Тема Незабравима (Unutulmaz) 156

Вчера цял ден и цяла вечер нямах време за старата тема ,но за компенсация,сега съм първа в Новата!
Карпатия,благодаря ти,че си Я направила за нас!
 
Харесва ми ,че си сложила изповедта на Тюркян в началото-независимо как я тълкуваме и възприемаме,мисля,че тя е показателна за доста неща!

И за да започнем новата тема с ведро настроение,една хубава снимка !

И.......още една.......

 

Тази също ми стана любима снимка-виждам  подтекст в израженията и на двамата,а за "захвата"-въобще няма да отварям дума....
Много са готини!

Добро утро и релаксиращ уикенд прекрасните клипове на Розичка и Ради!

http://www.youtube.com/watch?v=MQb2bZpNjqI

http://www.youtube.com/watch?v=Rk5ighsfJsE&feature=mfu_in_order&list=UL

Карпатия прекрасен оазис

Превод на любимият ни 67 еп,благодарение на Рекси,Милена,Розовка и г-жа Броненосец!

Еда на кея:
– Не, не можеш да предадеш любовта ни, Харун... Това не можеш да ни сториш… Докато дъщеря ми беше с теб, това не може да си направил… Тази снимка не може да бъде истина… Не може да бъде, не може да бъде…
(припомня си разговорите с Едже, Харун, Арас)
– …. Защо не ми каза истината, Харун? Тази истина един път ме уби… Но твоите лъжи хиляда пъти убиха.


Еда-Харун-Мелда (във фирмата на Харун):
Секретарка – добре дошла г-жа Еда, да съобщя ли на г-н Харун, че сте дошла?
Еда – няма нужда!
Харун – Еда!?!... Еда, какво е станало?... Ще кажеш ли, случило ли се е нещо?... Ямур къде е?
Еда – вкъщи!... Тук дойдох, за да говоря с теб. Един отговор искам от теб!
Харун – какъв отговор?
Еда - …… Како!?!
Мелда – имаш право да си объркана/смутена... Интересува те какво търся тук…. Нямаше удобен момент да ти кажа.
Еда – аз….
Харун – Мелда вече работи за нас.
Мелда – Еда, виж, не разбирай погрешно! Знам, виждайки ме тук е все едно изстрелян куршум. В края на крайщата няма какво да разкривам и казвам. След като г-н Арас ме уволни от работа….
Еда – како, няма нужда нищо да се разкрива. Напротив, много се радвам. Пожелвам успех!
Мелда – добре, тогава до скоро!
Еда - …. Кога щеше да кажеш че сестра ми работи тук? Или изобщо не мислеше да кажеш?
Харун – разбира се, че щях да кажа. Само че нямаше удобна възможност. Какво ти е Еда?
Еда – скрил си го от мен. Какво ли друго има не казано/не споделено?
Харун – няма, няма друго нещо. Какво може да има?
Еда – в такъв случай, аз имам да ти съобщя нещо…. Спомняш ли си, Арас ми беше направил бизне-предложение?
Харун – да.
Еда – реших да го приема.
Харун – не, няма да го приемеш/ще го отхвърлиш! Няма да работиш заедно с Арас! Такова нещо няма да ти позволя!
Еда – защо? Държиш се, все едно си свободен, прекалено независимо; взимаш сестра ми на работа, позволи на Едже когато иска да идва вкъщи. От мен какво искаш да направя?
Харун – това не са еднакви неща.
Еда – къде е разликата? Аз не виждам никаква разлика!
Харун – какво се опитваш да направиш, Еда?
Еда – да се научим на взаимно доверие (ДА СЕ НАУЧИМ ВЗАИМНО ДА СИ ВЯРВАМЕ!) Защото аз (на теб) ти вярвам!
Харун – какво доверие?
Еда – или може би ти не ми вярваш?
Харун – на къде клониш (какъв ти е въпроса/проблема) не разбирам!?!
Еда – трябва да вървя, имам си работен ангажимент. Както ти си имаше работа днес, така и аз си имам работа.
Харун – Еда!
Мелда – Еда, аз съм съвсем сериозна, заради теб/ако кажеш, веднага ще напусна работата си тук. Изобщо не е толкова важно, разбираш ли?
Еда – Не како, проблемът не е от теб. Ти си продължавай работата. Аз нямам въпроси за разрешаване с теб.

