До сега само четях форума, но днес пускам тема, за да си кажа какво ми тежи и да поискам съвет от всеки който е готов да го даде. Готова съм да прочета всяко мнение, критика, напътстване.
Историята ми сега ми се струва като някакъв филм. Аз съм на 26 и имам връзка от 4 години с мъж който е 21 години по-възрастен от мен. Дори не знаем как се случи защото всичко започна на шега до момента в който станахме неразделни. Аз си мислех, че нищо сериозно няма да излезе, че това е просто тръпка на която реших да се отдам. Той не е бил женен, имал е връзки като всеки. Постигнал си е каквото е искал в живота. Изобщо не е някой чичак бизнесмен с шкембе, а много представителен мъж с кариера и добри възпитание. Веднага ми хареса, че е зрял и няма нищо общо с връстниците ми, които никога не съм намирала за интересни. Мислех, че изобщо няма как да се разбера с толкова възрастен мъж, че ще искаме различни неща, че той е много по-улегнал, а аз още съм си луда глава. Но напротив, много бързо разбрах, че сме на едно ниво. Обичаме да правим едни и същи неща, забавляваме се по един и същи начин, изобщо никога не съм очаквала такова съответствие. От 2 години живеем заедно и никога не съм се чувствала по-добре, той казва същото.
Разликата ни все пак си личи, в началото ме дразнеха погледите, коментарите от сорта на ''какво ще поръча дъщеря Ви'' и тн. На него обаче никога не му правеха впечатление и аз също се научих да не обръщам внимание или да подхождам с хумор.
Битката с роднините и приятелите беше и все още е жестока. Водим цяла война. В къщи ме подкрепя, учудващо, само баща ми, той бързо разбра колко съм щастлива в тази връзка и много бързо се сприятели с мъж, който почти му е връстник и излиза с дъщеря му. Но баща ми си е такъв, много е отворен и разбиращ (но предполагам в началото и на него му беше трудно). Обаче майка ми продължава да вилнее и място не си намира, за останалите да не говоря. Разделих се и с много приятели които не ме разбраха, пускаха слухове, че ходя с някакъв чичко който имал пари. А аз си изкарвам сама парите които ми трябват и изобщо не съм се прехласвала. Останаха неколцина които ме подкрепят и безкрайно им благодаря, разбират се прекрасно с Него. От негова страна, роднините му са против, остана само сестра му която е склонна да приема връзката. Той също приключи с някои приятелства, но повечето ни разбраха, подкрепят ни и ни помагат. Обградил се е със страхотни хора които макар, че са по-възрастни от мен ги чувствам много близки.
И все пак, от време на време си мисля дали наистина има какво да му предложа, дали наистина съм му интересна. Той казва, че просто така се е случило, иска мен и това е, няма нищо за разбиране. Не ме третира като някоя пикла, каквато съм, никога не ме е покровителствал, имаме абсолютно нормални отношения каквито бих имала с някой на моята възраст и си живеем абсолютно нормално. Той пък се притесняваше за мен. Как аз ще съм на 40, той на 60+. Как някой ден няма да го има, а аз ще има още много път. Как времето няма да ни стигне за всичко защото 20 години все пак са огромна разлика. Аз му отвърнах със същото, искам него, точка.
Според баща ми ако бяхме връстници със сигурност всички щяха да го обожават, тогава защо 20 години да са проблем?
До сега някак се справяхме с всичко това. Но преди 2 седмици се появиха две чертички на един тест, който беше потвърден и от лекар. Не сме го планирали. Казах му на рождения му ден и място не може да си намери. Той казва, че определено иска да го запазим, но ако реша обратното все пак ще ме подкрепи (със сигурност не особено охотно). И ми прехвърли топката. Каза и, че решим ли да го задържим значи сме решили окончателно, че няма да се предадем на мненията на другите и, че ще станем семейство с дете и брак.
И сега не знам има ли право да ни обрека на още по-лоша война, защото дете и брак в къщи ще рече трета световна, влошаване на отношенията на баща ми с майка ми и останалата част от родата, а не искам и той да става жертва. И в това е проблемът, че не става въпрос само за мен. Със сигурност ще има още странни погледи, мнения и развалени приятелства. Той ще скъса отношенията с неговото семейство защото те са се обявили твърдо против и започват да настройват и сестра му, което ще рече, че го обричам на тотално отхвърляне. Никой няма да му остане. Не знам дали ще го издържим. И ако случайно не издържим, това ще рече, че съм му изгубила ценно време.
Тотално съм изгубена, а е време да решавам. Както се казва опря ножът до кокала.
