Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Здравейте!
Нова съм сред вас. Имам син на 15г. и дъщеря на 7г и 6 мес. Дъщеря ми е аутист. Още не знам как е правилно да я представям - тя е с аутизъм, има аутизъм, е аутист, е аутистка. Как е правилно, прието как е?
Имам толкова много въпроси! Но тая вечер се появи нов. Как да и́ обясня състоянието и́? Тя е много будно, любопитно малко момиче. Все още не задава въпроси, просто защото ние съвсем скоро разбрахме за състоянието и́. Но знам, че скоро ще пита и ще иска да знае защо в училище учи по различен начин от другите деца.
Моля, кажете ми как да и́ обясня състоянието и́ и това какво се случва с нея? Вие как подходихте към децата си като разбрахте?

Хуманно. Детето ви е със аутизъм и аутизмът е спектър. Това не е единственото, което я определя като човек. (Както и жена не е единственото, което ме определя като седна зад волана.)

Няма нужда да задава въпроси или да я ограмотявате защо учи различно. Казвате - за всяко дете се търси начин как да научи материала най-добре и нейният начин е този. (Има една модерна професия в Америка - да си викнеш някой да подрежда у вас. Всичките, които са добри в това са с обсесивно компулсивно разстройство и до някаква степен от спектъра. Търсете нейният талант.)

Гледайте Love on the spektrum пи Нетфликс. Много е добро.

Не е състояние, и нищо не се "случва". Всеки човек различно поема и обработва информация, намерили са най-добрия начин за нея (за сега).

Аз не мога да си представя как се пръква тази диагноза на дете на почти осем години. Това ми се струва абсолютно невъзможно, детето е ходили на градина вероятно, имало е учители. Дори родителите да не са запознати с проблеми и симптиматика, то учителите психолога, обществото щеше да ги забележат. Щеше да има коментари, родителите щяха да се усетят. Това дете до сега не е живяло и в памук. Аутистичното поведение няма как да остане незабелязано толкова години.

_re_ge, тя е ходила на психолог. Казано ни беше, че няма проблеми, че е игрива, че малко сме я разлигавили. От градината също настояваха, че си е добре, защото искахме съвет какво да правим с това, че не слуша, че не стои мирно и не изпълнява всичко, което и́ кажат.
Но мъжът ми чете някъде из интернет, че при някои деца аутизмът се проявявал по-късно. Ще правим второ обследване, пък дано каквото и да е - да е правилната диагноза/ заключение.

Около 3-годишна възраст вече се виждат признаците. От градината са били ... крайно несветнати.

Все едно да имам проблем с автоматика, да закарам колата си на механик, а той за първи път да вижда кола с автоматик.

Някой от вас двамата пил ли е алкохол по време на забременяването? А ти след това?

Зависи. Моя близка ми е казвала, че е виждала,че детето и е по-различно, но мислила че ще израсте. Първо. Второ, мъжа и напълно е отричал да му има нещо на детето. В градината са били внимателни да речем и леко са намеквали само. Като стана време за първи клас направиха обследване в Св. Никола. Аутизъм е тяхната диагноза. И детето дори е в помощно училище. Значи смятайте за какво неглижиране иде реч. По принцип,по мои наблюдения най си зависи от родителите. Дали обръщат внимание. Много често ни от институциите, ни близки обръщат внимание и никой не иска да се меси и да говори на родителите, защото не им е работа. И затова към училищна възраст вече излиза
наяве , ако има някакво несправяне с поведение, учене и тн. И пак родителите си решават какво що. Моя роднина така, мина по тоя път с детето, заради училище и през Св Никола. Имаше някакви дефицити, мина през СОП детето , психолози,но като цяло израстна и вече е девети клас юнака и се справя. Така че не всичко е само черно или бяло. Но трябва да се работи, когато има проблем.Успех!
Стоила, защо не запишете в Св Никола обследване? Идете и в темата за ХАДВ тук. Мама  Ру е потребител,който откликва с адекватни постове и е по - спокойна тема като цяло.
Елфичка, не знам какво се опитвате да постигнете с тоя въпрос за алкохола???

Не да дразня Игрива, не стои на едно място и не слуша има поне три обяснения. Едното е аутизъм, другото разстроена привързаност, третото е хиперактивност, четвъртото е фетален алкохолен синдром (който може да се получи и дори от малко пийване по време на зачеването не само от майката, но и от бащата). Може и да пропускам нещо.

Елфичка и аз не искам да дразня но това което са ви казали и вие сте възприели за истина  са пълни глупости. И десет пъти да е написано  няма да стане по-правдиво. С това ниво на битов шалкохолизъм 3/4 от населението на света  щяха да са с аутизъм. Особено пък в бг като голям производител и още по-голям потребител на алкохол. Аз пък трябва да съм най-големия карък защото със съпругът ми не консумираме алкохол ( и бира вкл) пък и двете ни деца са с проблеми ( ХАДВ голямото, малкото преминало през букет от диагнози и аутизъм в това число) . Преди 12-15 години ни обвиняваха че сме студени майки-хладилник, сега че сме алкохолици... Тенденциите в предположенията се сменят.

