- Публикувана: 10 ян. 2016, 20:07 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2016, 00:54 ч.
EDDIE REDMAYNE, или началото на наградния сезон за 30-годишните в киното
Едуард Джон Дейвид Ръдмейн, OBE (Officer of the Order of the British Empire), е роден на 6-ти януари 1982 в Уестминстър в семейството на Патриша и Ричард Ръдмейн. Родителите на Едуард са от заможен произход - майка му е бизнес дама, баща му- банкер. Негов дядо по бащина линия е сър Ричард Ръдмейн, инженер в минодобива. Еди е средно дете в семейство с три момчета и има полубрат и полусестра от предишен брак на баща си. Във вените на децата Ръдмейн тече английска, ирландска, шотландска и уелска кръв. В цялото многолюдно семейство само Еди има наклонности към изкуствата, карайки мама Патриша да каже "He was a performer and has been ever since he was five and he first started singing at school. I remember at his 21st birthday one of his friends gave a speech saying they were looking forward to seeing him at the Oscars."
Аристократичният произход на Еди е тема, обсъждана в жълтата преса дълго преди той самият да се превърне в звезда. Упрекван е, също както Бенедикт Къмбърбач и Том Хидълстън, че е успял заради произхода си. Богати родители, богати приятели, място в едно от най-престижните училища, Итън, редом с бъдещия крал на Англия...
Скрит текст:
Две общи снимки от периода
Първото въобще участие на сцена за Еди е точно в Итън в пиесата "Правда", през 1997, ето и кадър от него:
Скрит текст: 
Първият по-значителен пробив обаче идва през 2000-та година, когато учителят му по драма го препоръчва на кастинг-режисьора за пиесата "Дванайсета нощ" в ролята на Виола.
Скрит текст: 
След успеха на постановката, Ръдмейн продължава да се изявява на сцена, получавайки награди за ролята си "Козелът" на Едуард Алби, и "Коя е Силвия" (и двете през 2004-та), а през 2010-та получава награди "Тони" и "Оливие" за ролята на младия асистент Кен в "Червено" на Джон Лоугън, пиеса, която е поставена в Лондон и на Бродуей. Режисьорът му в лондонската постановка, Майкъл Грендидж, го описва като "смущаващо красив", нещо, което се превръща в главно оръжие за по-нататъшните сценични превъплъщения на Еди.Въпреки успешният си старт на сцена Ръдмейн не избира театрално образование. След Итън той се насочва към Тринити Колидж в Кеймбридж, където учи история на изкуството, завършвайки през 2003-та. Заедно с Том Хидълстън, Ребека Хол и Дан Стивънс е част от един випуск, който ще бележи английската кино-сцена на 21-ви век.
Ръдмейн не се страхува да избира трудни роли, използвайки изнервящата си красота до екстреми, каращи зрителя да потръпва. В първия си филм, Like Minds (2006), той играе ученик, обвинен в убийство, а в Savage Grace (2007) е младеж в сложни кръвосмесителни отношения с майка си (Джулиан Мур), дама от нюйоркския хайлайф през 60-те.
Кариерата му е еклектична смес от европейско и холивудско кино, телевизия и голям екран, дребни характерни роли и сериозни драматични предизвикателства. Дълго време е ползван като характерно лице в костюмни екранизации (два филма за Елизабет I, един за семейството на майка и, Ан Болейн). В средновековна екранизация е и големият му пробив на телевизионен екран - ролята на Джак в "Устоите на Земята", пищен сериал по популярната поредица на Кен Фолет. Екранизация е и "Птича песен", красив и мечтателен мини-сериал, в който си партнира с прочути британци като Матю Гуд и Ричард Мадън.
Първата си главна роля на голям екран получава едва през 2011-та в "Моята седмица с Мерилин", филм, който му донася известност извън Великобритания, но не успява да го превърне в звезда. Първа истински голяма крачка към славата е пищната екранизация на мюзикъла "Клетниците" през 2012-та. Тя не само го изстрелва към страниците на клюкарските издания, но и директно на сцената на Оскарите, където му се налага да изпълни на живо песен от филма.