Я-ааа,защо си дойде?
Е-защо?Не се ли радваш,че дойдох?
Я-не е така,мамичко.подготвям изненада,няма да влизаш
Е-така ли
Я-оффф и татко си  дойде.Защо толкова рано се връщате  днес?
Х-Ямур,защо не влезеш с нас вътре
Я-имам работа,тате,вървете си оттук.С мама  се махнете моля ви
Е-ние няма да ти пречим дъще
Я-моля ви,моляяяя..Идете,разходете се,забавлявайте се,хайде,хайдеееееее.Понякога е много трудно да разбереш думите на големите
Х-как можа да отидеш в дома на онзи мъж?
Е-трябваше  да се погрижа за моя бизнес Харун,нали ти казах
Х-дори да знаеше,че това ще ме ядоса
Е-сега по-добре ли ще ме разбереш?
Х-Значи ми даде урок,за това ли беше всичко?
Е-не,очаквах да ме разбереш.Колко страдах,когато ви видях рамо до рамо,откакто научих стомаха ми е постоянно свит,кара ме да се чувствам като луда.
Х-аз само направих най-доброто за моя бизнес.За Мелда,за мен това не е нищо повече от работа.
E-за теб може да е така,но за сестра ми случилото се е  по-надълбоко,там не се заличават лесно чувствата.Може да дойде ден ,когато няма да може да контролира емоциите си
Х-няма такова нещо Еда,не говори глупости
Е-има,за Едже също има.Но знаете ли колко е болезнено за мен.
Х-Да се оженим.Защо да чакаме?Мечтaехме са бъдем семейство,защо да чакаме?Възможно най-скоро да осъществим нашата мечта.Незабавно сега да отидем.Брачните ни клетви  нека да започнат сега.Хайде

Еда в дома на Арас

А: Еда, добре дошла!
Е: Имаш ли малко време?
А: Винаги
Е: Дойдох да ти кажа за едно мое решение
Беше ми направил едно бизнес предложение.
А: Да.
Е: Ако още е в сила, приемам!
А: Защо?
Е: Реших, че е ще бъде добре за професионалното ми израстване.
А: Грешно решение
Е: Как така грешно? Какво грешно може да има да приема тази бизнес оферта?
А: Грешно, защото не ми харесва в какво време идва този положителен отговор.
Е: Какво искаш да кажеш?
А: Също така не е хубаво да ме използваш, за да накараш харун да ревнува.
Е: Как реши пък, че искам да те използвам
Ако си се отказал от предложението си, можеш да ми кажеш без да увърташ.
А: Не увъртам. Просто много добре познавам жените.
Да не се заблуждаваме. И двамата знаем, че дойде тук, за да подлудиш Харун. Защото разбра, че Харун те излъга и искаш да си отмъстиш.
Е: Приемаш или не да работим заедно?
А: Не! Аз не бих позволил да бъда използван в подобна игра. Това означава да изменя на себе си, да изменя на любовта си. Аз не бих изневерил на любовта си.
Е: Съжалявам! Забрави казаното, не съм идвала тук, не сме се срещали. Става ли?
А: Не си отивай! Обичам те!
Е: Беше грешка да идвам тук. Още веднъж ти се извинявам.
А: Една твоя дума само може да промени всичко.
Е: Не би могла. Каквото и да става, да се ядосвам, да мразя - любовта ми към Харун няма да се промени. До края на дните ми, дори да загубя ума си, сърцето ми винаги ще обича него. Той е моята единствена любов и така ще си остане.

