Тема Незабравима (Unutulmaz) 157

Превод на 67 епизод....

Еда на кея:

–   Не, не можеш да предадеш любовта ни, Харун... Това не можеш да ни сториш… Докато дъщеря ми беше с теб, това не може да си направил… Тази снимка не може да бъде истина… Не може да бъде, не може да бъде…
(припомня си разговорите с Едже, Харун, Арас)
– …. Защо не ми каза истината, Харун? Тази истина един път ме уби… Но твоите лъжи хиляда пъти убиха.

Еда-Харун-Мелда (във фирмата на Харун):
Секретарка – добре дошла г-жа Еда, да съобщя ли на г-н Харун, че сте дошла?
Еда – няма нужда!
Харун – Еда!?!... Еда, какво е станало?... Ще кажеш ли, случило ли се е нещо?... Ямур къде е?
Еда – вкъщи!... Тук дойдох, за да говоря с теб. Един отговор искам от теб!
Харун – какъв отговор?
Еда - …… Како!?!
Мелда – имаш право да си объркана/смутена... Интересува те какво търся тук…. Нямаше удобен момент да ти кажа.
Еда – аз….
Харун – Мелда вече работи за нас.
Мелда – Еда, виж, не разбирай погрешно! Знам, виждайки ме тук е все едно изстрелян куршум. В края на крайщата няма какво да разкривам и казвам. След като г-н Арас ме уволни от работа….
Еда – како, няма нужда нищо да се разкрива. Напротив, много се радвам. Пожелвам успех!
Мелда – добре, тогава до скоро!
Еда - …. Кога щеше да кажеш че сестра ми работи тук? Или изобщо не мислеше да кажеш?
Харун – разбира се, че щях да кажа. Само че нямаше удобна възможност. Какво ти е Еда?
Еда – скрил си го от мен. Какво ли друго има не казано/не споделено?
Харун – няма, няма друго нещо. Какво може да има?
Еда – в такъв случай, аз имам да ти съобщя нещо…. Спомняш ли си, Арас ми беше направил бизне-предложение?
Харун – да.
Еда – реших да го приема.
Харун – не, няма да го приемеш/ще го отхвърлиш! Няма да работиш заедно с Арас! Такова нещо няма да ти позволя!
Еда – защо? Държиш се, все едно си свободен, прекалено независимо; взимаш сестра ми на работа, позволи на Едже когато иска да идва вкъщи. От мен какво искаш да направя?
Харун – това не са еднакви неща.
Еда – къде е разликата? Аз не виждам никаква разлика!
Харун – какво се опитваш да направиш, Еда?
Еда – да се научим на взаимно доверие (ДА СЕ НАУЧИМ ВЗАИМНО ДА СИ ВЯРВАМЕ!) Защото аз (на теб) ти вярвам!
Харун – какво доверие?
Еда – или може би ти не ми вярваш?
Харун – на къде клониш (какъв ти е въпроса/проблема) не разбирам!?!
Еда – трябва да вървя, имам си работен ангажимент. Както ти си имаше работа днес, така и аз си имам работа.
Харун – Еда!
Мелда – Еда, аз съм съвсем сериозна, заради теб/ако кажеш, веднага ще напусна работата си тук. Изобщо не е толкова важно, разбираш ли?
Еда – Не како, проблемът не е от теб. Ти си продължавай работата. Аз нямам въпроси за разрешаване с теб.

Ямур-Нилюфер

Я-може да имам брат или сестра?Даже намерих име..Дениз.Харесва ли ти?
Н-много е хубаво.хайде ела стига толкова,време е за спане
Я-не ми се спи
Н-хайде,ела
Я-много съм щастлива,знаеш ли.Мама и татко ще се оженят.
Едже-Бату (в хотела):
Бату – как мина?
Едже – всичко мина според плана ни. Кашата започна да се забърква.
Бату – хубаво.
Едже – Харун поиска касетата от рождения ден.
Бату – каза ли му, че ще му я дадеш?
Едже – не, не съм, казах, че касетата беше открадната.
Бату – Х-м, ето виждаш ли? Когато поискаш да слушаш брат си, всичко можеш да постигнеш.
Едже – все още не съм постигнала желаното… Батко, какво е станало с крака ти. Ще ми обяснишли за тази ситуация?
Бату – не нищо важно, непременно ли трябва да е трудност?
Едже – добре, а защо се криеш тук?
Бату – не се крия, почивам си. Просто обмислям едно нещо... Снимките, които Арас коментираше, кой може да му ги е занесъл.
Едже – не знам, кой друг може да има общо с миналото.
Бату – каква случайност, нали? Помогнал е на съдбата, колко хубаво?
Едже – мен ме устройва това положение, помисли, някой неизвестен го е направил.
Бату – не се тревожи, който и да е сега всичко много бързо ще се подреди. Щом изникне въпроса, ще го разрешим…. Ти как така живееш в хотелска стая?
Едже – така ми доставя удоволствие, за хора като теб, които са сами, по-лесно е така да живеят. И аз гледам от теб и по същия начин живея.
(спомня си разговора с Харун на кея) Харун – ние си спечелихме пълното право за щастието си. Няма да позволя на никого да ни го разруши. (показва снимката) Но да направиш такава подлост, не мога да повярвам.