Големият оскаров пробив обаче предстои - през 2014-та Еди ще се върне на същата тази сцена, за да получи най-голямата актьорска награда в света за ролята на блестящия физик Стивън Хокинг в The Theory of Everything. Оскарът е последна награда в цяла поредица, започнала от Златен Глобус, последван от БАФТА и награда на гилдията на актьорите SAG.
Тази изключително предизвикателна във физическо отношение роля превръща едно момче, доскоро известно основно в Англия, в най-горещото име на годината и може би най-търсения британски актьор в Холивуд в момента. Той е вече герой в космически блокбастър (Jupiter Ascending) и лице на новата екранизация на Дж. К. Роулинг (Fantastic Beasts and Where to Find Them). И отново основно име в наградния сезон - с дългоочаквания и широко акламиран The Danish Girl.
Встрани от актьорската си кариера Еди се изявява и като модел, участвайки в две от широко акламираните кампании на Burberry - тази от 2008-ма редом с Агнес Дейн
Скрит текст: 
и далеч по-популярната от 2013-та с Кара Делевайн
Актьорът твърди, че кариерата му на модел е кратка и неуспешна, но и до днес продължава да бъде едно от най-сниманите лица на Холивуд и периодично се събира с Марио Тестино (откривател и на Кейт Мос) за фотосесии като тази. От тази година Еди е и лице на часовниците OMEGA, а преди по-малко от месец GQ го обяви за най-елегантния англичанин на 2015-та
Скрит текст: 
В личния си живот Еди е дискретен и уравновесен. Малко преди Коледа на 2014-та се жени за дългогодишната си приятелка, собственичката на антикварен магазин Хана Бегшоу. Двамата са една от най-очарователните двойки на червения килим, а техни общи познати от студентските години твърдят, че "винаги са знаели, че ще бъдат заедно цял живот".
Скрит текст: 
Актьор, модна икона, патрон на множество благотворителни кампании - Еди Ръдмейн е новото лице на Холивуд. И наистина- неговото време дойде.
*Следва стандартното интро, което винаги допълва уводната публикация, за да представи цялата поредица.
За тези, които не знаят откъде и защо започна всичко, ето ги първите теми:
1) RYAN GOSLING и поколението на 30-годишните, които завземат Холивуд
2) JOSEPH GORDON-LEVITT и поколението на 30-годишните, които чупят STARmeter-а
3) JAMES McAVOY и поколението на 30-годишните, които все повече харесваме
4) TOM HARDY и поколението 30-годишни красавци, дето не се страхуват от грозни роли
5) MICHAEL FASSBENDER и поколението на 30-годишните "и красиви, и талантливи"
6) JAKE GYLLENHAAL и поколението на 30-годишните момчета, които винаги ще обичаме
7) TOM HIDDLESTON и поколението 30-годишни, които са добри в това да бъдат лоши
8.) JAMES FRANCO и поколението на 30-годишните, които превземат таблоидите
9) BENEDICT CUMBERBATCH и поколението на 30-годишните аристократи на големия екран
10) BRADLEY COOPER и 30-годишните, които все ще покажат таланта си – дори и късно
11) CILLIAN MURPHY и поколението 30-годишни, които не се страхуват да бъдат различни
12) CHANNING TATUM – дали от всяко дърво от поколението 30-годишни става свирка?
13) COLIN FARRELL - Кога 30-годишните лоши момчета на Холивуд стават добри
За някой "новопокръстен" те ще са полезни - да разбере причините да харесваме това поколение актьори; и следствията от това харесване, които понякога задават тона на темата.
Също така напомням за новодошлите - анкетите в старите теми са активни! В тях все още може да се гласува. Възползвайте се от тази възможност. Винаги можете тук да ни разкажете какво и защо сте харесали във филмите на предните титуляри. Ще се радваме да разберем вашите пристрастия, макар и със задна дата.
Вече подготвям прегледа на промяната на резултатите в анкетите от старите теми и ще го публикувам през следващата седмица, за да покажа на всички, че оценяваме тези допълнителни гласове не остават незабелязани, а напротив – за нас те са интересни и ценни!
