Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 24

Доника, благодаря за новата тема!
Kezaja, моята майка също е учител и имам планове тя да е личен асистент на Хриси, когато тръгне на училище.Много добра подготовка дава по математика, но като човек си има своите слаби страни и съм притеснена.В нашето семейство се разчита на моите доходи, а и аз самата се чувствам добре на това работно място.
Ще видим как ще се развият при нас нещата. Дано е най-добрият вариант за Хриси!

Запис от мен

Нинче,
Правим най- доброто, възможно и става най-доброто възможно!:)

Щом единствената възможност е ние да работим от сутрин до вечер:), а майките ни са учителки и с радост посвещават цялото си време и енергия на децата ни, това е най-доброто, възможно за децата и така е трябвало да стане:)
Заради децата ни и нас.
"Не можем да свържем точките, ако гледаме напред, можем да ги свържем само, когато - се обърнем назад"- Стийв Джобс.

А и нищо не е съвсем случайно. Аз хем страдам и изпитвам вина, затова че- сега, през последния транш, когато детето има най- силна нужда да е с мен непрекъснато, скоро няма да се нуждае така от мен, хем- не само че нямам опция да съм на разположение на детето през работно време, но и природата ми се нуждае от социална, професионална и обществена ангажираност и знам, че не бих била аз, ако абсолютно всичкото ми време,беше изцяло в услуга на детето. Колкото и всичко ,което правя да е наистина за него, не бих могла да го правя, ако обезлича личността си.

А и природата ми е силно независима и имам проблем с признаването на авторитети, което на практика прави невъзможно наличието на друга глава на къщата:)
Така както познавам персоналността си знам и значи се случва точно каквото и както трябва и трябва да сме спокойни, че нещата, които се случват, са най- доброто за децата ни!
И ще доведат до най- доброто за тях...

Kezaja, благодаря за споделеното. И моята майка е със същата специалност, ние със съпруга ми сме в една сфера - ИТ, имаме още инженери и техничари сред дядовци и лели - в старите теми имаше разсъждения във връзка с общите специалности, не помня автора - но не се учудвам, че при моето дете числата са му в кръвта. Днес само колко метафори съм употребила и той за всяка ме е питал и разпитвал и като че ли не можах добре да ги обясня. Дали е малък за тях или...
n_alex76, благодаря за милите думи. Годината е пред нас и нека да я изпълним с приятни емоции и детски смях. Засега баткото обикаля детските кътчета с баща си при всяка възможност, за да свиква с деца и шум, изплашил се е обаче от нещо покрай дядо Коледа, още месеци преди Коледа и много трудно го караме да излиза навън. Има места и улици, от които изпитва ужас и не иска да каже какво точно го е притеснило. И това откакто застудя и не можем да излизаме всеки ден с бебето. Отделно по ТВ на реклами, свързани с Коледа, както и на онези с приказните герои, изключваше телевизора, а след това реши изобщо при реклами да го спира. Сега е поносим единствено някакъв музикален канал без реклами.

Клуб на бабите математички можем да основем:)
100 пъти съм казвала, че математическия й мозък е в основата на проблема ни:)
Винаги всичко е свързано с числа- неспокоен е, ако не знае точния час, в който ще отидем някъде, дойде някой, се прибера от работа. Точната дата и точната година, по които пък сам си изчислява какъв ден от седмицата е било или ще бъде. Точен брой трябва да са филийките хляб на масата, покупките, гостите...

Здравейте, попаднах на материали за son-rise програмата. На испански са и един на английски. Искам да питам, ако има интерес, ще се захвана лека по лека да ги превеждам. Ако някой иска да помага ще се радвам да го направим заедно, а и моя испански не е толкова добър, така че коректор винаги е необходим. Материалите включват: какво да правим във playroom (документът е от 6 стр.), модел за развитие според sunrise (30стр), игри за израстване, има различни игри който може да се реализират в зависимост от нивото на което се намира детето ни (186стр).Незнам дали могат да се намерят на английски ... така че ако има заинтересовани и някой който може да помогне с превода да се обадят. А ако някой иска да му ги изпратя също да пише.

Погледни на http://mamtomam.files.wordpress.com/2012/03/son-rise-003.pdf и на mark.alle.bg Ако не друго, можеш да си спестиш малко от превода.

Здравейте!