Хаят – Харун (по телефона):

Хаят – ало
Харун – здравейте, как сте?
Хаят – добре съм, синко, ти как си?
Харун – не е зле. Безспокоя ви заради една тема.
Хаят – моля заповядай, кажи, слушам те.
Харун – да не започвате бизнес-съдружие с Арас. Направеното предложение, не приемайте, моля ви.
Хаят – аз нямам информация за това. Този въпрос много отдавна го приключихме.
Харун – нямате ли информация? Еда нищо ли не ви е казала?
Хаят – не, синко, още когато получихме предложението, аз не бях съгласна. Говорих и с Еда, тя също не го прие. Отново как изникна това сега, наистина не разбирам.
Харун – и аз не разбирам, но Еда каза, че ще приеме предложението.
Хаят – така ли ти каза, Еда?
Харун – да… нищо, отнех ви време да ме изслушате. Но, не искам Еда да има бизнес с Арас. И по тази тема съм много сериозен.
Хаят – добре, разбирам, разбирам. До скоро! Хайде, не се притеснявай!


Харун-Арас

Х-повече няма да се виждаш със съпругата ми.Разбра ли ме?
А-ти не я заслужаваш.
Х-От сега нататък ще стоиш далеч или  всяка твоя стъпка,ще те отведе до смъртта.На всяка цена ще направя това,което казвам.Разбра ли ме?

На сутринта в леглото:

Х-добро утро на най-красивата булка на света.
Е-добро утро
Х-пак ме гледаш така
Е-как те гледам
Х-ето така
Е-има ли нещо,което искаш да ми кажеш?
Х-да..много те обичам
Е-друго
Х-ако продължаваш да ме гледаш така,гостите ще трябва да ги посрещаме в леглото
Е-Харун спри,Ямур сигурно се е събудила



Бату-Ъшъл-Едже:

Бату – добро утро!
Ъшъл – добро утро!
Бату – рано-рано те безспокоя, да попитам за Ниса, как е?
Ъшъл – все същото, всъщност не е добре.
Бату – добр-е, аз до няколко дни ще се върна.
Ъшъл – значи на подписването на Харун няма да дойдеш?
Бату – подписването на Харун …. кога е?
Ъшъл – днес.
Бату – никой не ми е съобщил. Днес няма да успея, вече е невъзможно.
Ъшъл – и ние не знаехме. Преди един ден са решили.
Бату – тогава поздрави ги от мое име. Пак ще се обадя. До скоро. (към Едже) – Нещо нямаш настроение, сестричке. Птичката излетя.
Едже - Не. Тази сватба няма да стане. Това никога няма да го позволя!
Бату – и какво ще направиш? Слух ли ще пуснеш?


Харун и Джемил пред автосервиза.