И пак ще повторя, че темата е посветена на Еди Редмейн, но (както и досега) темата е ЗА ВСИЧКИ. Защото такава е изначалната идея на този проект – че тези момчета са в най-активния етап на кариерата си, работят по много и качествено. И ние ги харесваме!
Затова и нашата поредица ще продължава.
А сега давам отново думата на joy_r. Да ни покаже, колко красив може да бъде Еди
, когато е на екрана. И да ни разкаже за филмите му. 
Защо харесвам Еди Ръдмейн?
Не е трудно да отговоря- защото е абсолютно, смазващо и безапелационно прекрасен! Защото още на 20+ в онзи така любим за мен филм с Джулиан превзема екрана с устрем и магнетизъм, които са непостижими за тройно по-възрастни актьори. Защото е талантлив и искрен, и много, много специален. Защото не се страхува да предизвиква както зрителите, така и себе си, и никога не спира да се променя. Защото ми напомня много на така любимия Ралф Файнс- с дълбокия поглед, с фината мимика, с аурата на интелектуално страдание. И защото бидейки прекрасен, зрял актьор на екран, извън него е чисто и просто широко усмихнато момче, което не се замайва от бързо сполетелия го успех и запазва чара на итънски ученик с пуловерче и оксфордки.
Не е трудно да отговоря- защото е абсолютно, смазващо и безапелационно прекрасен! Защото още на 20+ в онзи така любим за мен филм с Джулиан превзема екрана с устрем и магнетизъм, които са непостижими за тройно по-възрастни актьори. Защото е талантлив и искрен, и много, много специален. Защото не се страхува да предизвиква както зрителите, така и себе си, и никога не спира да се променя. Защото ми напомня много на така любимия Ралф Файнс- с дълбокия поглед, с фината мимика, с аурата на интелектуално страдание. И защото бидейки прекрасен, зрял актьор на екран, извън него е чисто и просто широко усмихнато момче, което не се замайва от бързо сполетелия го успех и запазва чара на итънски ученик с пуловерче и оксфордки.
Бидейки един от най-младите ни титуляри досега, Еди има и най-компактната филмография от всички- точно 21 заглавия, от които едно е планирано за премиера през тази година.
Ето ги и по ред на номерата:
* дебютът в телевизията през 1998- Animal Ark
Това е Еди Ръдмейн в един пост. Остава ни да видим дали след като стана първият носител на Оскар в скромната ни поредица, ще стане третият в историята, спечелил наградата в две поредни години.
Ето ги и по ред на номерата:
* дебютът в телевизията през 1998- Animal Ark
Скрит текст:
* Doctors- 2003
Скрит текст:
* Elizabeth I- 2005
Скрит текст: 
Участието на Еди в този мини-сериал е незначително, но ако има нещо в тази филмография, което трябва непременно да се гледа, това е тази брилянтна драма, в която Мирън и Айрънс представят най-интригуващите възможни Елизабет и Дъдли. И да, Мирън е по-добрата кралица от Бланшет
* Like Minds- 2006Участието на Еди в този мини-сериал е незначително, но ако има нещо в тази филмография, което трябва непременно да се гледа, това е тази брилянтна драма, в която Мирън и Айрънс представят най-интригуващите възможни Елизабет и Дъдли. И да, Мирън е по-добрата кралица от Бланшет
Скрит текст: 
Първа главна роля за Еди. При това повече от брилянтна. За любителите на трилъри този ТВ-проект е препоръчителен.
* The Good Shepherd- 2006Първа главна роля за Еди. При това повече от брилянтна. За любителите на трилъри този ТВ-проект е препоръчителен.