Преглеждах материалите от първа страница и реших да тествам момчето с теста "Погрешно вярване". Получи се нещо много интересно. В една картонена къщичка сложихме флумастери пред баба му и я помолихме да излезе. Извадих флумастерите и я напълнихме с топчета /билички/. Попитах го когато питаме баба какво има в къщичката какво ще отговори. Спонтанният отговор беше ТОПЧЕТА. Но нещо ме накара да го попитам дали е сигурен че баба му ще каже, че има топчета в къщичката. Каза, че не е сигурен и ще каже, че има ФЛУМАСТЕРИ. Реших да повторя и след като тя излезе на мястото на топчетата сложихме калкулатор /елка/. На въпроса какво ще каже баба, че има в къщичката отговорът беше ЕЛКА и реших че това е добър знак за евентуалното развитие на детето и смятах да спрем до там. Но на него тази игра много му допадна и настоя да продължим. След като баба отново излезе на мястото на калкулатора сложихме телбод. На въпроса какво ще каже баба отговора беше ТЕЛБОД. Тъй като този път ме изненада с отговора се направих, че не съм задала въпроса и отново попитах какво ще каже баба и много убедено ми каза ТЕЛБОД. Сега не знам какъв точно ни е резултата от теста, но странно с какво тази игра много го впечатли и настояваше да продължи, като вече се зае сам да слага и вади предмети в къщичката, но пък на баба му й омръзна и му отказа, така че беше принуден да спре играта въпреки желанието му да продължи. Мислех, че ще кара мен да излизам от стаята, но явно за него това означава промяна на правилата на играта и тъй като промените го притесняват не му е хрумнало да ме включи в друга роля.
И още един тест му направих. Моята колежка разпечата някакви задачи от математическо състезание на градско ниво за първокласници. Дадох ги на моя син. Нямат написани условия и трябва да се сети сам какво се иска от него или на състезанието са им обяснявали, но аз го оставих да погадае. На някои от задачите разбра какво се иска от картинките, на други не разбра обясних му. Някои от примерите ги реши с голяма лекота на ум, други, в които участват същите числа със същите аритметични действия, но организирани в различни фигури го затрудниха дори когато включи пръстите. За да не загуби интерес въведох елемент на стимул, като казах че за всяка вярна задача ще получава едно браво, а когато я реши без пръстчета две. В един момент докато му смятах временния резултат реших да видя как ще отговори и го попитах колко е 14+20. За моя огромна изненада на секундата, без пръстчета отговори 34, но веднага след това се затрудни да събере 2+5, защото не бяха написани със знак плюс, а в пирамидка с числа и празни квадратчета за която му обясних какво е условието на задачата и уж разбра, но много дълго време сякаш зацикли в броенето на пръстчета не можа да получи 7. А малко преди това беше събирал 2 и 5, но написани на един ред със знак плюс по средата. По принцип теста го забавлява, както и да събира брой "браво". А отгоре на листа имаше точки децата да си напишат имената. Написа си малкото име с различни по големина, ширина и наклон букви, като започва да ги пише от точката в която аз например ще завърша изписването на буквите. После написа името на детската градина по съшия начин, като сбърка единствено "Б" с "П" в думата вълшебство. Но когато го попитах може ли да чете отрече. Преди време си играеше да пише на компютъра букви, както е правил много пъти, но този път беше написал три кратки думички - мама, мамо и храна /като се има в предвид колко трудно се храни и как не обича да яде особено напоследък/ и с лекота си написа и името. Възможно ли е да може да пише думички, а да не може да чете. Никога не съм го карала, но на около четири години знаеше с малко помощ към края буквите от азбуката и искаше да се научи да чете, но всичките ми опити да обясня групирането на буквите в срички и това, че думите се състоят от срички и как като ги произнасяме последователно четем той нищо не разбра. Опитах и по друг начин да покажа как се чете, но явно не успях и после той сякаш загуби интерес. Табелите на аптеката, ключаря и други магазини с големи букви ги казва когато минаваме покрай тях, но понеже познава обектите в квартала не мога да съм сигурна че чете, а той отрича и демонстрира, че не може да чете. Психоложката обаче ми е казвала, че при нея чете. Когато го питам, той твърди че тя лъже и че всъщност тя изговаря сричките,а той повтаря след нея.
Когато изпуснах една буква в текст който пишех и се пошегувах, че съм изяла буквата се сетих за нещо написано в темата и го попитах разбрал ли е какво съм казала. Каза, че съм изяла буквата. Попитах го как е станало това. Каза че съм я отделила от хартията и съм я лапнала. Обясних, че съм се пошегувала и че понякога хората казват такива неща като на шега и го помолих когато не разбира какво съм казала да пита за да му обясня. Но после се замислих, че той няма как да разбере че всъщност не ме е разбрал, защото от негова гледна точка той е разбрал, че аз съм откъснала парченце от листа с тази буква и съм го лапнала.
Извинете, че стана дълго. Изчетох много неща наведнъж и реших да проверя реакции на някои от споделените тестове и ситуации и се получи много интересно. Той се забавлява много и със задачите за първокласници, но не му достигна търпение да седи на едно място, за да ги реши наведнъж. Така, че останаха и за днес.