Харун:Само една минута..Искам да поговорим, моля Ви!
Дж: Какво искаш?
Х:Зная, преживяното беше много трудно за всички ни, но аз съм готов да забравя всичко. Искам и Вие да ми простите.
Дж: Аз оставих Господ да ти прости.
Харун: Почакайте! Опитайте се да видите причината за случилото се!
Защо се наранихме, защо отхвърлихме един друг, защо викахме, крещяхме? Всички наши действия, защо се стреля, защо преживяхме тази болка? Всичко това е заради една чиста, незабравима любов. Ако можехме да накараме сърцата ни да ни слушат...Нищо от това нямаше да се случи...Колкото и да се мъчихме, не можахме да преборим тази любов.
И въпреки разбитото Ви семейство, превръщането на децата Ви във врагове, това, че се разделихте от съпругата си, от дома си, тази любов не ни напусна.
Може да мислите, че не съм съжалявал за изживяните нещастия, но в собствения си свят аз страдах. Как можех да не страдам?
Аз раних един уважаван от семейството си баща, унижих го в очите на семейството му..
Докато Вие изживявахте най-трудните моменти в живота си, аз усещах всяка Ваша болка със сърцето си, защото преживяхте това заради нас - и Вие, и майка Тюркян, и Мелда...През тези четири години и мен ме болеше всеки ден, случилото се не ме напусна за миг...Дори и да бяхме на различни места, ние споделяхме една и съща болка...Еда с години бе разделена от дъщеря си, Ямур от майка си... Вече искаме да забравим преживяното и да бъдем щастливи...искаме утрешният ден да е по-хубав... за всички ни.
Джемил: Това не е възможно. Няма лек за миналото.
Харун: Не, има! Ямур. Тя е вашата внучка, от Ваша кръв, от Вашата душа част. Само ако можете да видите как гледа майка си, ще разберете по-добре какво се опитвам да Ви кажа. В този миг светът спира, всичко преживяно, цялата болка с един поглед тя изтрива...
Нека болката отстъпи място на щастието...Тя има нужда от Вас, от майка си..не лишавайте внучето си от Вашата обич!
Знам, че това, което искам от Вас, не е лесно. Ранихме се заради любов, потъпкахме един-друг, разкъсахме се. Нека отредим бъдещето за обичта, за обичта на Ямур.

Джемил си спомня как стреля

Ние можем да успеем, повярвайте ми! С нашите малки крачки един към друг всичко може да бъде много различно. Извинявам се за всичко, за което съм станал причина.
Вие като най-голям ни простете, моля Ви! Силно се нуждаем да чуем това от Вас. Благодаря Ви, благодаря Ви много! Днес с Еда ще се оженим, ще станем едно семейство заедно с дъщеря ни. Искам Вашето разрешение, това е много важно за мен! Моля Ви! Искам да сте нас, моля Ви!
Баща ми не можа да види този ден, майка ми...Вие бъдете до нас...като наше семейство, като наш баща..не ни оставяйте сами, ..татко!
Харун целува рука

Мелда и Еда в ателието

Еда: Како!
Мелда: Еда!
Когато бяхме малки все се страхуваше да не се омъжа и да си отида. Помниш ли?
Е: Да, понякога се молех сестра ми никога да не се омъжи, да остане винаги с мен...Времето да спре, да останем завинаги така, никога да не се разделяме
Мелда: Ние никога не се разделихме. Моята обич към теб остана винаги там - в сърцето ми.
Еда: И моята, како, и моята.
Мелда: Много те обичам!
Еда: Како!
Мелда: Понякога загубвахме себе си, наранявахме се, разбивахме една-друга
Еда: Понякога отворяхме нелечими рани...
Мелда: Дори не забелязахме, че съсипваме близките си.
Еда: Понякога бяхме слепи, понякога глухи, нищо не ни интересуваше...
Мелда: Този омърсен свят всъщност се въртеше само край нас. Затворихме се в него, омърсихме и себе си...
Еда: Не само себе си, а всички любими хора омърсихме...
Мелда: Но дори и в моментите, в които ти бях най-ядосана, една част от сърцето ми трепереше за теб.
Вътрешният ми глас не престана да крещи, изгаряше мозъка ми - сестричката ми е това. Сестричката, която обичам повече от душата си. Родено в дланите, израснало на ръцете ми красиво цвете. Моята Еда е това: "Господи, какво правя аз? Какво правя?" ...Само ако...
Еда: И ти беше с мен във всеки един миг. Същият въпрос задавах на себе си, задавах на сърцето си хиляди пъти. Хиляди пъти се проклинах за стореното на теб и семейството ми.
Мелда: Знам, знам мила! Истината беше в тези безгласни писъци. Ние бяхме този спотаен писък. Това, което теб държеше към живота, това, което ми даваше сила да издържа, беше този глас. Въпреки нас, единственото останало чисто нещо - гласът на обичта. Това, което ни събра тук, е на обичта гласът на обичта. На безкрайната обич. Не го губи, Еда! Без него нищо няма смисъл. Това, което ни държи изправени, е само обичта. Несломимата обич.
Бъди щастлива, сестричке!
Еда: Како!
Мелда: Еда, скъпата ми сестричка...