Скрит текст: 
Дебют в Холивуд. Като син на Анджелина Джоли
. Ето какво казва самият Еди за изживяването
* Savage Grace- 2007Дебют в Холивуд. Като син на Анджелина Джоли
. Ето какво казва самият Еди за изживяванетоСкрит текст:
That remains the most amazing
but terrifying moment of my life. I was living in a hotel in New York and taken in a blacked-out car to Brooklyn every morning, where there would be paparazzi lining the streets waiting for Angelina and for Matt Damon, who was also
in it. You walked in and there were huge sets and I could just see money everywhere. Then I'd get into costume and
be there with the lovely, but the superstar Angelina, and the camera is right here and someone says: 'Act'. All that money and, actually, it is just about what you do with your face.
but terrifying moment of my life. I was living in a hotel in New York and taken in a blacked-out car to Brooklyn every morning, where there would be paparazzi lining the streets waiting for Angelina and for Matt Damon, who was also
in it. You walked in and there were huge sets and I could just see money everywhere. Then I'd get into costume and
be there with the lovely, but the superstar Angelina, and the camera is right here and someone says: 'Act'. All that money and, actually, it is just about what you do with your face.
Скрит текст: 
На следващата година Еди отново е син на холивудска богиня, при това истинска такава. Първа сериозна роля на голям екран, във филм, който е едновременно чувствен, провокативен и изящен. Партньорството му с Джулиан е лично за мен най-доброто в цялата му досегашна кариера, вибриращо от наситена емоция, нееднозначно, стряскащо.
* Elizabeth: The Golden Age- 2007На следващата година Еди отново е син на холивудска богиня, при това истинска такава. Първа сериозна роля на голям екран, във филм, който е едновременно чувствен, провокативен и изящен. Партньорството му с Джулиан е лично за мен най-доброто в цялата му досегашна кариера, вибриращо от наситена емоция, нееднозначно, стряскащо.
Скрит текст: 
Отново Елизабет, този път на голям екран. Филм, за който не е нужно да се дава резюме- едва ли има някой, който все още не го е гледал.
* The Yellow Handkerchief- 2008Отново Елизабет, този път на голям екран. Филм, за който не е нужно да се дава резюме- едва ли има някой, който все още не го е гледал.
Скрит текст: 
Приятна мелодрама, в която Еди играе поредното странно момче. И си личи, че вече е специализирал ролята до съвършенство.
* The Other Boleyn Girl- 2008Приятна мелодрама, в която Еди играе поредното странно момче. И си личи, че вече е специализирал ролята до съвършенство.
Скрит текст: 
След два филма за дъщерята, един за мама за разнообразие
. Аз лично не го харесвам, бидейки силно алергична към Филипа Грегъри. Оставям на вас да си създадете впечатление.
* Tess of the D'Urbervilles- 2008След два филма за дъщерята, един за мама за разнообразие
. Аз лично не го харесвам, бидейки силно алергична към Филипа Грегъри. Оставям на вас да си създадете впечатление.Скрит текст: 
Силно потресена съм от Тес в този сериал и потръпвам всеки път като се сетя как са направили любимата ми литературна героиня секс-крава. Еди е прекрасно-мечтателен Ейнджъл, но това просто не стига
* Powder Blue- 2009Силно потресена съм от Тес в този сериал и потръпвам всеки път като се сетя как са направили любимата ми литературна героиня секс-крава. Еди е прекрасно-мечтателен Ейнджъл, но това просто не стига
Скрит текст: 
Поредна драма, поредното странно момче. Приятен филм, в който харесах и Еди, и Форест Уитакър.
* Glorious 39- 2009Поредна драма, поредното странно момче. Приятен филм, в който харесах и Еди, и Форест Уитакър.
Скрит текст: 
Типично британска романтична драма, приятна и леко сълзлива.
* Black Death- 2010Типично британска романтична драма, приятна и леко сълзлива.
Скрит текст: 
Средновековен ужас, нашето момче е монах
* The Pillars of the Earth- 2010Средновековен ужас, нашето момче е монах
Скрит текст: 
И тук е монах, за половин епизод. Сериалът е любим на някои от нас, на други съм сигурна, че ще стане любим тепърва.
* Hick- 2011И тук е монах, за половин епизод
. Сериалът е любим на някои от нас, на други съм сигурна, че ще стане любим тепърва.Скрит текст: 
От странно момче обратно в психопат, този път с каубойска шапка. В този приятен филм за загубата на детската невинност Еди за пръв път демонстрира силата си като физически актьор, докарвайки автентично накуцване. След време способността му за пълна физическа трансформация ще бъде сравнена с тази на Даниел Дей-Луис.