и

Еда-Арас:
Тарък (на ум) – сега какво ще кажа на г-н Харун. Странните неща как се казват?
Арас – куфарът занеси в колата.
Шофьор – г-н Арас, дойде един гостенин, чака долу.
Арас – Еда, добре дошла!
Еда – имаш ли време?
Арас – всичкото време (винаги).
Еда – дойдох да ти кажа, за едно взето решение.
Арас – какво решение?
Еда – беше ми направил бизнес-предложение.
Арас – да.
Еда – ако не е вече късно, приемам го.
Арас – защо?
Еда – защото това е една добра възможност за професионално разрастване, затова взех решението.
Арас – грешно решение.
Еда – как така грешно решение? Защо да е грешно приемането на бизнес-предложение?
Арас – грешно, защото не ми харесва момента.
Еда – какво искаш да кажеш?
Арас – никак не е хубаво, че за да предизвикаш ревността на Харун, използваш мен.
Еда – от къде изскочи това, че те използвам? Ако си се отказал от предложението, без да ме подвеждаш може да ми кажеш.
Арас – аз не те подвеждам, само дето много добре познавам жените. Няма какво да се убеждаваме. И двамата знаем, че си дошла тук, за да подлудиш Харун. Защото искаш да отмъстиш на Харун, след като си разбрала за лъжите, които той ти е казал.
Еда – да работим заедно приемаш ли или отказваш?
Арас – не, аз подобни игри не използвам. За мен това е предателство към любовта ми. Аз няма да предам любовта си.
Еда – Извинявай, забрави казаното от мен! Все едно нищо не съм ти казвала. Тук изобщо не съм идвала, тръгвам си, става ли?
Арас – не тръгвай!.... Обичам те!
Еда – не трябваше изобщо да идвам тук. Отново се извинявам!
Арас – казвайки само една дума, всичко може да се промени, Еда.
Еда – няма да се промени. Каквото и да се случва, независимо от ревността ми и омразата, любовта ми към Харун няма да се промени…. До края на живота ми, дори да си загубя ума, сърцето ми него ще обича…. Той е моята единствена любов…. И така ще остане.

Тарък (Харун звъни на Тарък) – ало.
Харун – Тарък, Еда къде е сега?... Защо мълчиш, Тарък? Попитах те, Еда къде е в момента?
(Еда излиза от дома на Арас)
Тарък – г-жа Еда беше дошла в къщата на г-н Арас, но сега си замина.
( … и телефонът на Харун пострада силно ….)

Хаят – Харун (по телефона):
Хаят – ало
Харун – здравейте, как сте?
Хаят – добре съм, синко, ти как си?
Харун – не е зле. Безспокоя ви заради една тема.
Хаят – моля заповядай, кажи, слушам те.
Харун – да не започвате бизнес-съдружие с Арас. Направеното предложение, не приемайте, моля ви.
Хаят – аз нямам информация за това. Този въпрос много отдавна го приключихме.
Харун – нямате ли информация? Еда нищо ли не ви е казала?
Хаят – не, синко, още когато получихме предложението, аз не бях съгласна. Говорих и с Еда, тя също не го прие. Отново как изникна това сега, наистина не разбирам.
Харун – и аз не разбирам, но Еда каза, че ще приеме предложението.
Хаят – така ли ти каза, Еда?
Харун – да… нищо, отнех ви време да ме изслушате. Но, не искам Еда да има бизнес с Арас. И по тази тема съм много сериозен.
Хаят – добре, разбирам, разбирам. До скоро! Хайде, не се притеснявай!

Я-леля..Сега ти си моята леля,нали така?
М-да красивата ми,аз съм твоята леля.Ти си моята най-красива на света племенница
Е-како
М-здравей
Е-добре дошла
М-много  красива си станала
Е-благодаря ти
М-най-накрая се случи
Х-Ямур,забравихме короната ти.Може ли принцеса без корона?хайде ела,да отидем да видим най-хубавата корона за теб.
Я-добре,но нека е бързо
Х-добре,добре,госпожице

Харун-Да се оженим.Защо да чакаме?Мечтaехме са бъдем семейство,защо да чакаме?Възможно най-скоро да осъществим нашата мечта.Незабавно сега да отидем.Брачните ни клетви  нека да започнат сега.Хайде

