Тема Незабравима (Unutulmaz) 165

Харун и Еда по телефона като спомен/ 1 част/

Е: Аз направих грешка, Харун
Х: Не, ти не направи грешка, любов моя... Аз сгреших...Всичко е заради мен...Трябваше да ти кажа от самото начало... Само да не бях разрешавал на Едже да остане с нас, защото Ямур иска...Трябваше да предположа, че ще ни изиграе така...Не трябваше да и позволявам да те нарани с лъжите си...
Е: Вече е много късно да спорим за това...Аз те потърсих да ти кажа, че сбърках спрямо Ямур.
Х: Спрямо Ямур ли?
Е: Да. Ямур те иска до себе си. Няма да е правилно да пречим на това...
Х: Значи..искаш да се върна ли?
Е: Само заради Ямур. Относно нас нищо не се променя. Аз, ти не съществуваме...Само дъщеря ни... За Ямур ще направим тази жертва. Ще вижда майка си и баща си в една къща. Толкова. Само толкова.
Х: Как ще стане това? Ще си играем на щастие ли пред Ямур?
Е: Като сме заедно, да. Харун, дъщеря ни е много млада, не искам да започне живота си сломена...

Еда в леглото при Ямур:

Татко ти ще дойде, едничката ми..Всичко бих направила за теб...Нека аз страдам, но за твоето щастие съм готова да изтърпя всичко...Стига само ти да си щастлива...


Бурак и Бату пред къщата изпращат лекаря/ 1 част/

Бурак: Защо дойде доктора? Нещо се случи ли?
Бату: Утре ще настаним Ниса в клиника.
Бурак: Защо?
Бату: Много лоши неща се случиха, още малко да застреля Харун с пистолета
Бурак: Накрая подлуди момичето.
Бату: Какво се опитваш да кажеш?
Бурак: Нищо не се опитвам да кажа, познавам те добре. Горката - след лекарствата, които я накара  да пие, насила я докара до това състояние. Нищо не ти стига, нали? Искаш да унищожиш всички в това семейство. Болен си ти! Болен!
Бату: /смеейки се с луд блясък в очите/ Внимавай в приказките си!
Бурак: След като изпратиш като пощенска пратка Ниса, кой идва наред? Жена ми ли, дъщеря ми? Кой?
Бату: Би могъл да бъде всеки.
Бурак: Не би се осмелил да пипнеш семейството ми. Ще приключа с теб!
Бату: Не бъди толкова сигурен! На твое място бих изпратил семейството си на по-безопасно място. Бодрум е много наблизо. На това отгоре и мястото, където са отседнали не е много сигурно.
Бурак: Вече е време да се сложи край на тези глупости. Да видим и насреща Харун ли ще успееш да си така уверен.



Еда-Джамил

Д-Еда,виж,не знам защо не дойде на сватбата..Не  поиска ли?Но трябва да решите проблемите помежду си
Е-Татко ние
Д-след като живеете в една къща,трябвва да се ожените(да направите сватба)


Харун до леглото на спящата Ниса, звъни на Еда

Х: Еда, Ямур добре ли е?
Е: Спи. Ти идваш ли?
Х: И аз затова те потърсих. Аз няма да мога да дойда.
Е: Защо?
Х:Ниса се разболя
Е:Какво и е? Не е нещо серизоно, нали?
Х: След като загубихме майка и татко се лекуваше. Преживява тежка травма. Трябва да съм до нея.
/Еда мълчи/
Х: Еда?
Е: Слушам
Х: Състоянието и не е добро. И сестра ми ги няма.
Е: Добре тогава. Да оздравява!
Х: Целуни Ямур от мен.
Е: Ще я целуна.
Х: Чао.
Е: И на теб
Е: Нещо ако е необходимо...
/Харун е затворил/


Еда разглежда рисунката на Ямур на щастливото семейство

Бебето си загубих аз...Убиха бебето ми...Убиха го...Отнеха те от мен, малкото ми бебенце... Не можах да те опазя.. Не искаха да те имам.. докато желаех да те отгледам в бели пелени, да вдъхвам сладката ти миризма...сега къде си? Не можах да хвана малките ти ръчички...не можах да те скрия в тялото си.

Плаче неутешно, звъни на Харун

Х: Еда! ..Еда, какво стана?
Е: Ела...Харун, ела...
Х: Да не се случи нещо?
Е: Ела, потуши болката ми...Въре в мен боли, Харун..
Х: Еда, Еда!