* My Week with Marilyn- 2011От странно момче обратно в психопат, този път с каубойска шапка. В този приятен филм за загубата на детската невинност Еди за пръв път демонстрира силата си като физически актьор, докарвайки автентично накуцване. След време способността му за пълна физическа трансформация ще бъде сравнена с тази на Даниел Дей-Луис.
Скрит текст: 
Един от филмите,в които безкрайно много харесвам момчето със странната уста и странно тъжния поглед. Прекрасна, устремна, меланхолна история, точно такава, каквато най-добре подхожда на излъчването на Ръдмейн
* Birdsong- 2012Един от филмите,в които безкрайно много харесвам момчето със странната уста и странно тъжния поглед. Прекрасна, устремна, меланхолна история, точно такава, каквато най-добре подхожда на излъчването на Ръдмейн
Скрит текст: 
Заедно с "Датското момиче" това е любимото ми заглавие в списъка. Това е и ролята, която ме накара безусловно да се влюбя в Еди. Толкова наситена тъга рядко се вижда на екран.
* Les Misérables- 2012Заедно с "Датското момиче" това е любимото ми заглавие в списъка. Това е и ролята, която ме накара безусловно да се влюбя в Еди. Толкова наситена тъга рядко се вижда на екран.
Скрит текст: 
Филмът на 2012-та за мен, при това не обичам мюзикъл. Еди бледнее на фона на изумителния Хю Джакман, но пък кога ли Мариус е бил по-значим от Жан Валжан...
* The Theory of Everything- 2014Филмът на 2012-та за мен, при това не обичам мюзикъл
. Еди бледнее на фона на изумителния Хю Джакман, но пък кога ли Мариус е бил по-значим от Жан Валжан...Скрит текст: 
Оскаровата роля на Еди. Първа за поколението. Толкова.
* Jupiter Ascending- 2015Оскаровата роля на Еди. Първа за поколението. Толкова.
Скрит текст: 
Този филм повечето го гледахме преди две теми. Едва ли е станал по-хубав за няколко месеца
* Thomas & Friends: Sodor's Legend of the Lost Treasure- 2015Този филм повечето го гледахме преди две теми. Едва ли е станал по-хубав за няколко месеца
Скрит текст: 
Ето това сладко влакче е героят на Еди в тази анимация
* The Danish Girl- 2015Ето това сладко влакче е героят на Еди в тази анимация
Скрит текст: 
За "Датското момиче" трудно се говори. Трябва да се гледа.
* и проектът за тази година- Fantastic Beasts and Where to Find Them. Добре дошли в света на Дж.К. Роулинг За "Датското момиче" трудно се говори. Трябва да се гледа.
Това е Еди Ръдмейн в един пост. Остава ни да видим дали след като стана първият носител на Оскар в скромната ни поредица, ще стане третият в историята, спечелил наградата в две поредни години.
Ей, първа се записвам в новата тема!
Благодаря на Джой за представянето
, оказва се, че съм гледала вече цели 4 негови филма. Предстои ми Датското момиче.
Също и на Мячик, че поддържа инциативата и огънчето
Както и на Златето за предишната тема и обобщението
Сега съм от телефон и няма да мога да прочета всичко, но утре, вдругиден вече ще разгледам биографията на Еди.
Благодаря на Джой за представянето
, оказва се, че съм гледала вече цели 4 негови филма. Предстои ми Датското момиче.Също и на Мячик, че поддържа инциативата и огънчето
Както и на Златето за предишната тема и обобщението
Сега съм от телефон и няма да мога да прочета всичко, но утре, вдругиден вече ще разгледам биографията на Еди.
и аз тук 
гледала съм доста т филмите на Еди, но ще пиша малко по-късно 
само искам да вметна за Устоите на земята- опитах се да гледам сериала веднага след като прочетох книгата и бях толкова потресена от Еди, че и един епизод не успях да изгледам 
може би е било грешка, и сега, след като е минало време мога пак да се пробвам 
гледала съм доста т филмите на Еди, но ще пиша малко по-късно само искам да вметна за Устоите на земята- опитах се да гледам сериала веднага след като прочетох книгата и бях толкова потресена от Еди, че и един епизод не успях да изгледам може би е било грешка, и сега, след като е минало време мога пак да се пробвам 
Мерси за темата, Джо и за възможността да разискваме Еди! И аз като теб съм пленена от него Открих го в Устоите и от тогава гледам с удоволствие всичко, което направи.
