Откраднат живот 52 - Успокояване на страстите... до следващото изпитание

ТЕМА 1  ТЕМА 2  ТЕМА 3  ТЕМА 4  ТЕМА 5  ТЕМА 6    ТЕМА 7  TEMA 8   ТЕМА 9  ТЕМА 10 ТЕМА 11  ТЕМА 12   ТЕМА 13
  ТЕМА 14 ТЕМА 15 ТЕМА 16 ТЕМА 17   ТЕМА 18 ТЕМА 19 ТЕМА 20 ТЕМА 21 ТЕМА 22 ТЕМА 23 Тема 24 ТЕМА 25 ТЕМА 26 ТЕМА 27 Тема 28  ТЕМА 29  ТЕМА 30  ТЕМА 31  ТЕМА 32   ТЕМА 33   ТЕМА 34  ТЕМА 35  ТЕМА 36   ТЕМА 37   ТЕМА 38   ТЕМА 39  ТЕМА 40  ТЕМА 41  ТЕМА 42 ТЕМА 43 [/url] ТЕМА 44 [/url] ТЕМА 45 ТЕМА 46 ТЕМА 47  ТЕМА 48  ТЕМА 49   ТЕМА 50  ТЕМА 51

"Критичната точка е един от най-важните тестове.. за всичко, което имаме... Единственият ни истински съюзник - тя сменя посоката, разбърква картите, показва ни кои сме наистина... ...Изпраща ни далече след ръба, в нищото, уплашени и сами... Където намираме силата да променяме, да прощаваме, да ставаме по-добри... Това е точката на пречупване, която ограбва, взривява малкия ни свят... За да отвори очите и да затвори раните... С надеждата, да се родим отново... И така до следващата страница от малкия ни живот, белязана от някой, който го променя завинаги...До следващото изпитание...До следващия месец, до следващия сезон... До следващия избор, който ще ни покаже кои сме наистина... и кои можем да бъдем... До миговете, които спират дъха...И ти напомнят колко си жив... До следващата критична точка..." - д-р Калин Генадиев

"За мечтите трябва да се тича!"

„Чувствата били живота на жената и само епизод от живота на мъжа. Чувствата ви правят по-слабия пол, чувствата са някакъв вид критична точка. Издигат те на покрива на живота, но и те поставят на ръба. На ръба между живота и смъртта. Разумът те дърпа назад, за да не паднеш, да не се изпочупиш, да не те боли, чувствата обаче те бутат напред – да скочиш, да се хвърлиш, да полетиш. Можеш ли да летиш, Ина? - Иво Фотев

Никога не употребявай думи, които погубват светове, особено, когато се отнася и до твоя собствен свят - Иво Фотев

"Не съм знаел, че някъде расте момиче, мое. Момичето е станало жена, която вече обича. не съм я искал, не знаех какво изпитвах, когато я открих. Какъв баща съм, пропуснал съм най-важните моменти от живота ѝ, освен нощта, в която тя изгуби майка си и освен нощта, в която ще изгуби и момчето си. Не мога да върна времето, но знам, че в най-кратката минута, която някога съм имал мога за първи и последен път да съм и баща, а ти - майка... още веднъж, още веднъж, ако дадеш живот за последен път. Ще изляза от тук, но ще остана, точно под прозореца отсреща, колкото трябва - като сянка, защото два живота са в твоите ръце и аз съм безсилен, но сянката не, не е безсилна. Една минута, една." - доц. Петър Захариев

"Виж, Наталия, разбрах нещо много късно. Любовта е изкуство, тя не е състояние. Първо трябва и двамата да потънете в нея и, ако излезете живи след грешките, може би точно тогава започва любовта. Малко е груба, такава, като слонска кожа, обаче предполагам, че топли и те пази, като броня." - д-р Стаменова

"Пролетта идва с топъл вятър и пълноводни реки, които отнасят и последните следи от нея... Пролетта идва с първото си слънце, което подлъгва цветовете... попарени от лъжата, че тя, зимата... си е отишла... Без да знаем, че никога не си е тръгвала, зимата ни принуждава да си вземем сбогом... преди да те откъсне завинаги от мен...
Играта обаче се губи лесно... и все някога идва момент, когато трябва да приемеш, че остава още един ден...
един час, една минута... преди да изчезне всичко..."

"Сякаш някога изобщо сме имали думата. Не сме. По-скоро сме си затваряли очите, а тя - смъртта, ни е държала за ръка, докато се разделяме с илюзиите, че можем да променим нещо. Има много видове смърт. Всяко рана, нанесена от най-близките ни е малко убийство, което изстудява.  Умъртвява. Превръща те в права линия, докато
сърцето ти все още бие. Смъртта е до нас всеки път, когато забравяме за душата си. Когато сме заслепени от властта или допускаме да сме марионетки в ръцете на изкусен кукловод. Смъртта понякога се носи във въздуха.
Като усещане за край. Като неизвестно, което ни ужасява. Може би затова се опитваме да спечелим още малко време. Всъщност, животът не е ли това? Една постоянна борба с времето. С часовника..."

