чувствам само някаква празнота, чувствам се като непораснала емоционално, чувствам се като дете, което търси любов и подкрепа, но е отхвърлено. Никога не съм се чувствала приета от майка ми, баща ми, дядо ми ме тормозише и биеше, но родителите ми не взимаха мерки и той продължаваше да го прави, докато не стигнах възраст, в която започнах сама да се пазя и защитавам. На родителите ми създавах дискомфорт, когато като дете изразвявах емоция, особено плач и недоволство, започваха да ми крещят да престана да плача. Сега чувствам, че мъжът ми не иска да изразявам себе си, иска да бъда по негов тертип така че да не му създавам дискомфорт, чувствам, че за да бъдат доволни другите от мен трябва да потисна напълно себе си. Това с родителите ми го споделям ако влияе по някакъв начин за сегашното ми положение. Чувствам се неприета от мъжът ми, дори в момента го чувам как си пее в банята, просто на него не му пука, за да живея с него добре трябва да се примиря, че той ще бъде студен с мен, това е истината. Най много ме е страх детето ми да не ме отхвърли и намрази, не искам това да се случва, искам да бъда подкрепа и опора на детето си и се страхувам, че то ще ме отхвърли, още повече, че тази вечер мъжът ми беше прегърнал детето и му обясняваше как не трябвало да бъде като мен, изобщо нормално ли е да говори така този човек. Главата ми ражда най-лошите сценарии за живота ми, страхувам се много и не знам как да се науча на моя си самодостатъчност, да стана като мъжът ми, чувствам, че съм дъното, тотално съсипала живота си с неадекватни избори за себе си в много направления от живота ми, отвратително ми е и сега, че споделям всичко това за себе си, че позволих да пропадна, да бъде пълна неудачница.
Моля Ви да ми дадете съвет за поведение към него. Той се държи пренебрежително и аз избухвам, как да не избухвам, как да се държа и да се съхраня. Как да се науча на самодостатъчност. Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това? Как да приема и живея с неговото темерутство, в момента чувам, че гледа филм и се смее, нормално ли е да се смее така след всичко, което си казахме? Моля Ви дайте ми съвет за адекватно поведение, чрез което да се съхраня и как да свикна с тази празнота в мен така че тя да ми помага, а не да се чувствам безпомощно. Извинявам се за дългия коментар предварително, просто не мога да се изразявам сбито, в резюме.
Благодаря Ви предварително!

Последна редакция: пн, 11 окт 2021, 09:07 от Alegriq2002

# 25
  • Мнения: 17
Тя си взе големия си и си тръгна . Просто ме нарече егоист ,не бях казал факта че винаги още.преди да създадем деца аз й казвах ,че искам само момчета ,защото да продължат името на баща ми,това много я наранява ,нарича ме егоист и че мисля само за себе си м