Antony Baekeland - Savage Grace (2007) - разкошни Джулиан Мур и Еди Редмейн Откачен и болен филм. Странен, тъжен, кара те да се замислиш.
Ralph - Glorious 39 (2009) - очаквах доста повече при каста, който има филма. Накрая останах изненадана от развитието на филма. Не мога нито да го препоръчам, нито да кажа не става.
Jack - The Pillars of the Earth (TV Mini-Series) (2010) - Много добре направен, само една забележка имам - ако можеше, да ги бяха посъстарили героите, все пак за период от 30 години става дума Изгледах го на един дъх, с огромно удоволствие. Препоръчвам!
Colin Clark - My Week with Marilyn (2011) - след този филм разбирам защо са избрали Мишел Уилямс за ролята. Предава идеално депресираната и нещастна Мерилин. Тази жена имам чувството, че и в нормално състояние е такава, каквато беше във филма - отнесена, депресе, нещастна... Нищо ново не научихме от филма и ако не беше прекрасния Еди Редмейн щях да сметна времето си за загубено.
Stephen Wraysford - Birdsong (TV Mini-Series) (2012) - невероятен мини сериал на ББС. Хареса ми, а Еди Редмейн си проправя бавно и полека път към голямата сцена. Толкова добре показва нещастието, самотата, страха, който изпитват войниците на фронта и как в най-тъмните минути човек има за какво да се захване - за светлите и прекрасни спомени, за любовта, за куража, за приятелството! Хареса ми, препоръчвам и ако намеря и преведена книгата, бих я прочела с удоволствие!
Jupiter Ascending - и тук леко разочарование - трейлър - о, нещо фантастично, нещо ново, а в крайна сметка се е получила една цветна приказка за възрастни. Идеята не е лоша, но се разтегли прекалено във времето...
Останалите ще ги изгледам с удоволствие
Открих го в Устоите и от тогава гледам с удоволствие всичко, което направи.Antony Baekeland - Savage Grace (2007) - разкошни Джулиан Мур и Еди Редмейн
Откачен и болен филм. Странен, тъжен, кара те да се замислиш.Ralph - Glorious 39 (2009) - очаквах доста повече при каста, който има филма. Накрая останах изненадана от развитието на филма. Не мога нито да го препоръчам, нито да кажа не става.
Jack - The Pillars of the Earth (TV Mini-Series) (2010) - Много добре направен, само една забележка имам - ако можеше, да ги бяха посъстарили героите, все пак за период от 30 години става дума
Изгледах го на един дъх, с огромно удоволствие. Препоръчвам!Colin Clark - My Week with Marilyn (2011) - след този филм разбирам защо са избрали Мишел Уилямс за ролята. Предава идеално депресираната и нещастна Мерилин. Тази жена имам чувството, че и в нормално състояние е такава, каквато беше във филма - отнесена, депресе, нещастна... Нищо ново не научихме от филма и ако не беше прекрасния Еди Редмейн щях да сметна времето си за загубено.
Stephen Wraysford - Birdsong (TV Mini-Series) (2012) - невероятен мини сериал на ББС. Хареса ми, а Еди Редмейн си проправя бавно и полека път към голямата сцена. Толкова добре показва нещастието, самотата, страха, който изпитват войниците на фронта и как в най-тъмните минути човек има за какво да се захване - за светлите и прекрасни спомени, за любовта, за куража, за приятелството! Хареса ми, препоръчвам и ако намеря и преведена книгата, бих я прочела с удоволствие!
Jupiter Ascending - и тук леко разочарование - трейлър - о, нещо фантастично, нещо ново, а в крайна сметка се е получила една цветна приказка за възрастни. Идеята не е лоша, но се разтегли прекалено във времето...
Останалите ще ги изгледам с удоволствие
Тъй, да кажа и аз две думи за познанството си с Еди.