"Как се прощава, Калине? Как? Не става просто с изричането на една дума. Как става прошката тук ❤️ и тук 🧠? - др- Тони Ковачев.
- Като разбереш, че когато простиш, ставаш свободен тук 🧠. Ако не простиш, оставаш роб на гнева си и тогава оставаш заключен тук ❤️ завинаги." - д-р Калин Генадиев

"Със смъртта отдавна се познаваме. Мислех, че съм я опитомил, но тя винаги държи козовете в ръцете си. И
знае кога да ги извади... Ами ако искам да дойде? Какво знаеш ти за нея? За смъртта... Нещо, което внезапно идва отнякъде, за да те направи нищо? Не. Тя отдавна се е загнездила в клетките, в органите... Превземала е все по-голяма територия от онова, което се нарича човек. Малко по малко е крадяла от всеки наш дъх, от всяко наше събуждане. Усмихвала се е на всяка наша сълза, обсебвала е емоциите и чувствата ни, водила ни е към неизбежното, към онзи момент, в който идва, за да изкрещи победоносно: Щастието е лъжа... - д-р Тони Ковачев

Понякога при сблъсъка със смъртта има една уловка... В реанимация често можеш да станеш свидетел на това. Моментът, в който се люшкаш насам-натам на люлка, вързана с с тънките въжета на съдбата. Знаеш, че ще се скъсат, но не знаеш дали ще паднеш на тоя или на оня свят. Тогава най-неочаквано започваш да чувстваш пулса си. Усещаш живота в себе си и надеждата те кара да вярваш. Можеш да си отдъхнеш - имаш още време. И всичко човешко в теб се връща. И разбираш, че люлката все още се люлее. Като погледнеш смъртта в очите и тя се
загледа в твоите... какъв си бил - няма значение. Но след тази среща със сигурност ще бъдеш някой друг... За
първи път в живота си не се уплаших да остана сам."

"Ако живеем само с това, което трябва да правим, а не това, което искаме, що за живот е това."

"Секундата, която разделя живота на преди и след...секундата, след която любовта на един мъж се превръща в
любовта на един баща... Когато си пропуснал раждането на дъщеря си и цялото ѝ детство, но си се превърнал в най-голямата ѝ любов... тогава стигаш до критична точка, след която е възможно всичко да се случи.. А всъщност променя всичко. Дяволът е в детайлите и заблудите, които сами си създаваме. Желаем винаги това, което не можем да имаме. А това, което е за нас, го подминаваме просто ей така. А щастието... то изглежда измамно далече..." - доц. Захариев

„ – Може би има тайни, които е най-добре да останат дълбоко заровени завинаги. - доц. Захариев
– Тайните са мъчителни за човека който ги знае.“ - Евгения Генадиева

"Тревога, любов, радост, изпитание, вина, отговорност, смисъл. Как може толкова думи противоположни по
значение да се събират в една: Баща. Не. Не. Не го вярвам... няма как да не го усетя. Не е възможно.
...
Кога наистина ставаш родител? Майка... Когато се роди едно крехко същество и ти си готов на всичко, за да не се
отделяш от него? Или още когато то е само малка въпросителна в корема ти... Която чака своя отговор. “Да” или
“Не”... Как се решаваш на вариант “Да”? А как се решаваш на вариант “Не”.
...
Аз съм роб. Роб на страховете си. Но вярвам, че чувствата променят хората. Вярвам, че съдбата ни хвърля в тъмното и понякога, за да намерим пътя, трябва да жертваме нещо от себе си... Представям си, че да обичаш и да станеш майка е най-страшното и най-красивото нещо, което може да ти се случи... Аз... майка ли съм вече?" - Ина Фотева

„ - Всички сме ограбени... И всички сме крадци... Крадци на хора, чувства, моменти. Някои кражби са невинни... Други са непростими. Влизаме с взлом, или тихо, на пръсти. Ограбеното е забравено, но белезите остават за дълго - в крадеца толкова, колкото и в ограбения. Някои ни изпращат на доживотна присъда, без право на обжалване. Но веднъж попаднал зад решетките на своя затвор, крадецът не се променя... не се отказва... Въпреки, че от някои затвори няма бягство...“ - д-р Албена Войнова

"Всяка кражба може да се прости... но ако е открадната любов... как да си я върнеш? И как да простиш?" - д-р Тони Ковачев

Предателят понякога е приятел... приятел с най-добри намерения... и от нас зависи на кое да повярваме...
Какво? Колко? Защо? Всички въпроси на света няма да ти помогнат да разбереш кога откраднаха любовта ти, а още по-малко да разбереш как да си я върнеш... тя вече не е твоя... Аз... не съм твоя..." - Ина Фотева

"Предателството идва неочаквано... като неканен гост, който се вмъква в дома ти докато спиш..." - Ина Фотева

„– Всеки има своето слабо място. Болезнено, уязвимо, като рана, която се опитваме да прикрием, но тя винаги
се оголва... Слабото място на твърде съвестните.. е в дълбокото им убеждение, че всичко зависи от тях. Че светът се крепи на плещите им... Страхливите пък са неспособни да поемат отговорност за чувствата и
постъпките си. Изпитват ужас пред неизвестното бъдеще... Имах слабо място - бях нетърпелив. Когато го признах пред себе си, тогава успях да го превъзмогна. Слабото място на повечето хора е, че искат винаги да се случи това, което са очаквали. А аз приемам, че може да има провали, затова не ми се случват." - Иво Фотев


"Обичах,.. обичам,... ще обичам... Мога да спрягам тази дума до безкрай...
...
Обичам всяко потрепване на сетивата,... обичам ходилата си, глезените, коленете си и всеки пръст...
...
Обичам, това е най-красивото, опияняващо и изпълващо сърцето ми чувство.
....
Обичам живота! Обичам го, както никога преди.
...
“Обичам” - прехвърлял съм мислено тази дума хиляди пъти, винаги ми е било трудно да я изричам, но вече я
произнасям високо на глас... защото има по-голямо значение и носи повече смисъл...
...
Обичам те, сине. Един месец, десет дена и шест часа не спирам да те обичам.
...
Обичам тази болница. Обичам професията си. Искам да бъда обичана и да обичам човек, който да ми дава сила и смелост... Обичам и мразя едновременно. Това вече се превръща в диагноза. Искам някой да ме излекува...
...
Обичам,... обожавам,... оглупявам.. Невъзможно е да продължаваш да си разумен, когато обичаш... Страхувам се
от чувствата си, защото ме правят зависим.
...
Не искам просто да живея. Искам да обичам.
...
Като малка обичах да произнасям думите наобратно, така никой не подозираше какво казвам....
“Мачибо" - Обичам."