Ямур-Нилюфер

Я-може да имам брат или сестра?Даже намерих име..Дениз.Харесва ли ти?
Н-много е хубаво.хайде ела стига толкова,време е за спане
Я-не ми се спи
Н-хайде,ела
Я-много съм щастлива,знаеш ли.Мама и татко ще се оженят

Харун-Арас

Х-повече няма да се виждаш със съпругата ми.Разбра ли ме?
А-ти не я заслужаваш.
Х-От сега нататък ще стоиш далеч или  всяка твоя стъпка,ще те отведе до смъртта.На всяка цена ще направя това,което казвам.Разбра ли ме?

Х-добро утро на най-красивата булка на света.
Е-добро утро
Х-пак ме гледаш така
Е-как те гледам
Х-ето така
Е-има ли нещо,което искаш да ми кажеш?
Х-да..много те обичам
Е-друго
Х-ако продължаваш да ме гледаш така,гостите ще трябва да ги посрещаме в леглото
Е-Харун спри,Ямур сигурно се е събудила

Мелда и Еда в ателието

Еда: Како!
Мелда: Еда!
Когато бяхме малки все се страхуваше да не се омъжа и да си отида. Помниш ли?
Е: Да, понякога се молех сестра ми никога да не се омъжи, да остане винаги с мен...Времето да спре, да останем завинаги така, никога да не се разделяме
Мелда: Ние никога не се разделихме. Моята обич към теб остана винаги там - в сърцето ми.
Еда: И моята, како, и моята.
Мелда: Много те обичам!
Еда: Како!
Мелда: Понякога загубвахме себе си, наранявахме се, разбивахме една-друга
Еда: Понякога отворяхме нелечими рани...
Мелда: Дори не забелязахме, че съсипваме близките си.
Еда: Понякога бяхме слепи, понякога глухи, нищо не ни интересуваше...
Мелда: Този омърсен свят всъщност се въртеше само край нас. Затворихме се в него, омърсихме и себе си...
Еда: Не само себе си, а всички любими хора омърсихме...
Мелда: Но дори и в моментите, в които ти бях най-ядосана, една част от сърцето ми трепереше за теб.
Вътрешният ми глас не престана да крещи, изгаряше мозъка ми - сестричката ми е това. Сестричката, която обичам повече от душата си. Родено в дланите, израснало на ръцете ми красиво цвете. Моята Еда е това: "Господи, какво правя аз? Какво правя?" ...Само ако...
Еда: И ти беше с мен във всеки един миг. Същият въпрос задавах на себе си, задавах на сърцето си хиляди пъти. Хиляди пъти се проклинах за стореното на теб и семейството ми.
Мелда: Знам, знам мила! Истината беше в тези безгласни писъци. Ние бяхме този спотаен писък. Това, което теб държеше към живота, това, което ми даваше сила да издържа, беше този глас. Въпреки нас, единственото останало чисто нещо - гласът на обичта. Това, което ни събра тук, е на обичта гласът на обичта. На безкрайната обич. Не го губи, Еда! Без него нищо няма смисъл. Това, което ни държи изправени, е само обичта. Несломимата обич.
Бъди щастлива, сестричке!
Еда: Како!
Мелда: Еда, скъпата ми сестричка...


Харун и Джемил пред автосервиза.

