"Прилив и отлив" -Най-жестоките лъжи често се шепнат.- AFK FOREVER-206.22

Една година по- рано.....

Студентско кафене, Мелек черпи с локум по повод Рамазан байрям, обяснява на колегите си причините за почерпката и празника. Обяснява как се се празнува в родината и. Левент е на другата маса, нервно чака някого, върти си телефона на масата, когато вниманието му е привлечено от симпатичното младо момиче от съседната маса, което разпалено обяснява нещо. Става.

(на турски)
- Мога ли аз да се почерпя с локум, госпожице?
- (М учудено) Разбира се.... Вие от Турция ли сте?
- Ъхъм... Много вкусен локум, домъчня ми за дома и за гостоприемните ни жени.
М, мълчи изгубила ума и дума. Телефонът на Левент извънява и той илиза да говори на вън.
През това време приятелките на М започват да се дивят от него, разпитват я какво са си говорили, познават ли се, защо нищо не му е казала, от къде е, къде учи. М само кима и мрънка. Тъкмо си мисли, че наистина няма да го види повече и той се връща. Казава и, че плановете му за вечерта са отпаднали, много му е харесала почерпката, съжалява, че на празника е далеч от семейството си и я кани вечерта да го прекарат заедно, за да не се чувстват толкова изоставени и самотни. Тя се зачудва за момент, но приема.
- Аз съм Левент между другото.
- Мелек.
.....

Отива да я вземе от общежитието с лъскава кола и решава да я заведе на изискан и скъп ресторант. М не се чувства комфортно, разговорът не върви. На края Л се изнервя пита я не и ли харесва и тя му казва, че си е представяла вечерта по друг начин, че когато и е казал да празнуват Байряма си е помислила, че ще отидат на някой турски ресторант или поне на някое място, на което да се чувства по на място. Не е свикнала да посещава такива места. Л плаща сметкатаи и казва, че единствения турски ресторант, който знае е в съседния град. Тръгват на там. Когато пристигат вече е късно и хората искат да затварят, но Левент им се примолва поне да им завият нещо за вкъщи. Персонала се съгласява и им дава от традиционната вечеря за в къщи. Отиват да я хапнат на място, от което се вижда града. Сега вече М се отпуска започва да говори за семейството си, за това как е спечелила стипендията за университета в Америка. Как родителите и работят на две места, за да я издържат. Л само я слуша, той не разказва нищо за себе си. Когато тя го пита защо до сега не го е виждала в университета, той отговаря, че не учи в техния университет, но не и дава обяснения нито къде учи, нито къде живее тук в САЩ или у дома в Турция. Вечерта минава неусетно. В един момент и двамата млъкват и гледат към осветения долу град. След малко М се сепва и предлага на Л да я закара у дома. Когато я прибира, в колата Л посяга да я целуне, но тя избягва опита му. Казва му, че това е билм един много различен и интересен празник за нея. Благодари му и излиза от колата. След няколко секунди и той, пита я дали пак ще се видят, а тя "Не знам".
......
Няколко дни по- късно, Л е на обяд с някакво красиво момиче тя му говори, че много съжалява, че онзи ден не е могла да излезе с него, но наистина е нямало как. Пита го дали още и се сърди, все пак снощи се е постарала да го накара да забрави за какво и е бил сърдит.
Л: Ще ставаме ли?
Момичето учудено се съгласява.
Л я оставя в Хюстън и се сеща за М. Обажда и се и я кани да се видят. Тя има още една лекция, ако я изчака няма нищо против. Л я изчаква на пейката, разхождат се из града. Тя му показва студентския град, пият чай, смеят се. Следват поредица от срещи - ходят на кино, на планетариум. Забавляват се много заедно, но понякога Л не си вдига телефона или изключва. Винаги се извинява с това, че е на лекции, че шофира, че е зает. М му вярва, тя започва да се влюбва в него. Една от вечерите, след като цял ден не и е вдигал телефона я изненадва на вратата с букет от червени рози. Тя забравя всичко и му прощава, целуват се.

М е взела най - трудния си изпит за тази година. Много е щастлива и тази вечер с Левент ще празнуват. Тя изглежда много добре, той отново идва с червена роза пред дома и (напоследък винаги когато я взема и поднася роза), излизат на клуб, забавляват се, М си пийва повече и Л я кани в тях. Тя приема. Преспиват заедно. На другата сутрин се събужда щастлива, но Левент не е в леглото, а стои и я гледа от стола. Тя му се усмихва, а той сякаш е сърдит.
Л: Защо не ми каза?
М: Какво?
Л: Че ти е за пръв път.
М: Аз, аз ... мислех, че знаеш...
Л: И от къде се очаква да знам.
.....
Л: Какво си мислиш, че ще стане сега.
М: Нищо.... нищо не съм очаквала и не очаквам. Не знаех, че това е такъв голям проблем.
Л: Добре. Ще закусим ли или искаш да се прибираш?
М: Ще си взема душ, а след това мога да се прибера и сама.
Л: Ще те закарам.
.....................

Минават няколко дни, в които Л не се обажда. М също не го търси. Тъжна е, самотна. През това време Л се е прибрал в Турция. Говори с родителите си, че скоро завършва. Останало му е само да защити дипломната си работа, след това ще попътува малко из Европа и ще се прибере. Когато се връща с САЩ отново търси М. Извинява се за държанието си и за това, че не и се е обаждал. Имал е работа, сега е много натоварен. Тя му прощава. Започват да се виждат отново. Тук виждаме сцени как тя готви в тях по  неговата риза. Как той учи, а тя му поднася кафе. Как тя има изпит, а той я чака отвън. Понякога телефонът му звъни, но той никога не вдига в нейно присъствие. "Не е важно" "Ще се обадя по- късно"- казва. Вечерта я оставя в общежитието на другия ден е защитата на дипломната му работа, иска тази вечер да е сам. Целува я за лека нощ. Никога не са говорила каква е връзката им, това връзка ли е. Тя не познава никого от приятелите му, от средата му. Фамилията му дори не знае, но не иска да го товари сега. Ще говорят после. Все пак на нея и остава само една година да завърши, може би той ще остане в Америка или ще я изчака в Турция. Не иска да мисли за това. Знае той колко се напряга, когато тя прави опити да говорят сериозно. Не му е дошло времето, ще говорят после, сега най - важното е да си взме изпита. Минава целия ден, вечерта л се обажда и казва, че е издържал изпита, но няма да може да се видят сега, защото е много изморен. Утре ще я потърси, но не я търси. Нито през деня, нито през нощта. М започва да се тревожи, отива до тях ио портиера и казава, че г-н Левент вчера се е изнесъл.
.........
Заведение на фона залеза на морския бряг. Кенан, Левент и Мелек пият вино и хапват.
К пита къде са се отнесли и двамата, а М с ирония вдига наздравица:
М: Да пием за далечните завръщания и внезапните промени!