Понеже съм много в час с темата не исках да пиша че е преди всичко родителка грешка - неглижиране, отричане от там прекалено гостоприемна среда в градината та чак до незаинтересована. След като незнайно защо премахнаха необходимостта от покриване на критерии за първи клас, плюс поведенческа характеристика след ДГ, не виждам какво друго да се получи. Градината гледа да избута проблема от главата си, родителя и той смята че подобен проблем може да бъде израства. И нещата идват на дневен ред.
Няма обаче какво да ровим миналото. Истината е, че всичко е можело да бъде облекчено със своевременно мерки, но времето не може да бъде върнато назад. Затова този въпрос се повдига и повдига... Който попада на темата или има допирни точки с нея  трябва да озъзнае че в повечето случаи  нещата не се израстват, те се преодоляват с много работа.
В случая ако нещата бяха наистина супер сериозни говоря за аутизъм в чист вид а не поведение на дете от спектъра нещата  нямаше как да бъдат туширани до първи клас. То си има силно забележими поведенчески признаци  Затова каквато и диагноза  да поставят, бих казала че детето по-скоро е соп, което води до поведение от спектъра, отколкото обратното. За аутизъм абсурд, а толкова обичат да я слагат тази диагноза. Сякаш няма съвкупност от критерии в някакви количество, които трябва да бъдат покрити за да бъде поставена съответната Диагноза и я слагат на килограм в случаи когато няма цялостно обследване (като в св. Никола примерно) Но и само със соп да е детето, предстои много работа, а много активно участие на родителите . Успех!

Аа, не геге. Феталният алкохолен синдром наподобява аутистични прояви, но не е аутизъм, друг проблем на развитието е.

Иначе съм съгласна - с всичко, което написа.

Момичетата обичайно диагностицират по-трудно. Аз лично познавам и по-големи от 7 годишни, без диагноза ....,но за мен е ясно, че са в спектъра. Очевидно е, но тук училището се задейства само, ако детето се нуждае от някакъв асистент, ако ли не....родителя ако не се нищо не правят. А родителя често предпочита да си затваря очите. Майката имам усещането, че изобщо не ще и да чуе.....а за мен е странно детето да е в непрестанен монолог и да не отговаря на въпросите ти. Видимо е с просто око, но....очевидно маскира добре и извън социалния елемент се справя, но това не го прави дете извън спектъра.

Не сме пили алкохол когато забременях. Детето беше планувано и дори започнах да пия комплексни витамини и фолиева киселина поне месец преди да зачена. А и не сме големи пиячи. Като се събираме с приятели по едно - две. Не сме от типа "ракията и салатата вечер". С първото дете нито кафето спрях, нито пиех витамини, пила съм алкохол като сме излизали. И е много кротко момче, спокоен е, никога не съм имала големи тревоги с него. За дъщерята внимавахме много защото вече бях прехвърлила 40, а мъжът ми 50. Ще минем на обследване и в "Свети Никола", но всичко по реда си.

Годините са си фактор. Няма как. Борете си се смело да получите абсолютно всичката помощ, която се полага на детето ви. Личният асистент е много важен също. Ще видите.

Здравейте! Синът ми е на 14 и половина. Диагностициран е със Синдром на Аспергер като беше на 9 години. Опонира, вироглав, живее си според неговата истина. Миналата година разбрах, че се увлича по LGBT движението, даже твърдеше, че страда от полова дисфория, че щял да се самоубие, ако не си сменял пола и те подобни щуротии. Ходихме при Николай Попов, какво са говорили не знам, но синът ми каза, аз повече няма да ида при него, защото " не му влизал в положението". Сменихме психоложката по препоръка на Попов, но и там е греда, защото той не иска да ходи, или ако иде й говори за политика и й замазва очите. Скоро тя ми сподели, че поведението му клони към психопатия и шизофрения. Съдим по рисунките му, които намирам, по това, което чат пат виждам на телефона му тайно. Снощи пак погледнах, докато беше в банята и останах потресена. Планувахме да отсъстваме от града с вторият му баща и брат му и той дал на някакъв 18 годишен (ако е на толкова изобщо, понеже той не го е виждал, както разбрахме впоследствие) точният ни адрес и го кани на секс с цветущи описания. Няма да описвам подробно разговорът и усилията да запазя самообладание, но до какви заключения стигнах. Първо- той не чувства грам вина затова, не осъзнава евентуални последици и както най- откровено сподели- не му пука как се чувствам аз. Отказва да дойде с мен нито при психолог, нито при психиатър. Мен, ако не ме понася, другите вкъщи направо ги мрази и не го крие. Спим с резета на вратите. Дайте ми някакъв съвет, знам, че дори да е за хапчета, трябва да му ги изпишат на него, но не е копче да го сложа в джоба си и да го заведа. Постоянно ми цитира какви права имал, как това било неговия живот и ако не искал да говори с мен пак има това право, за мен само задължения. Никой няма контрол над него ...