Ямур – Еда:

Ямур – Аз станах принцеса, а ти кралица…
Еда – да, едничката ми, ти винаги си била моята принцеса...
Ямур – мамо, добре де, тогава татко крал ли се готви да става?
Еда – може да стане.
Ямур – много ви обичам мамичко … с майка ми до мен и баща ми до мен… аз съм едно много щастливо дете.

Харун-Еда (по телефона):

Еда – ало.
Харун - Готова ли си, любов моя? Идвам да ви взема…
Еда – няма нужда, ние вече сме на път.
Харун – защо не ме почакахте?
Еда – ами не знам, просто така поиска ми се да тръгнем.
Харун – добре, тогава ще се срещнем вкъщи, едничката ми.
Еда – добре.
Еда (на ум) – Харун, защо ни стори това? Защо изрече лъжа? Как можа да предадеш любовта ни? Нали заради любовта ни понесохме толкова много трудности? Най-щастливият ни ден, защо го превърна в ад? Защо?

Молитвата на Тюркян

Господи мой, в твоето величие и прошка търся убещиже.

Цял живот вярвах в твоята сила, в твоето всеопрощение. Стараех се да не излизам от пътя, който ни посочваш. С години молитвите ми бяха за едно топло гнездо, за добър съпруг, да имам блестящи деца поисках от теб...Всичко ми даде. За това колкото и да ти благодаря, ще е малко... Но не можах да бъда добра майка за тях. Грешките, които не осъзнах, станаха причина да се срути гнездото ми. Искам твоята прошка, Господи!

И докато мислех, че съм подготвила децата си за живота, то какви големи грешки съм допуснала.. Не съм ги научила кое е криво и кое право...Не съм могла да им разкажа за истините на живота ... не съм ги научила, че е грешно да посегнеш на чуждото гнездо...
Знам, че не ми остава много време... Не ми остана и сила да ги пазя, подкрепям... В борбата на живота паднах победена...Научих какво е трябвало, но време не ми остана...Ти пази децата ми, Господи! Пази ги от опасности...Дай им здраве... Нека станат добри майки и бащи...
На внуците ми не показвай лицето на болката, Божичко мой, защото те са невинни! Отреди им щастлив живот... Не ги изкушавай от правия път..Защото те заслужават да бъдат щастливи

Аз много обичах мъжа си. 40 години му бях предана съпруга..Само за да не страда той, му казах лъжи, скрих истината... Много се мъчих да не го изгубя, но не успях да го задържа до мен...колко болезнено било да съм разделя с него...Той беше всичко за мен - майка, баща.. приятел...Върни му обратно мира, който загуби заради мен, Господи!
Не можах да бъда раб, какъвто ти пожела... Рожбите ми, съпругът ми нямат никаква вина... Единствената виновна съм аз.

Господи, час по-скоро прибери при себе си твоя раб, за когото не остана радост от живота!
Ти пази децата, съпруга ми, Господи, не ги лишавай от своята милост, твоята прошка е последно наше убежище... Опрости прегрешенията и неподчиненията ни...
Прости на слабия раб твой..

Еда-Хаят (в модната къща):

Спомня си разправията с Едже -  … Последните 4 години, докато ти прекара далече от тях, аз бях там. Това нищо ли не ти говори. ….
Хаят – Очакваният ден най-накрая дойде! По-добре не можеше да стане, не е ли така? Но напълно си заслужихте да достигнете до щастието накрая.
Еда – булчинската рокля стана много хубава. Златни ти ръце, майко Хаят!
Хаят – радвам се!
Еда – това е просто за едно подписване в края на крайщата, не е ли така?
Хаят – просто едно подписване ли? Какво ти е детето ми?
Еда – нищо.
Хаят – има, има ти нещо, Еда. В ума ти има още неща, които те безспокоят. А-а-х, знам, с годините се е натрупала умора, но забрави вече, а и напълно безгрижен живот е невъзможен, дъще. Пред теб е голяма радост. Сама трябва да видиш колко си силна, помисли за преживяното, страданията през тези четири години. Но ето, всичко свърши, детето ми. Омъжваш се за Харун, за любимия си. Събра се и с дъщеря си, а? Знаеш ли? Тази булчинска рокля е специално за теб, никой друг няма право на нея.
Еда – може би, да не преувеличавам всичко.
Хаят – как така, само здраве да е. Ти разбираш ли какво говориш? В най-щастливия си ден, хората така ли се държат? И в най-нещастните ти моменти не съм те чувала такава. Какво стана с теб? Какво има?
Асистентка – и малката принцеса е готова.
Ямур – хайде, да започва сватбата. Много си хубава, мамо!
Еда – и ти принцесата ми, добре че те има!
Ямур – добре, че ти си моята майка!
Еда – ще те изям!