"Понякога трябва да се запали огън, за да може чудото да се събуди... Често обаче огънят, който си запалил,
наранява най-близките ти хора... Понякога този огън се разгаря в пожар и нищо не може да го спре. Някои го наричат съдба, други - случайност... а трети - свободна воля... Има и хора, които го наричат “чудо”... то се случва след като си се примирил със себе си, за да се случи чудото обаче трябва да направиш стъпка... стъпка, която разделя Земята от Луната. Стъпка, която спасява не един, а поне двама..." - Д-р Калин Генадиев

За да живееш без страх, трябва да се научиш да го гледаш в очите. Доцент Захариев

.. Да вярваш, че истината няма да те застигне никога, е равносилно на това да вярваш в чудеса... Няма чудеса...
Освен едно-самият живот... Оцеляването на тялото, въпреки законите на медицината, въпреки законите на
природата... Животът се случва всеки ден. А хората в бяло, понякога сме само публика. Не можем да поправим непоправимото. Не знаем лекарството за всички щети... ...Затова ни трябва чудо. А ние знаем, най-добре знаем... Че няма чудеса..."

"Моят живот досега. Поредица от малки и големи провали. Баща, който никога не удовлетворих като син. Майка, която не допуснах в своя свят. Съпруга, на която изневерих... Възможности, които пропуснах, мигове, които оставих да се изплъзнат, дори когато ги стисках в ръка... Беше едно състезание със себе си, което предварително усещах, че ще загубя, но не намирах изхода… Защо бях толкова сляп и глух? Защо не бях способен да разбера, че мога да обичам по-отдадено, че мога да съчувствам по-силно, че мога да бъда повече себе си... Или имах нужда от инвалидната количка, за да открия истинския Калин Генадиев…" - д-р Калин Генадиев

Тъгата е хубаво чувство. Винаги тъгуваме по нещо хубаво. - д-р Марио Ковачев

Когато сме малки, постоянно ни повтарят, че ни очакват само прекрасни и вълшебни неща... Растем убедени, че сме обречени на вечно, безметежно щастие. Но изведнъж осъзнаваме, че ще трябва да се борим за всяко  вълшебство, че ще трябва да понесем много удари... И ако искаме живот пълен с чудеса - трябва да ги сътворим сами. Защото в живота злите феи са повече, отколкото в приказките.И бъдещето не е само това, което сме рисували като деца - къщичка с коминче, ярки цветя и усмихнато слънце... В повратните моменти отчаяно се нуждаем от детския си оптимизъм и от вълшебната пръчица, за да поправим пукнатините, които са разместили и объркали живота ни. Такава пръчица няма. Дошъл е краят на детството и на илюзиите. Дошъл е денят, в който за първи път ще се сблъскаме със съдбата. И за първи път ще усетим, че сме безсилни... Животът ни помита като могъщ ураган, а ние сме леки перца, които се реят в небето. И ни остава една надежда... Надеждата, че, докато падаме, късметът няма да ни изостави..." - д-р Албена Войнова

Обикновено правилният път е този, който най-много искаме, но, от който най-много се страхуваме. - д-р Кръстева

Кашата объркана от чувства може да се оправи само с още по-силни чувства. - Евгения Генадиева

Страхът е слабост. Замъглява преценката ни. Приглушава сетивата. Кара ни да се съмняваме в себе си. Страхът ражда смелост. А страхът за близките ражда... безумна, непредсказуема смелост. Страхът ни хвърля към предела на нашите възможности и ние разбираме, че от всичко, което не познаваме, най-малко познаваме... себе си. - д-р Албена Войнова

Ако сте пропуснала нещо важно в живота си, направете го още днес. - пациент

"Готин си, когато обичаш, вместо да мразиш, готин си, когато помагаш, вместо да завиждаш, готин си, когато се учиш добре, защото тогава можеш да помагаш на близките, готин си, когато си здрав, защото само тогава можеш да сбъднеш мечтите си." – Д-р Борис Тасев

"С времето всичко си идвало на мястото, казват... Не казват обаче, че това може да стане след година, две или след цял един живот... Защото преди нещата да се подредят, те трябват да разбъркат до неузнаваемост... Затова и времето тик-така... като бомба със закъснител. Тик-так, тик-так...Казват, че когато ти е дошло времето, го усещаш най-ясно  със сърцето си. То започва да бие все  по-бавно, сякаш, за да отложи  неизбежното, а всъщност като приспивна  песен ти разказва за края... Някои казват, че времето лекувало...  Лъжат. Просто се научаваш да обичаш... и да прощаваш. И да очакваш някой, който все  закъснява, или все не идва... Но ние винаги го чакаме... онзи някой,  който ни е важен. Защото е  единствен... И ако попаднеш в точното време, на  точното място, и срещнеш точния човек... Тогава се случват чудеса. Чудеса... случват се при хубаво време... но най-вече когато има облаци..." – Ина Фотева