Харун:Само една минута..Искам да поговорим, моля Ви!
Дж: Какво искаш?
Х:Зная, преживяното беше много трудно за всички ни, но аз съм готов да забравя всичко. Искам и Вие да ми простите.
Дж: Аз оставих Господ да ти прости.
Харун: Почакайте! Опитайте се да видите причината за случилото се!
Защо се наранихме, защо отхвърлихме един друг, защо викахме, крещяхме? Всички наши действия, защо се стреля, защо преживяхме тази болка? Всичко това е заради една чиста, незабравима любов. Ако можехме да накараме сърцата ни да ни слушат...Нищо от това нямаше да се случи...Колкото и да се мъчихме, не можахме да преборим тази любов.
И въпреки разбитото Ви семейство, превръщането на децата Ви във врагове, това, че се разделихте от съпругата си, от дома си, тази любов не ни напусна.
Може да мислите, че не съм съжалявал за изживяните нещастия, но в собствения си свят аз страдах. Как можех да не страдам?
Аз раних един уважаван от семейството си баща, унижих го в очите на семейството му..
Докато Вие изживявахте най-трудните моменти в живота си, аз усещах всяка Ваша болка със сърцето си, защото преживяхте това заради нас - и Вие, и майка Тюркян, и Мелда...През тези четири години и мен ме болеше всеки ден, случилото се не ме напусна за миг...Дори и да бяхме на различни места, ние споделяхме една и съща болка...Еда с години бе разделена от дъщеря си, Ямур от майка си... Вече искаме да забравим преживяното и да бъдем щастливи...искаме утрешният ден да е по-хубав... за всички ни.
Джемил: Това не е възможно. Няма лек за миналото.
Харун: Не, има! Ямур. Тя е вашата внучка, от Ваша кръв, от Вашата душа част. Само ако можете да видите как гледа майка си, ще разберете по-добре какво се опитвам да Ви кажа. В този миг светът спира, всичко преживяно, цялата болка с един поглед тя изтрива...
Нека болката отстъпи място на щастието...Тя има нужда от Вас, от майка си..не лишавайте внучето си от Вашата обич!
Знам, че това, което искам от Вас, не е лесно. Ранихме се заради любов, потъпкахме един-друг, разкъсахме се. Нека отредим бъдещето за обичта, за обичта на Ямур.

Джемил си спомня как стреля

Ние можем да успеем, повярвайте ми! С нашите малки крачки един към друг всичко може да бъде много различно. Извинявам се за всичко, за което съм станал причина.
Вие като най-голям ни простете, моля Ви! Силно се нуждаем да чуем това от Вас. Благодаря Ви, благодаря Ви много! Днес с Еда ще се оженим, ще станем едно семейство заедно с дъщеря ни. Искам Вашето разрешение, това е много важно за мен! Моля Ви! Искам да сте нас, моля Ви!
Баща ми не можа да види този ден, майка ми...Вие бъдете до нас...като наше семейство, като наш баща..не ни оставяйте сами, ..татко!
Харун целува ръка

Ямур – Еда:
Ямур – Аз станах принцеса, а ти кралица…
Еда – да, едничката ми, ти винаги си била моята принцеса...
Ямур – мамо, добре де, тогава татко крал ли се готви да става?
Еда – може да стане.
Ямур – много ви обичам мамичко … с майка ми до мен и баща ми до мен… аз съм едно много щастливо дете.

Харун-Еда (по телефона):
Еда – ало.
Харун - Готова ли си, любов моя? Идвам да ви взема…
Еда – няма нужда, ние вече сме на път.
Харун – защо не ме почакахте?
Еда – ами не знам, просто така поиска ми се да тръгнем.
Харун – добре, тогава ще се срещнем вкъщи, едничката ми.
Еда – добре.
Еда (на ум) – Харун, защо ни стори това? Защо изрече лъжа? Как можа да предадеш любовта ни? Нали заради любовта ни понесохме толкова много трудности? Най-щастливият ни ден, защо го превърна в ад? Защо?


Мелда – Бату (пред фирмата):
Бату – Мелда, моля те, изслушай ме да обясня/какво се случва… Обичам те! Знам, че ще ми простиш! Иначе, щеще да ме изоставиш прострелян и да си тръгнеш. Но не си тръгна. Не ме изостави.  Всичко си съответства, и този мъж отново няма да го изоставиш. В живота ми най-важният човек си ти, Мелда. …… А-а-а! …..Дори и ти ще ме заобичаш, знам.