За създателката на Новата тема,за преводачките на епизоди,резюмета,фрагмани,за тези,които правят гифчета и клипчета,за поета и поетесите,за всички,които с въображение и талант допринасят да я има тази тема 

                                         

Ямур-Еда-Харун (пред къщата им)
Я-ааа,защо си дойде?
Е-защо?Не се ли радваш,че дойдох?
Я-не е така,мамичко.подготвям изненада,няма да влизаш
Е-така ли
Я-оффф и татко си  дойде.Защо толкова рано се връщате  днес?
Х-Ямур,защо не влезеш с нас вътре
Я-имам работа,тате,вървете си оттук.С мама  се махнете моля ви
Е-ние няма да ти пречим дъще
Я-моля ви,моляяяя..Идете,разходете се,забавлявайте се,хайде,хайдеееееее.Понякога е много трудно да разбереш думите на големите
Х-как можа да отидеш в дома на онзи мъж?
Е-трябваше  да се погрижа за моя бизнес Харун,нали ти казах
Х-дори да знаеше,че това ще ме ядоса
Е-сега по-добре ли ще ме разбереш?
Х-Значи ми даде урок,за това ли беше всичко?
Е-не,очаквах да ме разбереш.Колко страдах,когато ви видях рамо до рамо,откакто научих стомаха ми е постоянно свит,кара ме да се чувствам като луда.
Х-аз само направих най-доброто за моя бизнес.За Мелда,за мен това не е нищо повече от работа.
E-за теб може да е така,но за сестра ми случилото се е  по-надълбоко,там не се заличават лесно чувствата.Може да дойде ден ,когато няма да може да контролира емоциите си
Х-няма такова нещо Еда,не говори глупости
Е-има,за Едже също има.Но знаете ли кое е болезнено.Премълчаните неща помежду ни
Х-Да се оженим.Защо да чакаме?Мечтaехме са бъдем семейство,защо да чакаме?Възможно най-скоро да осъществим нашата мечта.Незабавно сега да отидем.Брачните ни клетви  нека да започнат сега.Хайде

Мокси,б;агодаря за новата тема      

Мокси,за теб и твоята всеотдайност

Моксито, благодаря за Новата красива тема!  И за стихчетата!

Мокси, Диди69, много благодаря за оформленията на стихчетата! Красиви са!

Мохито,благодаря за новото райско кътче! 

Благодарности за темата!
Тези сценаристи наистина не са в ред! Болни мозъци. Ама, че фрагмент, а и в сряда кой знае каква ще е серията....... 
Тая Едже да се благодари, че Харун не е като повечето наши български биячи дето го раздават, че що бой щеше да изяде.... ама тя ще си намери така или иначе скоро майстора ( как го чакам този момент )  и всички злобари в кюпа с нея!!! 

Да ги постна и в тази тема 
Фрагман с говор
Фрагман 2
Фрагман 1
 Ето ги всички 

Мокси, благодаря за новата прекрасна тема!

олеее...аз си пиша в старата тема и се чудя къде сте
май ще трябва да си прехвърля от там постовете

Мокси благодаря ти за новото ни райско кътче

Благодаря на Рекси,Милена,г-жа Броненосец  за преводите ксоито правят

Гледайки новите фрагмани за пореден път се убеждавам,че филмът от рамантичен се превърна в психо-екшън трилър.Заради тези сценаристи  много зрители ще се откажат да го гледат,а да не говорим какво ще стане с рейтинга

Превод

Еда:Отказах се да те обичам..Отказах се от любов основана на лъжи
Ямур:Мамоо !
Харун: Братчето/сестричето на Ямур пристигаа .. Ще имаме бебе
Еда: В живота ще са само децата ми , оттук нататък теб вече те няма ..
Едже:В онази снимка всичко е истина Еда
Керем казва нещо за рака , но не съм сигорна ..
Еда:Ще те убия ,но никога няма да пусна дъщеря ми с теб
Харун:Ела на себе си Еда .. !
А този , който насочва пистолета към Бурак казва:Имаш поздрави от господин Хазар