Каквото и да сторих, е било от любов към теб... Но ти ме измами. Ти не заслужи тази любов, Харун. Аз ти се посветих, Харун.. И когато оставах сама, всеки мой миг мина с теб... С копнежа по теб и дъщеря ни горях..но ти, т...ти ми изневери... Излъга ме...Заради теб загубих бебето си.. Докато аз те обичах до смърт, ти изкара онази жена насреща ми. Позволи да убие и бебето, и сърцето ми...Сложи край на всичко, Харун - на живота ни, на нашата мечта..


Харун идва вечерта при плачещата Еда /2 част/

Х: Еда!

Еда:Не се доближавах до мен! Нищо не ми остана. Не само бебето ми, не любовта ми и миналото ми отне. Остави ме сама на огъня в догарящите въглени. Сам-сама. Ти беше моят герой, Харун! Но ти го уби. Уби героя ми. Срина мечтите ми
Х: Еда..

Е :Мълчи, не ми казвай нищо!

Х:Ако мислиш, че съм срутил света ти, обещавам ти ще създам нов свят отново. Стига само ти да ми дадеш шанс. Върви с мен по същия път. Върви с мен, за да видиш с очите си, че не съм ти изневерил. Ако не сме силни, няма да успеем да обезоръжим тези, които се опитват да ни разделят. Към щастието можем да вървим, само ако ти си до мен. Твоят герой не умря. И вчера бе до теб, и днес. И не се отказвай да видиш какво е готов да стори твоят герой за теб, за Ямур, за любовта си..

Е:И как ще го направиш? Като вкара в живота ни хората, които навредиха на любовта ни ли? Така ли ще спечелиш битката? Със земята се срина живота ми...Толкова ли е лесно да се съгради отначало? Майчините ми чувства, женската ми гордост ...толкова ли просто нещо е за теб?

Х: Когато думите не стигат да опиша какво значиш за мен, колко голяма е любовта ми към теб...как може да мислиш така?
E: Колко продължи връзката ви?



Харун-Еда(караницата в кухнята)

Я-мамо,ние си дойдойме
Е-добре дошла,ангелчето ми
Я-ядохме много хубава храна.Само ако можеше и ти да беше дошла
Х-Нилюфер,ще заведеш ли Ямур горе
Н-ела,малка пътешественичке
Х-ела в кухнята
Е-какво правиш,пусни  ми ръката.Харун,ще ми пуснеш ли ръката?
Х-Каза че имаш работа,с Арас ли?При него ли ходи?
Е-да.Какво си мислиш че правиш,Ямур ще чуе.Не забравяй защо си в този дом,защото аз не забравям.
Х-за всичко да.Но не вмъквай Арас в живота ни
Е-това аз го решавам.Както твоето решение за разговора с едже,попита ли ме(консултира ли се с мен)  за това
Х-имаш си работа.Ако искаш да се увеличава,ако искаш да се развива в други области имаш моята подкрепа.Няма нужда от Арас
Е-твърде късно,вече подписахме договора.
Х-сега се обади и кажи че се отказваш,кажи му че анулирате договора
Е-няма да направя такова нещо.Утре започваме заедно да работим
Х-Искаш да ме подлудиш ли?Нито в работата ти,нито в личния ти живот ще присъства Арас.Разбра ли ме?
Е-защо?...Не забравяй една малка подробност.аз съм свободна жена


Ямур-Джамил

Я-мамо,кой е този мъж
Е-татенце,добре дошъл
Д-и ти си добре дошла..Ямур
Е-Ямур,ела виж дядо ти,моят баща.Хайде,ела дъще
Д-Ямур,внучето ми
Я-дядо защо плачеш?
Е-може да го прегърнеш и да му целунеш ръка
Я-не плачи,дядо
Д-скъпата ми внучка.Всяка нощ в сънищата си те целувах,усещах аромата ти.Дали ще  мога  да те видя още веднъж,всяка нощ се молех за това.Благодаря ти Боже
Я-добре,защо не си ме виждал
Д-защото ти беше сред нас,беше много далеч.Много далеч.
Я-но вече ще сме заедно нали?
Д-да
Я-тогава не плачи моля те
Д-плача от радост,видях те.Прегърнах внучката си.Аз вече съм най-щастливия дядо на света
Я-ооооо ,тук всички ли плачат? Вече не искам никой да плаче,става ли?
Е-добре,ангелчето ми,повече никой няма да плаче
Я-ела дядо,не стой прав седни.Седни ти казвам,дядо.Знаеш ли какво ще правим сега?