"...Как отмерваме времето? Дали тече различно за всеки...Часовниците се опитват да превъзпитат времето. Еднакво за всички. Невъзможно е. В един и същи миг за едни е спряло. За други е две стрелки, които непрестанно се гонят. И не се настигат. Безнадеждно е да се състезаваме с времето, можем само да го отричаме... И да разтягаме само един миг... Толкова дълго, колкото тече вътре в нас. Затова се превръщаме в професионални крадци. Крадци на време. Минути които са само сега, само веднъж. Рецидивисти, които крадат, без страх, че ще бъдат арестувани. Времето може да спира за нас. Там където сме били щастливи. И ние се надяваме, че ако стрелките помръднат назад, от изгнаници в дъното на коридора на живота, ще се върнем пак на централното място.  Времето зависи от нас, защото тече в нас. Тик - так, тик - так...И понякога превръща минутите във векове..." – Ина Фотева

"Страхувам се, че колкото и да се опитвам да се върна там, където бях... очите на другите ще ми ще обвиняват: “Не си същия, не си същия”... Че ще съм тайната, която всички обсъждат. Черната овца, облечена в бяло... Страхувам се, че няма да се намери един, който да ми каже истината, колкото и жестока да е тя. А аз ще се заблуждавам, че животът отново започва да тече във вените ми. Сигурно съм параноичен... А може би е интуиция Или просто трябва да се нахъсам като блондинка на мотивационна лекция. Работата е единственото нещо, което истински ме зарежда. Дава ми нова енергия... дава ми сила и смисъл.
Работата е моя наркотик.
Готов съм!" д-р Калин Генадиев


"Анатомия на близостта и чувствата. Симптоматика: повишен сърдечен ритъм, погледи, които усещаме дори да не виждаме, вълни, които преминават през тялото ни, и ни носят топлина, дори когато е студено. В организма ни постоянно се борят две Велики сили. Империята на доброто са трите невротрансмитера, които се освобождават в мозъка - допамин, серотонин, окситоцин. Химическата формула на щастието. Срещу тях се изправя Империята на злото, която се разпростира по оста хипоталамус - хипофиза - надбъбречна жлеза. Нанася изнендаващи удари с най-силното си оръжие, хормона на стреса - кортизол. Мислите. Участват в кръвната циркулация и хормоналния баланс. Мислите активират гените ни и програмират клетките. Ние не сме това, което ядем. Ние сме това, което мислим. Докосването е магическата пръчка на биологията. Докосването притежава силата да променя целия ни метаболизъм. Да подтиска болката и страха, да премахва разочарованието и неудовлетвореността. Всъщност всяка прегръдка, всяка целувка активира повече клетъчно-хормонални реакции, отколкото най-силните и най-смислените думи.... - д-р Марио Ковачев

"Усещали ли сте онази тръпка от възбуда, която се процежда през всеки сантиметър на тялото ви? Сърцето думка лудо и вие сте сигурни, че е любов. Грешка. Любовта не е в сърцето, а в опашатото ядро на мозъка. Като лекари, на теория знаем много за анатомията на чувствата. Но на практика, като всички хора, сме безсилни пред тях. Не можем да оперираме чувствата, не можем да ги резецираме, нито да ги трансплантираме… Можем единствено да им се подчиним…" - д-р Марио Ковачев

„Всичко може да почака в този живот, освен хората, които обичаме. Не си губете годинките, нито минутите, нито секундите…“ - пациент

„Никога не бих ти пожелала да се примириш. Предлагам ти да говориш със Захариев и да се върнеш на работа в болницата... Трябва да се научиш да живееш с лошия късмет. Ако не стане чудото с теб, може ти да бъдеш чудо за някой друг.“ – д-р Кръстева

„Пясъчен часовник. Само с него можеш да връщаш времето назад и да започваш отначало.“ – Ина Фотева

"Не можеш да останеш винаги отстрани. Човек трябва да се бори за щастието си. Малцина успяват, но всеки трябва да опита." – д-р Зорница Огнянова

“Хирургът чука на вратата на боговете”- цитат на професора ми. Първи курс в академията бях най-щастлив. После всичко се счупи. Майка ми и баща ми умряха в самолетна катастрофа и аз трябваше да стана баща за 1 ден, на 20. Брат ми не можа да го преживее и стана наркоман. Три години се борих докато го откача, беше ад.
После се разболя и…гледаше ме с ей такива очи. Каквото ям, той същото, каквото пия, каквото слушам, каквото обличам… иди и сбъркай. От очите на брат ми ме е било най-страх... да не го разочаровам. Заради мене стана лекар. Казваше постоянно – ти си звездата, аз съм сянката. Сега си мисля, кой е по-зависим от другия – сянката или нейната звезда.“ Д-р Марио Ковачев

„– Родило им се прекрасно момиченце. Толкова прекрасно, че царят и царицата
от радост не можели да си намерят място. Но зла орисница ги
омагьосала... И щастието им помръкнало...  Дълго чаканата принцеса била прокълната. Царят опитвал с всички сили да предпази свидното си чедо. Но нямал сили да се справи с неизбежното. Съдбата ѝ била предопределена... Да спи сто години... Докато не бъде
събудена от принца. Безстрашният принц, който не се страхувал да мине през
хиляди препятствия, за да я целуне...“

„- Какво ли е чувството да не можеш да разпознаеш най-близките си хора?
- Предполагам плашещо.
- Или освобождаващо. Възможност за ново начало, без излишен товар.“
Д-р Романова и д-р Огнянова


„- Причините са оправдания и обяснения. Болката не намалява, нито вината.“
д-р Огнянова