Историята ми сега ми се струва като някакъв филм. Аз съм на 26 и имам връзка от 4 години с мъж който е 21 години по-възрастен от мен. Дори не знаем как се случи защото всичко започна на шега до момента в който станахме неразделни. Аз си мислех, че нищо сериозно няма да излезе, че това е просто тръпка на която реших да се отдам. Той не е бил женен, имал е връзки като всеки. Постигнал си е каквото е искал в живота. Изобщо не е някой чичак бизнесмен с шкембе, а много представителен мъж с кариера и добри възпитание. Веднага ми хареса, че е зрял и няма нищо общо с връстниците ми, които никога не съм намирала за интересни. Мислех, че изобщо няма как да се разбера с толкова възрастен мъж, че ще искаме различни неща, че той е много по-улегнал, а аз още съм си луда глава. Но напротив, много бързо разбрах, че сме на едно ниво. Обичаме да правим едни и същи неща, забавляваме се по един и същи начин, изобщо никога не съм очаквала такова съответствие. От 2 години живеем заедно и никога не съм се чувствала по-добре, той казва същото.
Разликата ни все пак си личи, в началото ме дразнеха погледите, коментарите от сорта на ''какво ще поръча дъщеря Ви'' и тн. На него обаче никога не му правеха впечатление и аз също се научих да не обръщам внимание или да подхождам с хумор.
Битката с роднините и приятелите беше и все още е жестока. Водим цяла война. В къщи ме подкрепя, учудващо, само баща ми, той бързо разбра колко съм щастлива в тази връзка и много бързо се сприятели с мъж, който почти му е връстник и излиза с дъщеря му. Но баща ми си е такъв, много е отворен и разбиращ (но предполагам в началото и на него му беше трудно). Обаче майка ми продължава да вилнее и място не си намира, за останалите да не говоря. Разделих се и с много приятели които не ме разбраха, пускаха слухове, че ходя с някакъв чичко който имал пари. А аз си изкарвам сама парите които ми трябват и изобщо не съм се прехласвала. Останаха неколцина които ме подкрепят и безкрайно им благодаря, разбират се прекрасно с Него. От негова страна, роднините му са против, остана само сестра му която е склонна да приема връзката. Той също приключи с някои приятелства, но повечето ни разбраха, подкрепят ни и ни помагат. Обградил се е със страхотни хора които макар, че са по-възрастни от мен ги чувствам много близки.
И все пак, от време на време си мисля дали наистина има какво да му предложа, дали наистина съм му интересна. Той казва, че просто така се е случило, иска мен и това е, няма нищо за разбиране. Не ме третира като някоя пикла, каквато съм, никога не ме е покровителствал, имаме абсолютно нормални отношения каквито бих имала с някой на моята възраст и си живеем абсолютно нормално. Той пък се притесняваше за мен. Как аз ще съм на 40, той на 60+. Как някой ден няма да го има, а аз ще има още много път. Как времето няма да ни стигне за всичко защото 20 години все пак са огромна разлика. Аз му отвърнах със същото, искам него, точка.
Според баща ми ако бяхме връстници със сигурност всички щяха да го обожават, тогава защо 20 години да са проблем?
До сега някак се справяхме с всичко това. Но преди 2 седмици се появиха две чертички на един тест, който беше потвърден и от лекар. Не сме го планирали. Казах му на рождения му ден и място не може да си намери. Той казва, че определено иска да го запазим, но ако реша обратното все пак ще ме подкрепи (със сигурност не особено охотно). И ми прехвърли топката. Каза и, че решим ли да го задържим значи сме решили окончателно, че няма да се предадем на мненията на другите и, че ще станем семейство с дете и брак.
И сега не знам има ли право да ни обрека на още по-лоша война, защото дете и брак в къщи ще рече трета световна, влошаване на отношенията на баща ми с майка ми и останалата част от родата, а не искам и той да става жертва. И в това е проблемът, че не става въпрос само за мен. Със сигурност ще има още странни погледи, мнения и развалени приятелства. Той ще скъса отношенията с неговото семейство защото те са се обявили твърдо против и започват да настройват и сестра му, което ще рече, че го обричам на тотално отхвърляне. Никой няма да му остане. Не знам дали ще го издържим. И ако случайно не издържим, това ще рече, че съм му изгубила ценно време.
Тотално съм изгубена, а е време да решавам. Както се казва опря ножът до кокала.
.
,а той какво може да ти предложи ? 
и не обръщай внимание на хорското мнение. Най-важното - имаш подкрепата и желанието за това дете от баща му. 
Може да го отгледа . 
А ако все пак не е толкова случайно какво има да му мислите изобщо. 
На теория всеки ще се изкаже така, друг е въпросът, когато става дума за конкретен човек, когото обичаш. Както има мъже на 40 да се влюбват в 60 годишни жени, така има и обратното. Изобщо на теория е едно, а на практика съвсем друго. Любовта не е само към младото тяло, в крайна сметка. 
Наричаш човешко същество ремарке? 
).Аз съм на 25 и живи и здрави ще си имаме бебче след някой месец 
.Никога за 6 години с него не съм си помислила какво ще каже еди си кой... 
