Студенти в UK - 12

Първо - съветите, които унитата дават за портфолио са много ценни, но са на база тяхна образвателна система и наблюдения. Не трябва да се приемат буквално, едно към едно като изисквания. Също така не трабва да се "виждат" като някакви извънземни трудни неща. Много е важно ученика да има собствена самоувереност и сам да си се харесва. Да си харесва нещата, които рисува. Да им "разкаже" за себе си чрез нааааааай-различни неща правени през годините. Умишлено казвам "правени" а не "рисувани", защото портфолиото ви може да съдържа и пластики, и колажи, и фотографии, и плетене даже, и каквото още ви хрумне. Да, вярно е, че унитата казват  - "изпратете ни не повече от 10 снимки" но това не трябва да са само рисунки - може да снимате всичко гореизброено.
Освен това  обикновенно унитата си искат портфолито след като сте пратили UCAS регистрацията си, прочели са какво имате да казвате с пърсънъл стейтмънта от UCAS и според зависи дали сте им интересни (не мисля, че има някой на който му е отказано още на този етап) си получавате вече конкретните искания- изпратете ни портфолио което да съдържа еди какво си и отварят вътрешна платфрома, в която кандидат студента си има регистарция и все едно своя лична страница за качване на всички снимки и документи. Там се провежда нататъшната комуникация м/у ученика и унито, като получавате и изестия на пощата на ученика за движение по страницата - тоест може и да възникне допълнително, искане/питане от тях. Обикновенно има PDF  файл, който съдържа допълнителни въпроси свързани със псециалността, а понякога и второ есе по вече конкретно зададена тема(високо селективните унита го правят). PDF файла има конкретни прозорци в които да качиш снимки или pdf файлове с точни обяснения какво е това, кога е правено и използвана техника/материи и т.н.
ИМА!!! възможност и да се изпрати всякакви допълнителни материали, които кандидата смята, че ще са му от полза за да се предстви по възможно най-добрит според него начин. Например може да си направи собсвтен сайт (winx) където да си качи по години работите или пък по сектори. Ако унито е казало покажете ни 10 работи - ученика може да покажи 10 снимки, от които 3 (например) да са колажни снимки -  всяка показваща определена серия - "имам много яка поредица от пейзажни скици на едни и същи баири и не знам коя скица от всички да кача, не само зашото всички ми харесват ами и защото една извадена от всички не струва, но пък всички заедно са страхотни като търсене" . Ето ти една снимка показваща голяма част от личността ти, обаче ти искаш да покажеш още - имаш изцяло синя серия на тия баири и искаш да покажеш и нея. Е, не може портфолито ти да е само тия баири, но може да си направиш бутон "син период" в сайта (твоя, личния) и да ги покажеш. Можеш да си направиш бутон с неща, които си плел, бутон със "театралните" времена от миналото, бутон с участия по конкурси, с дипломна работа (поне моментното и разработване) и т.н.
Скеч бука, който "искат" всъщност не го искат здъ;жително.
В никакъв случай да не прави такъв дъщеря ти. Ще се види, че е направен нарочно и иди доказвай, че е наистина траен интереса на детето ти от последните няколко години. Щом е такъв, защо показва скечбук нарисуван за две седмици - уверявам те, разбира се с един поглед. В западните държави имат такава култура на водене на скеч бук - обикновен тефтер с всякакви хрумвания, идеи, драсканици по време на пътуване, скици, лепене на парцалчета плат и т.н.. Просто така ги учат, у нас, в нашата си култура нямаме изградена такава дисциплна. Но пък имаме рисуване на вечерен акт на огромни листи, скици със замах, десетки разпилени листчета, надраскани идейки по тетрадки, гърбове на списания, салфетки....Скечбука не бива да бъде буквално приет. Който има показва, който няма показва каквото има - всички гореизброени разхвърлени неща.
Обикновено в художествените училища у нас работят в постепенното изграждане на идеята - дават ти домашно за някаква композиция и ти вкъщи почваш да я мислиш. Постепено те научават, че не сядаш да правиш първото, което ти хрумне - ами това първо, второ, пето нещо започваш да го развиваш и мислиш, въртиш, доразвиваш, после изтриваш сто пъти и така постепенно докато стане каквото ще стане. Всички тези драсканици, някои развити, други изоставени в началото, всички триеници са пътя, по който твоя ум е обработвал и развивал идеята. Това искат да видят унитата. Като им покажеш няколко(или пък много) такива развити идеи ето ти един "отворен" скечбук (едно от всички бутончета в сайта, който ще си направи ученика).

Селектирането се случва не толкова на база "кое е най-доброто и правилното да покажа" а преди всичко " това, което показвам да е наистина добро".
Точно заради този принцип преди янколко поста казах, че портрети на известни хора е грешка, но пък портрети на приятели е добра идея. По същата логика - примерно иска дт ти да покажеш работи пресъздаващи движение - да, първо ти хрумва за скици и дизайн хрумки на коли, самолети, влакове но ти нямаш такива. Ами да, ама имаш на устремени птици, на тичащи лъвове, бързи (диви) животни....или пък просто хвърчила в небето....Ето ти няколко бързи хрумки как различните характери ще илюстрират една и съща тема с различни примери. Е, сега, ако нарисуаш часовник за да излюстрираш идеята за скорост, няма да ис много по темата.Съответно часовника не е добра идея - поне докато не защитиш тезата си и адмишъна не каже - уауууу, страхотен си, супер оригинално.
Все пак, когато подбирате своето портфолио е добре да съобразявате нещата, които ще ви вършат работа за самата специалност. Ако имате сглобени клипчета и кандидатсвате кино - естествено, че тях и в допълнение рисунки, но ако кандидатствате изящни изкуства, клипчетата трябва да са странично допълнение, разказващо за по-щирок кръг от интересите ви, само след като сте заковали добри изящни- графичнии, живописни и т.н работи.

Да се опитваш да угодиш на вкуса на адмишъна е грешно. Затова спазвайте насоките, но НЕ следвайте буквално. Изкуството е субективно, те просто искат да видят дали имате нужното осъзнаване и убеденост да бъдете артист. След това да видят нужната всеотдайност и накрая, но ключово, нужния поглед! Не само поглед на артист, но погледа на артиста, който би се чуствал и развил точно при тях по най-точния и добър начин за него самия. Казано накратко- дали ще си паснете. И! основното- все пак има много такива, те искат да селектират най-добрите. Всеки университет иска да си вземе най-добрите. (НО уверявам ви само звучи страшно. Не е.)