„- В момент на критична точка всички се променяме.“

"Не сме дошли на този свят, за да живеем дълго, докторе, а за да свършим онова, което ни е определено.” - родилка

"Какво oще може да се обърка? За двама, които са един за друг… Има дни, които променят живота ти. Завинаги... Дни, които те превръщат в тъжния клоун в собствения ти живот...
Арлекин с шест букви... Има такива дни... Утрото идва и знаеш с цялото си същество, че този ден ще промени живота ти...Измамно видение с шест букви…
И-лю-зи-я...
Има такива дни... когато всичко се обръща... излиза от кутийките... и те променя завинаги...Вече не си цар на собствения си живот. Не го разпознаваш, не виждаш посока...
Не си разбрал кога и как ролите са се сменили. И от господаря в твоята пиеса, нещо те превръща в шут... Арлекин с шест букви...“
Д-р Калин Генадиев

„- Човек е роден за мисли и действия.“

"Когато си изгубил вяра в себе си, единственият начин да продължиш е като се довериш на някой друг. Някой, който може да те излекува от слабостта, че отказваш да се бориш.
Има какво да научим от децата. Толкова крехки и безсилни, но готови да се оставят в ръцете ти, за да ги понесеш през живота. Доверие, което не изисква нищо друго, освен любов... Доверие, което не допуска никакво съмнение в теб. Доверие, което не се крие зад хиляди маски от страх, че ще бъде наранено. Доверие, което сме изгубили. Да си го върнем... е въпрос на оцеляване."
Калин Генадиев

„Животът понякога е абсурден. Кара ни да вършим абсурдни неща, които водят до абсурдни последици.“
Д-р Кръстева

"Болка. Колко от нея ще вземеш, докато от гост тя се превърне в домакин на живота ти? Има ли нещо след болката? Може ли нещо да заеме място й? Може да бягаш, да я отричаш, да се опитваш да я прогониш. Докато не разбереш, че ще остане. За да отвори нова,  мъничка дупка. Която ще се изпълни отново с болка. Само това, което боли, е винаги с теб. То не те предава, то не се отказва... И разбираш, че има една проста и жестока формула на живота: Опитомяване на болката."
Д-р Ковачев

"Когато се отвори празнина, която не можеш да запълниш... една малка дупка, пропукване... Започва тихо да пъпли и да разплита нишките на вярата ти... Малкото пропукване расте и се превръща в празнина. Празнината се настанява в тялото ти като неканен гост. И остава там за дълго. Като сянка... Минават дни, месеци, но празнината
отказва да се затвори.... Дори да мислиш, че си успял да я запълниш, тя се появява от нищото, без предупреждение, внезапна като дъжд... Празнотата е стихия. Тя те завлича,
изяжда те, ограбва ти правото на надежда... Когато в нас се отвори дупка, след нея идва само празнота... Може ли нещо да я запълни? Да спре чувството, че бягаш далече, за да търсиш загубеното... Или тя е от онези празнини, които не се запълват. Търсиш начин да я забравиш, но празнотата не спира да
напомня за себе си... Шепне в ухото ти, че никога няма отново да бъдеш цял." Д-р Ковачев

"Тишината. След нея винаги идва нещо разтърсващо. Без значение дали ще е добро или лошо. Напрежението от самото очакване е толкова силно. Готово да избухне в два простички отговора. Да или не. Знаеш, че те са там, за да те спасят. Повтаряли са едни и същи движения пак и пак, и пак. Но я има мисълта, че може да се е случило непоправимото и хирургията ще е безсилна. А може и точно ти да си онази грешка, на която всеки хирург поне веднъж има право... Страхът те сковава: Да или не. Толкова е просто, но от този отговор зависи дали ще останеш себе си. Или ще се превърнеш в някой друг... Да или не.Толкова е просто..." д-р Калин Генадиев
"Страха в очите на две жени - тази, която те е довела на този свят и тази, която ти помага да го понасяш всеки ден...не разбираш защо е този страх, но разбираш, че явно света им се държи на раменете ти. Затова, когато паднеш на земята, те падат заедно с теб...."
Калин Генадиев

„Знаете ли кое ни различава от животните - жестовете. Иначе всичко горе долу е едно и също. Събираме се, размножаваме се, ловуваме“.
Фотев

„Земя, Калине, не се продава. Не се дава. Човек без земята си е празен… сам. Може да си на хиляди километри, но те държи прав. Искам Анка да си има нещо, да си знае рода и от къде идва. Пък ако някой път се загуби, то нали знаеш - живот е, губи се човек, да си дойде на нейното парче земя. Една ябълка да си откъсне и ще и дойде силата. Земята е живот и сила, Калине.„ Янко

"В тъмна земя без светлини, в тъмно море не търся нежност. Не вярвам във теб и в теб не вярвам, оглеждам се само в чиста вечност."  Митко Воев

"Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда. И през реките, те не ще те
потопят... Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш. И пламъкът не ще те опали...
Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си. И няма да си спомня за греховете ти. Подсети Ме, за да се съдим заедно. Представи делото си, за да се оправдаеш..." Библия

"Любовта е очакване. Случайна ситуация, която преминава като топлина през тялото. И ако поредица от случайности те водят към един и същи човек, това означава ли, че този човек не е случаен?" – д-р Зорница Огнянова

"Любовта е самообладание. Любовта е когато искаш да крещиш, да ругаеш и да удряш, а накрая решаваш да си замълчиш. Поемаш дълбоко въздух и си внушаваш, че човекът до тебе, колкото и ниско да е паднал, трябва да остане достатъчно високо в твоите очи...Защото е съпруг и баща..."