Първо да си призная, че изобщо не съм го отразила в малките му роли в костюмните филми - макар да съм ги гледала.
С него се запознах първо в The Pillars of the Earth. Сериалът много ми хареса. Еди беше една от основните причини за това.
И макар това да беше времето, когато идеята за тема за Гослинг се оформяше в главата ми, идеята това да се превърне в поредица, още не съществуваше като такава. Ерго, Еди не се намести никъде в никаква по-обща картина.
После гледах Birdsong - специално го дебнах този сериал и мога с чиста съвест да кажа, че съм една от първите, които са го похвалили и препоръчали в КиТ.
Ще цитирам, какво съм писала за него преди - обръщам внимание на вече съзнателното позициониране на Еди на заслуженото място, което му се полага в поредицата
:
И това също :
Гледахме! Препоръчахме! Съгласни сме!
После беше My Week with Marilyn - за този филм май не съм писала, защото го гледах доста по-късно, отколкото беше нужно. Вече всичко беше казано. А ми се видя и съвсем ненужно да влизам в нови безсмислени полемики за/против Мишел Уилямс. Иначе Еди беше чудесен. Ама това никой не го оспорва май.
Когато съм писала за Les Misérables, май не съм го споменавала специално. Но то е защото Джой е права - героят му не е чак толкоз важен, макар изпълнението да е солидно. Важното тук е не самата роля, а фактът, че Том Хупър е знаел кого и защо избира... с перспектива!
За Оскаровата роля на Еди в The Theory of Everything съм писала (ахм,
- това да се чете по-скоро като "хейтила") и не мисля да се повтарям. Ето защо:
Сега ще си пусна и "Датчанката"...
Първо да си призная, че изобщо не съм го отразила в малките му роли в костюмните филми - макар да съм ги гледала.
С него се запознах първо в The Pillars of the Earth. Сериалът много ми хареса. Еди беше една от основните причини за това.
И макар това да беше времето, когато идеята за тема за Гослинг се оформяше в главата ми, идеята това да се превърне в поредица, още не съществуваше като такава. Ерго, Еди не се намести никъде в никаква по-обща картина.
После гледах Birdsong - специално го дебнах този сериал и мога с чиста съвест да кажа, че съм една от първите, които са го похвалили и препоръчали в КиТ.
Ще цитирам, какво съм писала за него преди - обръщам внимание на вече съзнателното позициониране на Еди на заслуженото място, което му се полага в поредицата
:Цитат на: мячик
Та за Birdsong - Еди Редмейн ми се издигна с две педи нагоре от вече високото мнение, което имах за него след "Устоите...". В момента сериозно съм задълбала в "поколението на 30-годишните, което завзема екрана", а Еди е навършил 30 точно преди месец... та чудесно се вписва в малкия ми проект
Само за сцената, в която държи ръката на един умиращ войник, бих му дала поне две-три награди!
Само за сцената, в която държи ръката на един умиращ войник, бих му дала поне две-три награди!
:Birdsong гледахме ли, препоръчахме ли? Еди Ръдмейн заслужава да е суперзвезда
После беше My Week with Marilyn - за този филм май не съм писала, защото го гледах доста по-късно, отколкото беше нужно. Вече всичко беше казано. А ми се видя и съвсем ненужно да влизам в нови безсмислени полемики за/против Мишел Уилямс. Иначе Еди беше чудесен. Ама това никой не го оспорва май.
Когато съм писала за Les Misérables, май не съм го споменавала специално. Но то е защото Джой е права - героят му не е чак толкоз важен, макар изпълнението да е солидно. Важното тук е не самата роля, а фактът, че Том Хупър е знаел кого и защо избира... с перспектива!
За Оскаровата роля на Еди в The Theory of Everything съм писала (ахм,
- това да се чете по-скоро като "хейтила") и не мисля да се повтарям. Ето защо:Скрит текст:
Аз също не искам да влизам в спор с никой от почитателите на Теорията... , но мисля вече споменах някъде, че като цялостен филм (и като отделни елементи - освен играта на Еди) за мен това е най-голямото недоразумение сред номинациите.