Еда-Харун-Мелда( пред къщата на Гюлер)

Х-здравей
М-добре дошъл,влизай
Х-дойдох да взема Еда и Ямур,няма да влизам
М-влез вътре докато се приготвят
Е-ти защо дойде,скоро щяхме да се приберем
Х-не исках да чакам
Е-тогава ще приготвя Ямур
Х-ти няма ли да дойдеш?
Е-не
Х-защо?Няма ли да се върнеш заедно с Ямур?>
Е-имам работа
М-аз ще приготвя Ямур
Х-каква е тази работа?
Е-може би трябва да ти напомня какво е необходимо да правя.Ние вече не сме заедно.Не съм длъжна да ти обяснявам какво правя(каква работа имам).Нямаш право да ме питаш.Така ли е?
Х-Това не е толкова лесно
Е-лесно или трудно.Всички тези причини водят до тук.Съжалявам,но ще трябва да се придържаме към тях.
Я-баща ми е дощъл
Х-дъще
Я-мамо,ти няма ли да идваш?
Е-нали говорихме за това,едничката ми.Имам малко работа.Хайде вие добре се забавлявайте.Ще се видим довечера в къщи
Я-до скоро мамо
Х-ние няма да закъсняваме много довечера


Еда-Нилюфер(приготвяйки другата спалня)

Еда-Ямур,никога не трябва да разбира истината.Ние правим тази жертва за нея.
Нилюфер-Аз не искам да и напомям г-жо Еда,но трябва да знаете че ще бъде трудно,все пак живеем в една и съща къща.



Мелда в офиса на Харун

Х: Мелда..

M: Да поговорим ли, ако имаш време?

Х:Разбира се, ела!

M: Ямур и Еда били у нас. Обадиха се като дошли

Х: Знам, после ще дойдат тук.

M: Значи вие се сдобрихте, няма проблеми?

Х: Много не може да се каже, че сме се сдобрили. Но реших да бъда до дъщеря си за нейното добро.

M: Съжалявам, че е така. Но най-малкото се радвам, че съм права за решението, което взех.

Х: Какво решение?

M: Много мислих какво преживя Еда, какво преживях аз... За никого не беше лесно, но при това положение разбрах, че съм сгрешила приемайки работата при теб. Колкото и добри намерения да имаме, трябваше да помисля, че моето присъствие тук може да бъде проблем за Еда.
Ако и за теб е удобно, аз искам да се оттегля от работата, Харун.

Х: Май си права. Изживяваме много деликатен период.  Всички сме лесно докачливи. Бързо се обиждаме, бързо се гневим..

М: В такъв момент не искам да ставам причина за излишни недоразумения.

Х:  Благодаря ти, че си толкова внимателна. Добре, какво мислиш да правиш?
М: Ще си потърся друга работа. Разбира се, че все някъде ще намеря. С твое позволение.. Довиждане!

Х: Благодаря ти за всичко, Мелда...Ще те попитам нещо..Може ли Бату наистина да е Кенан?


Ямур-Харун:

Ямур – Много се забавлявахме, татко… С братовчедите играхме игри, ядохме торти.
Харун – Обичаш ли братовчедите си?
Ямур – Обичам ги. Колко много роднини съм имала. Две лели, двама братовчеди, една баба, един дядо, и даже и един чичо съм имала. О-х, много наистина… Щях да забравя да сложа в сметката и бебето на майка ми (куклата). Има и една кукла-бебе на майка ми. Наистина много навалица. Татко ти слушаш ли ме?
Харун – Слушам те миличка, но ти все още не си си изяла яденето.
Ямур – нахраних се, изпълнена съм, изпълнена съм.
Харун – Половината от чинията е останало, но…
Ямур – Ако и това изям ще гръмна накрая… Хайде да отиваме вкъщи. Да минем да вземем мама, Сигурно вече е свършила работа.



Хаят – Харун:

Хаят – Харун, драги, добре дошъл сине, какво става?
Харун – Здравейте. Дойдох да взема Еда. Ямур чака в колата.
Хаят – Еда ли?
Харун – Каза че има работа, мислех си че тук е. Къде е, вътре ли?
Хаят – Еда днес изобщо не е идвала тук, синко.
Харун – Не е ли идвала?
Хаят – А-й-й, изглежда вече започнах да забравям… От сутринта държа в главата си седемдесет и две задачи. Забравила съм, а-й-й. Еда имаше днес работа в магазина. Щеше да идва декоратор за витрината, синко. Но до този час няма как да са останали, тругнали са си оттам….
Харун – добре, сигурно в къщи си е отишла.
Хаят – сигурно
Харун – хубава вечер, спорна работа.
Хаят – довиждане, синко, грижи се за себе си… Ах, лудо момиче, погледни се, какво правиш с този мъж? Всъщност аз какво правя, какво направих?