"Любовта е нерешим проблем... И ако всяка нощ не контролирате сълзите си, може би, също като мен, сте стигнали до болката и до осъзнаването... Болката от всичко, което ви разделя. И осъзнаването, че то никога няма да се промени."

"Любовта е изкуство. Изкуството да хващаш миговете в ръка и да ги разтегляш във времето... Изкуството да надвиеш милионите причини, които ви разделят, с една единствена, която ви свързва... Беше ме страх да обичам. Бях си поставила лимит на чувствата, за да не се разочаровам. И сега, докато танцувам на този покрив, знам, че нямам лимит... Не усещам нито умора, нито студ, нито страх. Сърцето ми е като балон с хелий - и колкото повече се изпълва, толкова повече чувствам, че “летя”..."

"Какво е да си майка? Време, в което едно малко човешко същество става най-важно. Инстинкт, който води ожесточена битка с желанието поне за малко отново да станеш център на собствения си свят. Страхувам се, че ще се превърна в онези майки, които се вкопчват в детето си и го задушават. В Канада нямам приятели, нито работа, освен да съм майка на пълен работен ден, влюбена във властта над детето си. Като затворя очи си спомням коя съм - една уморена Наталия. А може би просто изнервена Наталия, на която й остават само два дни в България..." Наталия Генадиева

"Възможно ли е да сме заедно единствено, за да имаме дете? И да се надяваме, че когато то се появи, ще оправи всичко, което не е наред помежду ни? Спим в отделни стаи. Не си говорим, освен когато се караме. Възможно ли е всеки изминал ден да се съмняваш все повече в мъжа, с когото си и въпреки това да го обичаш." Д-р Галя Стилянова

"Понякога си мисля, че разликата в годините не ни поставя в две различни поколения, а в два различни свята. Ние просто сме настроени на различни вълни. Той чува всичко, което е около него, но не и мен. А аз слушам интуицията си. Толкова ли е трудно за един мъж да разбере, че жена му очаква да е на първо място... Да, няма да обеля дума за обещаната
сватба, докато не се сети сам. Да, няма да говоря за второ дете, докато не го поиска той. Да, няма да настоявам да ме направи шеф на гинекологията, докато не осъзнае, че съм най-подходящата. Да - ще живея на инат." Д-р Галя Стилянова

"Не съм суеверна. Суеверни са тези, които са загубили вярата в себе си. Успях като лекар, защото слушах разума си. Провалих се в личния си живот, защото слушах сърцето си. Колко пъти трябва да си изгубя обувката, за да дочакам “принца”, който ще бъде харесан и от ума, и от сърцето? Не вярвам в знаците на съдбата, освен ако не се случат повече от един път." – д-р Зорница Огнянова

- Ако отвсякъде ти хвърлят по една кофа студена вода, но въпреки това огънчето продължава да гори това трябва, да е любов, нали? – Марио.
- Любов е. Ти женен ли си? – Калин.
- Не, аз не ставам за семейство. – Марио.
- Ооо, тея дето говорят така, най-много налапват въдицата да знаеш... Св. Кирил е странно място. Там или ти се случват хубави неща или живота ти се преобръща тотално. – Калин.
Д-р Калин Генадиев и д-р Марио Ковачев.

"...Съмнението се превръща в колебание, колебанието - в решение... и всичко това, за да видиш усмивката...Усмивката на надеждата."

" - Но вече знаеш какво е да си родител...
- Любов и страх в едно!“
Калин и Евгения

"Преди беше лесно... тръгвах без път и посока... Не знаех кога ще се върна, не се сещах, че някъде там, на хиляди километри заедно с моето сърце тупти още едно. Сега знам какво е да си родител. Какво е тревога и какво е да мислиш за утре. Странно... Досега утре беше просто нощта след днес. Разбрах и една малка тайна, една магия - мога да гледам друг човек и да виждам себе си в него... Животът обича да ни разделя от тези, които обичаме... Връщаш се...Отначало всичко изглежда същото. А всъщност всичко е толкова различно." Д-р Калин Генадиев

"Когато се затворим в черупката си, светът навън изглежда като едно враждебно, самотно и студено място... Годините са отлетели. Неудовлетворението е победило оптимизма... Превърнали сме се в малки, жалки мрънкащи същества. Сякаш някой ни е отнел правото на щастие, смачкал ни е така, че да намразим самите себе си...
....но ако само за секунда,отворим сърцата си, ще разберем, че, обсебени от себе си, сме спрели да забелязваме най-важното - хората, които мислят за нас... Хората, които ни обичат... И вместо страданието и самотата, от които се страхуваме...Да получим чудото, което дълго сме чакали?"
Д-р Стаменова

„Палпира ви. Това е метод на физикално изследване, при който, чрез допир получаваме информация какво става вътре в нас. Понякога болката е твърде силна, но странното е, че едновременно искаш да те докоснат, за да те излекуват, а в същото това време тялото ти изпраща сигнал, че това е заплаха…“ д-р Зорница Огнянова

"Половин век... “Здраве, щастие, любов” - няколко лицемерни клишета в замяна на нещо сладко или чаша с алкохол... сякаш подкупваш другите, за да ти подарят измамното усещане, че си специален...че си по-малко сам. Че заслужаваш нещо повече, от това, което имаш - работата, тишината... Възможно ли е в един ден да забравиш горчилката от всички предишни дни, месеци, години и да се усмихнеш насила? И да повярваш, че утре, когато отвориш очи, ще се родиш отново." Д-р Стаменова