Що се отнася до Еди - наистина е предизвикателство за един актьор да играе такива роли. Но физическо предизвикателство.
На практика ролята я спасяват първите 25 минути... За мен истинската игра на Еди е до момента с падането на плочките в двора на унивеситета. И донякъде болницата, макар че там вече се почва със "сълзите и сополите", с които сценаристите и режисьора на практика са лимитирали актьора си и изразните средства, които да използва той.
В първите 20.ина минути от филма, обаче, Еди успява да покаже тези проблясъци на големия учен, в който се очаква да се превърне този малко нескопосан, но лъчезарен младеж. Пак ги има моментите с първите симптоми на болестта - трудното хващане на писалката, бутнатата чаша кафе. Но не са те главното.
Оттам нататък се започва едно седене в едни кресла и колички... и толкоз. Тук-там пак сантиментални моменти с прегръщане на новородени дечица и разглеждане на еротични списания (последното вкарано вероятно с цел да е "по-пиперлив" акцент). При това в 50% от екранното време Еди е така показан, че въобще не се вижда "актьорстване". Виждат се сгърчено лице и тяло.
Не ме разбирайте погрешно.
Аз харесвам Еди. Смятам, че е добър актьор. И е достатъчно млад, за да има време пред себе си да покаже, че може да е още по-добър.
Освен това наистина той е единственото достойнство на този филм.
Но съм убедена, че АКО филмът беше по-добре направен - и Еди щеше да постигне още по-добри резултати. И това щеше да остане в спомените ми като една наистина добра роля. И един наистина добре "пласиран" Оскар.
А авторите просто са проиграли възможността да направят един наистина голям филм за един наистина голям учен.
Уффф, казах си болките.
Сега чакам доматите
Що се отнася до Еди - наистина е предизвикателство за един актьор да играе такива роли. Но физическо предизвикателство.
На практика ролята я спасяват първите 25 минути... За мен истинската игра на Еди е до момента с падането на плочките в двора на унивеситета. И донякъде болницата, макар че там вече се почва със "сълзите и сополите", с които сценаристите и режисьора на практика са лимитирали актьора си и изразните средства, които да използва той.
В първите 20.ина минути от филма, обаче, Еди успява да покаже тези проблясъци на големия учен, в който се очаква да се превърне този малко нескопосан, но лъчезарен младеж. Пак ги има моментите с първите симптоми на болестта - трудното хващане на писалката, бутнатата чаша кафе. Но не са те главното.
Оттам нататък се започва едно седене в едни кресла и колички... и толкоз. Тук-там пак сантиментални моменти с прегръщане на новородени дечица и разглеждане на еротични списания (последното вкарано вероятно с цел да е "по-пиперлив" акцент
). При това в 50% от екранното време Еди е така показан, че въобще не се вижда "актьорстване". Виждат се сгърчено лице и тяло.Не ме разбирайте погрешно.
Аз харесвам Еди. Смятам, че е добър актьор. И е достатъчно млад, за да има време пред себе си да покаже, че може да е още по-добър.
Освен това наистина той е единственото достойнство на този филм.
Но съм убедена, че АКО филмът беше по-добре направен - и Еди щеше да постигне още по-добри резултати. И това щеше да остане в спомените ми като една наистина добра роля. И един наистина добре "пласиран" Оскар.
А авторите просто са проиграли възможността да направят един наистина голям филм за един наистина голям учен.
Уффф, казах си болките.
Сега чакам доматите
Сега ще си пусна и "Датчанката"...
О, Мяч, тази сцена от Birdsong и на мен ми е в главата винаги, като се сетя за сериала- още помня как изглеждаше коремната рана и агонията на момчето. И Еди, с тези пълни с болка очи ...
Другата ми незабравима сцена е разговорът с любовницата за евентуално родителство във вилата- също наситен с изключителна емоция
Приятна ти "Датчанка", а от мен един Джоузеф за първа страница
С брат си
Другата ми незабравима сцена е разговорът с любовницата за евентуално родителство във вилата- също наситен с изключителна емоция
Приятна ти "Датчанка"
, а от мен един Джоузеф за първа страницаС брат си
