Не мога да разбера защо се получава така или какво мога да направя по въпроса. Моля за идеи на какво може да се дължи това и най-вече какво мога да направя аз по въпроса.
Не съм най-умелият човек в общуването с непознати и по-точно скъсяването на дистанцията. Има подобрение в това с годините. Имам компания от приятели (изцяло женска), с която общувам и излизам редовно. В момента уча в друг град, където успешно създадох едно много близко приятелство, имам и нормално общуване с хората иначе.
По характер съм по-скоро интровертна, по-мълчалива и сдържана с хора, които не познавам добре. С хора, които съм в по-близки отношения се шегувам и смея много, доста съм приказлива, обичам да излизам. Имам си своите положителни и отрицателни страни, но нищо особено крайно и в двете посоки смятам. По-скоро търся логиката обичайно, в чувствата на моменти се ориентирам трудно. Предполагам би било полезно да разкажа нещо за как си прекарвам времето за някакъв ориентир иначе.
Хобитата ми може да се каже, че са по-скоро самотни дейности до голяма степен - четене, рисуване, пътуване (обичайно е със семейство/приятели). Друга част от времето си прекарвам с домашните любимци - котки вкъщи и куче (разходки). Обичам да излизам на кафе, механа, ходенето на кино/театър/балет/цирк/изложба, дискотеките не са моето място.