„Мъжете гледат страха в очите.“ – д-р Марио Ковачев

„Късметът не е случайност, той отива само при тези, които го заслужават.“ – д-р Кръстева

"Защото понякога, когато положението е критично, да си безотговорен е вид отговорност.“

„Най-лесно е да се самозалъгваме, но когато лъжем децата си е безотговорно.” – д-р Кръстева

"Някой някъде е изтеглил жребий. За всеки от нас... Жребият е устойчив като тръстика - огъва се от вятъра, дъждът го вали, но нищо не го променя... Всеки е своят жребий... За някои жени жребият е да имат уютен дом и семейство. За други е да бъдат крайпътна гара - мъжете минават, снимат се и заминават. ...Събуди се. И приеми жребия си. Събуди се... Щастието е сън, който само някои сънуват...Не и ти. Събуди се... Отвори си очите... Отвори ги... за теб няма щастие. Има само мигове... Никога вече чувства... само мигове.
Време е за широко отворени очи... Не ме питай нищо... Думите провалят всичко. Имаме само този миг... Или го използваш, или си намираш оправдание да не го направиш." Д-р Зорница Добрева

"Казват, всяко начало е трудно. Краят е лесен...не го избираме, той идва сам. Защо тогава е чувстваш ограбен... безпомощен, празен...Чувстваш, че няма да има друго начало, след това, което са взели от теб... Ограбили са живота ти. Превърнали са го в празна стая... Някой друг ще я заеме... Къде ще отиде всичко, което е било тук... спомените, дните, минутите... Минутите в които си бил, бяхме, беше..." Евгения Генодиева

...Всеки край е мъничка смърт. Хората си приличаме - борим се за важните неща, колкото можем, после се предаваме. И оставаме на милостта на нечии ръце... да ни завият, за да не
настинем. И си казваме, че сме можели да имаме всичко...
Краят ни лекува с неизбежносттта си, с остротата с която поставя нуждата да взимаме радикални решения. А лекарите се отличават, с това, че го правят всеки ден... Е, някои дни повече от други... защото са нулева кръвна група... И когато идва краят, те са единствените, който се застъпват за живота." Евгения Генадиева

"Понякога бързо взетото решение е по-добро от правилното решение.“ – Марио Ковачев

Васил Бинев Иво Фотев – не намерих информация за актуални постанивки, но, както знаем, той основно озвучава

Велислав Павлов д-р Марио Ковачев
Дон Жуан – Народен театър – голяма сцена
На ръба – Народен театър – голяма сцена
Рибарят и неговата душа – Театър 199
Три сестри - Родопски драматичен театър, гр. Смолян

Диана Димитрова д-р Зорница Огнянова– в момента не играе никъде, снима филми и серили. Очакваме постановка с нея в края на 2018

Димитър Захариев д-р Тони Ковачев
Джуджето Дългоноско (куклен театър за деца) – Театър Въраждане
Занимава се с импровизационен театър – Клонираните/ ХаХаХА Импро – Кино Влайкова

Димо Алексиев д-р Генадиев – в момента не играе никъде, от интервю знаем, че скоро можем да очакваме нещо.

Дария Симеонова Наталия Генадиева
Любовта на Анатол – Театрална работилница СФУМАТО
Франкенщайн – Театър София
Нощта на 16ти Януари – Театър София
Олд Сейбрук и последният страстен любовник – Театър София
Тирамису – Театър София
Госпожа министершата – Театър София
Скачай – Театър София
Покана за вечеря – Театър София

Ралица Паскалева д-р Стилянова
Тирамису – Театър София

Емил Марков доц. Захариев – не намерих постановки, в които да играе в момента

Деси Бакърджиева д-р Хинова
Вражалец – Театър Сълза и смях
Скакалци – Сатиричен театър
Бихте ли слезли от жена ми – ДКТ К. Величков гр. Пазарджик/ Театър Сълза и смях
Любов за четирима - Драматичен театър гр. Търговище

Моньо Монев доц. Мазов
Черна комедия (гост актьор - незнам какво значи, така пишеше) – Театър Българска Армия

Милена Живкова д-р Романова
Ана Каренина – Театър София
Нощта на 16ти Януари – Театър София
Олд  Сейбрук и последният страстен любовник – Театър София
Ревизор – Театър София
Скачай! – Театър София

Йоана Буковска – Давидова Виолета Захариева
Госпожица Юлия – Театър 199
Симулатор за чифтосване – Театър 199
Седем дни от живота на Симон Лаброс – Театър София
Поручик Бенц – Театрално – музикален театър – гр. Разград (гостуват из страната с това представление)
Moderato Cantabile – Казанлъшки театър/ Сити МАрк Арт център  (по информация ще гостуват и из страната)

Александър Алексиев – нищо не намерих

Юлиан Вергов доц. Виктор Банков
NeoДачници – Народен театър  - голяма сцена
Крадецът на праскови – Народен театър - камерна сцена (често гостуват из страната)
Крадецът на праскови - версия на Театрално-музикален център, гр. Разград
С любовта шега не бива – Народен театър – голяма сцена
Идеалният мъж – Народен театър – голяма сцена
Дон Жуан – Народен театър – голяма сцена
Козата или коя е Силвия? – Народен театър – камерна сцена
Ревизор – Народен театър – голяма сцена
Солунските съзаклятници – Народен театър – голяма сцена
Богът на касапницата – Народен театър – камерна сцена
Class – Театър 199
Спанак с картофи – Сатиричен театър