Еда-Хаят:

Еда – ало, майко Хаят.
Хаят – къде си?... Харун доиде тук, излъгах го, казах му че си в магазина.
Еда – не е имало нужда да го лъжеш.
Хаят – какво направи, къде остана незнам, но трябваше да излъжа, а-й-й…
Еда – имах една важна работа.
Хаят – каква е толкова тази работа?
Еда – Подписахме договор с Арас.
Хаят – Какво-о-о?... Тайно-тайно, какви ги вършиш ти, а-а-а?...
Еда – Не е тайно. От никого не крия при това…
Хаят – От мен обаче скри… Много грешно постъпваш, Еда, надолу с главата в дълбокото се впускаш, в опасни води започваш да плуваш…. От мен да го знаеш…
Еда – не, не отивам в дълбокото, собствения си път чертая.
Хаят – С дистанция (като се отдалечаваш) ли чертаеш собствения си път? Освен всичко и Харун ще ядосаш…
Еда – добре, а аз какво да направя, майко Хаят?... Да преживявам в продължение на дни?... Аз не съм таква, да чакам какво ще се случи… Всички ме обвинявате, но през какво преминах не мислите… Не се опитвате и да ме разберете…. Дори и ти не ме разбираш, майко Хаят…



Ямур – Еда:

Ямур – твоята стая тук ли е била?
Еда – да, ето виж, това е куклата ми (бебето ми).
Ямур – бебето ти е било много хубаво, как се каква?
Еда – Ханде.
Ямур – Здравей Ханде, виж, това е Ела… Я, да видим сега бебетата… Твоето бебе говори ли?
Еда – да се опитаме да го чуем.
Ямур – знаеш ли, ние с бащата на Ямур ще отидем да ядем. Ако искаш и ти ела. Той е най-красивият баша на света.
Еда – добре, става.
Ямур – знаеш ли, снощи бях много уплашена?
Еда – а-а-а, защо?
Ямур – Ямур си помисли, че майка и баща й повече няма да са заедно… Снощи тя много плака.
Еда – ние винаги ще се сме до теб, момичето ми. Като плачеш ме натъжаваш, не дей, става ли?
Ямур – С баща ми още ли сте скарани, нали?
Еда – не, вече няма да сме.
Ямур  - обещаваш ли?
Еда – обещавам.
Ямур – Тогава да изядем ли кекса на леля Ферда?
Еда – Отиваме, но преди да ми дадеш малко да те нацелувам, няма да ходим…
Ямур – мамичко, спри, ти каза малко, това малко ли е?
Еда – какво да направя, умирам си да те целувам…
Ямур – мамо спри, стига, мамо… Леля, помощ!...
Тюркян – аман, аман, седем от седем деца са…
Ферда – а-й, сега съм по-добре.
Тюркян – ела, ела.
Ямур – спаси ме…
Тюркян – остави детето да яде… а-а-а… оставиме и мен да хапна малко…
Ямур – остави ме най-сетне.


Харун – Ямур (по телефона):

Харун – моля.
Еда – Ямур преди да заспи искала да чуе гласа ти.
Харун – дай да договоря.
Приятелката на Хазар – Скъпи, остави тоа, аз ще почистя.
Харун – Ямр, дъще, там ли си?
Ямур – добре, казах, горещите шоколади идват.
Харун – Еда, Ямур ще говори ли с мен?
Еда – баща ти.
Ямур – татенце,
Харун – Ти няма ли да си лягаш вече, ангелчето ми?
Ямур -  Щях да си лягам, сънят избяга. Ти като се върнеш, тогава ще си легна.
Харун – не ме чакай, миличка, лягай си.
Ямур – като си изпием горещия шоколод, тогава може да си легнем… Но, аз те чакам теб…
Харун – Не може, бебчето ми, аз ще се върна късно. Лягай си. Не натъжавай майка си, нали така?
Ямур – о-ф-ф, добре… Татко щял късно да си дойде…

/Благодарение на г-жа Броненосец, Рекси и Милена. /