# 26
  • Мнения: 22
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина


Здравейте, госпожо Иванова, искам да споделя с Вас това, което ме тормози. Дори и като анонимен потребител изпитвах дискомфорт да споделя проблемите си, но се реших, защото не се чувствам добре. Не знам откъде да започна и дали ще бъда максимално обективна, защото монетата има два страни и всеки човек има своята собствена истина.
Аз съм на 30 години, имам дете и съответно мъж, с който нямам брак, но живеем като семейство, защото имаме дете. С него не се разбираме и наистина не знам защо сме заедно и дори направихме крачката да станем родители, знам тъпа съм, че сама се въвлякох в това, но
недейте ме съдете. Аз съм чувствителен и сантиментален човек и може да звучи пародоксално, но и много гневен човек, интроверт, но изразявам емоциите си пред най-близките си хора. Моят мъж е човек тип саможивник, създава впечатление на човек, който си е самодостатъчен. Не мога да го почувствам като човек, на който мога да разчитам и който държи на мен. Наистина се чувствам объркана във всичко, което изпитвам. Мъжът ми е човек, който отказва близост с мен, освен секс друго сякаш не иска, чувствам се като част от мебелировката в апартамента, чувствам, че таи някаква злоба към мен и в определени моменти се отприщва, когато, по негови думи, му дам повод и започва да се държи отвратително с мен . Аз съм човек, чиито реакции първоначално са първосигнални, ядосвам се лесно, крещя, това е едно от нещата, които мъжът ми не понася в мен. Винаги съм си признавала грешките и съм казвала извинявай, многократно съм се опитвала да говоря с него, дори да го моля да се научим един друг на компромиси, че съм готова да работя по себе си и да променя това в мен, което може да е причина за нашите проблеми, но се сблъсквам с една стена и държание, което цели да ме наказва и да се чувствам зле, понякога си мисля, че иска да ме дресира.  Днес се скарахме и той отново се затвори в себе си, когато не сме скарани е затворен в себе си и не търси никаква близост с мен, а когато сме скарани е ужасно, една непреклонна стена. Разплаках се, защото няма у него никаква реакция, никаква емоция, безразличие и пренебрежение. Казвам му "Добре, дразниш ми се, сподели, нека да говорим, нека се опитаме да се разбираме, защо се държиш така с мен ", на което ми се казва "След като не виждаш реакция от мен, престани, не искам близост с теб, сега като ревеш очакваш да те прегърна, но няма да го направя, защото не искам и не ми пука какво искаш ти, изпитвам досада". Питам защо след като не може да ме понася реши да има дете от мен, на което ми се отговаря, че ми бил направил дете, за да си имам едно в този живот, лошо ли било това, всичко това ми се казва докато се подхилква след което избухвам и започвам да викам, крещя, хвърлям. В отговор получавам, че съм зле с нервите, че съм луда, да се лекувам. Наистина не знам как трябва да се държа с него и не знам какво чувства към мен и какво може да ми поднесе, чувствам, че ме държи в неведение и съм много объркана къде е проблемът, в мен ли е, в него ли е, в двама ли ни е. Страхувам се какво ще се случи, не искам да живея без любов, не искам такова семейство за себе си и детето си. Никога не съм се чувствала обичана, това ми е като някаква вътрешна празнота и чувство, което не мога да разбера, опитвам се да вникна в себе си и чувствам само някаква празнота, чувствам се като непораснала емоционално, чувствам се като дете, което търси любов и подкрепа, но е отхвърлено. Никога не съм се чувствала приета от майка ми, баща ми, дядо ми ме тормозише и биеше, но родителите ми не взимаха мерки и той продължаваше да го прави, докато не стигнах възраст, в която започнах сама да се пазя и защитавам. На родителите ми създавах дискомфорт, когато като дете изразвявах емоция, особено плач и недоволство, започваха да ми крещят да престана да плача. Сега чувствам, че мъжът ми не иска да изразявам себе си, иска да бъда по негов тертип така че да не му създавам дискомфорт, чувствам, че за да бъдат доволни другите от мен трябва да потисна напълно себе си. Това с родителите ми го споделям ако влияе по някакъв начин за сегашното ми положение. Чувствам се неприета от мъжът ми, дори в момента го чувам как си пее в банята, просто на него не му пука, за да живея с него добре трябва да се примиря, че той ще бъде студен с мен, това е истината. Най много ме е страх детето ми да не ме отхвърли и намрази, не искам това да се случва, искам да бъда подкрепа и опора на детето си и се страхувам, че то ще ме отхвърли, още повече, че тази вечер мъжът ми беше прегърнал детето и му обясняваше как не трябвало да бъде като мен, изобщо нормално ли е да говори така този човек. Главата ми ражда най-лошите сценарии за живота ми, страхувам се много и не знам как да се науча на моя си самодостатъчност, да стана като мъжът ми, чувствам, че съм дъното, тотално съсипала живота си с неадекватни избори за себе си в много направления от живота ми, отвратително ми е и сега, че споделям всичко това за себе си, че позволих да пропадна, да бъде пълна неудачница.
Моля Ви да ми дадете съвет за поведение към него. Той се държи пренебрежително и аз избухвам, как да не избухвам, как да се държа и да се съхраня. Как да се науча на самодостатъчност. Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това? Как да приема и живея с неговото темерутство, в момента чувам, че гледа филм и се смее, нормално ли е да се смее така след всичко, което си казахме? Моля Ви дайте ми съвет за адекватно поведение, чрез което да се съхраня и как да свикна с тази празнота в мен така че тя да ми помага, а не да се чувствам безпомощно. Извинявам се за дългия коментар предварително, просто не мога да се изразявам сбито, в резюме.
Благодаря Ви предварително!