Луиза Григорова д-р Добрева
Идеалният мъж - Народен театър - голяма сцена
Пияните - Малък градски театър зад канала
Човекът, който искаше - Малък градски театър зад канала
Бел Ами - Малък градски театър зад канала
Скъперникът - Малък градски театър зад канала
Лодка в гората - Малък градски театър зад канала

Васил Бинев д-р Камбуров
Смях в залата – Драматично - куклен театър Иван Димов гр. Хасково (в СФ играят в Theatro)

Марта Вачкова – Главна сестра Жекова
Секскомедия в лятна нощ - Драматично - куклен театър Иван Димов гр. Хасково
Рейс - Драматично - куклен театър Иван Радоев гр. Плевен (скоро)
Лъжци по неволя - Драматично - куклен театър Васил Друмев гр. Шумен (скоро)

Янина Кашева д-р Кръстева
Щастливеца – Сатиричен театър

Мария Каварджикова Евгения Генадиева
Почивен ден – Народен театър – голяма сцена
Идеалният мъж – Народен театър – голяма сцена
Вишнева градина – Народен театър – голяма сцена
Две – Народен театър – сцена на 4ти етаж
Солунските съзаклятници – Народен театър – голяма сцена

Стоян Алексиев доц. Генадиев
Полет над кукувиче гнездо – Народен театър – голяма сцена
Хъшове – Народен театър – голяма сцена
Идеалният мъж – Народен театър – голяма сцена
Вишнева градина – Народен театър – голяма сцена
Да се провреш под дъгата – Народен театър – камерна сцена
Каквато ти ме искаш – Народен театър – голяма сцена
На ръба – Народен театър – голяма сцена
Дългият път на дена към нощта – Народен театър – сцена на 4ти етаж
Някъде в този живот – Народен театър – камерна сцена

Радина Думанян - д-р Биляна Захариева
Наемателят – Драматичен театър Пловдив
Дебелянов и ангелите – Драматичен театър Пловдив
Работно време – Драматичен театър Пловдив
Руски мармалад. Post Chekhov – Драматичен театър Пловдив
Анна в тропиците – Драматичен театър Пловдив
Възвишение – Драматичен театър Пловдив
Чиста къща – Драматичен театър Пловдив
Съблечи се! – Драматичен театър Пловдив
Евридика в подземния свят – Драматичен театър Пловдив
Духът на любовта – Драматичен театър Пловдив

Ернестина Шинова - д-р Стаменова
Жена ми се казва Борис – Театър Сълза и Смях

Кирил Бояджиев - Йосиф
Прелестите на изневярата – Сатиричен театър
Психо – Сатиричен театър
Случайна среща – Сатиричен театър

Ангелина Славова - Сестра Ненева
Страхотни момчета – Младежки театър
Nordost – Младежки театър
Кухнята – Младежки театър
Бременските музиканти – Младежки театър
Как Инджето не стана цар – Младежки театър

Лилия Гелева - д-р Мишева
Процесът против богомилите – Народен театър
Любовта на Анатол – Театрална работилница СФУМАТО
На тятър съм! – Театрална работилница СФУМАТО
Актьори срещу поети – Театрална работилница СФУМАТО
Старицата от Калкута – Театър 199

Веселин Ранков - Васил
След репетицията - Театър Българска Армия
Колко е важно да бъдеш сериозен - Театър Българска Армия
Ножица - трепач - Театър Българска Армия
Много шум за нищо - Театър Българска Армия
Тартюф - Театър Българска Армия
Отело - Театър Българска Армия
Тайната вечеря на Дякона Левски - Театър Българска Армия

Гергана Плетньова - Мона
След репетицията - Театър Българска Армия
Паметта на водата - Драматичен театър гр. Варна
Кавказкият тебеширен кръг - Драматичен театър гр. Варна
Тартюф - Театър Българска Армия

Теодора Кулева - д-р Албена Войнова
Островът на робите - Драматично - куклен театър "Иван Радоев" гр. Плевен

Никола Мутафов  - д-р Пенев
Пияните - Малък градски театър зад канала
Балкански синдром - Малък градски театър зад канала
Приятелки мои - Малък градски театър зад канала

Александър Димов - д-р Владов
Изневери в повече - Театър сълза и смях (последно е играна януари, та незнам дали е актуална)

Ирина Митева - Ина Фотева
Калигула - Народен театър - голяма сцена

Батко:
Той стои зад нея в тъмнината
тъжен, огорчен, студен.
На лицето - мрак, но във душата
копнеж за нежност топла -
                          като летен ден.

Обича ли я, вече знае.
С усмивка грубостта пропука тя.
За чувствата си свои Марио нехае,
кога ще бъде той щастлив, аз чудя се,          
                           кога?


.........

В събота се мръкна,
а в нощта Момчето
с поглед си отмъкна
на Момичето сърцето.

Търси го във бара тя,
за да споделят такси.
Май ще остане си сама,
защото него няма го, уви!

.........

Аз съм Петър, новият Директор!
Искам да съм шеф, писна ми да бъда лекар!
Мечтата детска сбъднах най-накрая,
ала с тези подчинени как ще се оправя?

Никой тук не ще да слуша,
от простотии вече ми дойде до гуша!
Едните вкарват забранен морфин,
другите отделят не с когото трябва ендорфин!

Началник Галя искала да бъде,
а аз се моля някой да не ни осъди!
Сурогатни майки, бандити и полиция,
за капак е Фотева със тия дзен амбиции!

Но чувам шум! Какво ли става?
О, УЖАС! Фотев се задава!
Алкохола бързо разкарайте от тука!
Собственикът влиза, без да чука!