Едже-Бату (в хотела):
Бату – как мина?
Едже – всичко мина според плана ни. Кашата започна да се забърква.
Бату – хубаво.
Едже – Харун поиска касетата от рождения ден.
Бату – каза ли му, че ще му я дадеш?
Едже – не, не съм, казах, че касетата беше открадната.
Бату – Х-м, ето виждаш ли? Когато поискаш да слушаш брат си, всичко можеш да постигнеш.
Едже – все още не съм постигнала желаното… Батко, какво е станало с крака ти. Ще ми обяснишли за тази ситуация?
Бату – не нищо важно, непременно ли трябва да е трудност?
Едже – добре, а защо се криеш тук?
Бату – не се крия, почивам си. Просто обмислям едно нещо... Снимките, които Арас коментираше, кой може да му ги е занесъл.
Едже – не знам, кой друг може да има общо с миналото.
Бату – каква случайност, нали? Помогнал е на съдбата, колко хубаво?
Едже – мен ме устройва това положение, помисли, някой неизвестен го е направил.
Бату – не се тревожи, който и да е сега всичко много бързо ще се подреди. Щом изникне въпроса, ще го разрешим…. Ти как така живееш в хотелска стая?
Едже – така ми доставя удоволствие, за хора като теб, които са сами, по-лесно е така да живеят. И аз гледам от теб и по същия начин живея.
(спомня си разговора с Харун на кея) Харун – ние си спечелихме пълното право за щастието си. Няма да позволя на никого да ни го разруши. (показва снимката) Но да направиш такава подлост, не мога да повярвам.

Бату-Ъшъл-Едже:
Бату – добро утро!
Ъшъл – добро утро!
Бату – рано-рано те безспокоя, да попитам за Ниса, как е?
Ъшъл – все същото, всъщност не е добре.
Бату – добр-е, аз до няколко дни ще се върна.
Ъшъл – значи на подписването на Харун няма да дойдеш?
Бату – подписването на Харун …. кога е?
Ъшъл – днес.
Бату – никой не ми е съобщил. Днес няма да успея, вече е невъзможно.
Ъшъл – и ние не знаехме. Преди един ден са решили.
Бату – тогава поздрави ги от мое име. Пак ще се обадя. До скоро. (към Едже) – Нещо нямаш настроение, сестричке. Птичката излетя.
Едже - Не. Тази сватба няма да стане. Това никога няма да го позволя!
Бату – и какво ще направиш? Слух ли ще пуснеш?


Ето какво си мислеше Еда в колата, пред къщата:
Еда – Това как ще го направя? Сърцето ми как ще издържи/изтърпи това? Боже, дай ми сила….

Добро утро и приятен уикенд на всички1:)     

Роси, благодаря ти за хубавата тема!

Добро утро,мили Незабравими.Много хубави снимки са пуснали вчера,тези с усмивките и прегръдките явно са  зад кадър.Но нищо,пак са хубави  
Прекрасна тема,както винаги

И докато мислех, че съм подготвила децата си за живота, то какви големи грешки съм допуснала.. Не съм ги научила кое е криво и кое право...Не съм могла да им разкажа за истините на живота ... не съм ги научила, че е грешно да посегнеш на чуждото гнездо...
.............................................................................

Последните 2 изречения се отнасят точно за Еда, Мелда и Ферда! Техните грешки Тюркян приема
за свои дори пред Бог. Оневинява дъщерите си за своя сметка.

       Еда (на ум) – Харун, защо ни стори това? Защо изрече лъжа? Как можа да предадеш любовта ни? Нали заради любовта ни понесохме толкова много трудности? Най-щастливият ни ден, защо го превърна в ад? Защо?


     Здравейте незабравими, ще наруша принципа си и за първи път ще направя коментар по филма. Но горният превод, сега като го прочетох отново много ме впечатли. Може би има нещо,което още незнаем, и което се е случило в деня на сватбата и станало причина за решението на Еда в последния момент. Може би е свързано с плана на Бату и Едже? Ами, ако все пак до нея е стигнала касетата с изрязаните вече кадри оправдаващи Харун!
 Или аз съм пропуснала  и неразбрала нещо  нещо?!

Добро утро, Незабравими!
Желая ви хубав и приятен ден!
Роси, благодаря за новата тема! 

Вени, Харун се дърпа, но същевременно здраво е хванал Еда пред кръста, да не би случайно да се отдръпне!