Последна редакция: вт, 12 окт 2021, 18:57 от Ина Иванова

# 27
  • Мнения: 22
Съжалявам да чуя това.

Бяхте споменал, че според Вас, жена Ви страда от "феминизъм", защото иска дъщеря, но не бяхте споменал, че сте й заявил, че искате само синове, за да продължат името на баща Ви.

Как бихте нарекъл това да искате само момчета?

Нима, ако беше Ви родила дъщери, това означава, че сте по-малко мъж?

Как Ви кара да се чувствате развоят на събитията?

Дали Вие нямаше да постъпите с нея по този начин, ако тя беше родила дъщери, щяхте ли да я обвинявате, че не  е продължила името на баща Ви, както сега тя обвинява Вас?

В основата на крахът на взаимоотношенията явно седят ценности, обслужващи криворазбрано идеи, които нямат нищо общо със създаването на стабилно семейство. Децата са дар, независимо дали са момчета или момичета. Не можем нито без женското, нито без мъжкото начало.

Надявам се, че ще успеете да осмислите мотивацията, която сте имал Вие в началото да искате само момчета
и ще можете по-ясно да видите колко много си приличат крайните идеи, които и двамата изповядвате.

Силно се надявам децата Ви да не страдат от всичко това.

Тя си взе големия си и си тръгна . Просто ме нарече егоист ,не бях казал факта че винаги още.преди да създадем деца аз й казвах ,че искам само момчета ,защото да продължат името на баща ми,това много я наранява ,нарича ме егоист и че мисля само за себе си м

# 28
  • Мнения: 5
Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

Последна редакция: ср, 13 окт 2021, 00:15 от AnMary

# 29
  • Мнения: 10
Здравейте!

Четох с интерес въпросите и отговорите под Вашата тема.

Честно казано не знам как да започна. Имам известни грижи и неща, които много ме тревожат.
Като цяло съм много амбициозна и имам много неща "в кошницата".
Усещам, че времето не ми стига. Усещам как изтича мажду пръстите. На моменти изпитвам много силна тревожност, сякаш не искам да се боря повече. Гледам да не говоря много за чувствата си, като ми е зле просто си плача сама. Старая се да се раздавам и да правя каквото мога за близките ми и да не съм в тежест, но знам, че не е така.

В такива моменти си казвам, толкова е трудно всичко, ако ме няма и на тях ще им е по-леко. После се усещам, че тези мисли не са никак хубави и гледам да се разведрявам с нещо. Като цяло съм позитивен човек, не съм депресарка.

Гледам да се грижа, да съм полезна, но се чувствам много много зле. Затова седнах тук да пиша на Вас. Докато пиша отново си мисля колко съм глупава да се чувствам по този начин, вместо да работя по-здраво и да си оправя нещата.

Като в тъмен тунел съм и не виждам надежда. Живея ден за ден. Хем имам стремежи, но вече ми се стуват много далечни и сякаш нямам мотивация да ги гоня толкова устремено.

Чувствам, че нищо не заслужавам. Според Вас какво мога да направя, за да се почувствам по-добре?

Благодаря предварително за отделеното време да ми отговорите!

Общи условия

Активация на акаунт