Това което аз научих когато четох за Теста на "Сали и Анн" ( теста за погрешно вярване ) е че не е хубаво да се прави повече от един два пъти при едни и същи условия. Заради стериотипията и усещането на по-сенситивните деца които не искат да разочароват очакванията на  родителя . Може да се прилата отново и отново разбира се НО с различни начални условия.

Ние бяхме решили да го направим като навърши  6 години детето ... ей така да сверим летвата. Говорих с психоложката ни, четох много по въпроса и с нея решихме тя да измисли как да го направи но така че да не изглежда като тест а като ситуация от живота, защото има и деца които могат да се панират когато от тях се изисва нещо и има очаквания те да не сгрешат .

Неделята преди планираното събитие обаче той сам си направи и си мина теста.
Бяхме в Макдоналдс, Той и татко му на опашката а ние с каката пазехме маса. По едно време синът ми идва и казва- мамо искам в тоалета, но да отида сам. Гледам въпросително и той ми обесняа че татко му му разрешил. тоалетните са мръсни но не поставям под съмнение решението на съпругът ми.  Детето отива в тоалета и се връща. Вечерта съпругът ми ми каза че детето поискало  да отиде в тоалета само , но  той го пратил да ме попита. След като видял че синът ни е отишъл съм предположил че аз съм разрешила. Така аз бях "Сали" дето си мисли че таткото е разрешил, а таткото "Ан" мислеща че аз съм разрешила.

Написах примера за да стане ясно че теста може да се направи в каквито и да е условия стига да има ситуация в която единият си мисли че знае какво си мисли другия.

Искрено вярвам че е възможно едно умно по-голямо дете от спектъра да симулирало правилния отговор защото знае че  от него се очаква обратния на считания от него правилен отговор. Как се постъпва в този случай не знам. Предполагам трябва да се изпозлват ситуации от живота които да го сварят неподготвен за очакваното.




Катина , Кезая благодаря за всичко относно занятията занималнята първи клас и майките.
Имам много да пиша но трябва да намеря време. Пак ще имам нужда от съвет за по-нататъшно мислене.

Значи в тази тема сме ИТ, инжинери и счетоводители. И лекарка. После защо децата и са а това дередже.
В интерес на истината д-р Яско има хубаво обяснение с комбинация от гени, високо иво на глутамат в мозъка и в резултат доста превъзбудени неврони. Пазете се умни мами защото крайния ефект е ранно изкукване.  

Пропускам букви защото цяла седмица ме няма вкъщи и яво някой ми е поливал клавиатурата. Някои букви мого трудо се появяват.

Да добавя ние сме двама ИТ, аз а родители топ индженери, мм на професор и математичка. Епигенетика?

констанца това което е на български отдавна съм го видяла и прочела  . Тези неща са по различни. Аз питах дали някой проявява интерес, инък нямам намерение да си играя да превеждам нещо, което никой няма да оцени. На мен и на испански ми върши работа. Просто няма как да го прикача тук, за да го видитие и да прецените. ѝ

_re_ge, аз си мисля за това, което си написала


Искам да кажа, че не е нужно бабите и дядовците да осъзнават проблема, даже още по-добре да си гледат на детето като обикновенно. Децата не взимат всеки ден нов материал, особено в първи клас, обикновенно се взима нещо и после има 4-5 урока упражнения и от бабите и дядовците се изисква да го накарат да седне, да го подсещат и т.н. съвсем обикновенни неща, да обяснят заедно дума. Нашият дядо беше гледал веднъж предаване по ТВ с участие на Ивчо на Милена и ми казва после доста спокойно  "ама то и нашето е такова". И аз му обясних, че не е, имаме и документ, но има такива черти. За това леко имам съмнения, но много се надявам и при вас нещата да се развият добре. Много искам да напиша, но и аз нямам време, ако искаш можеш да ми звънеш по тел.  Друго важно - При моето дете през тези месеци февруари-март беше  най-незряло , после края на май направи скок и около 10 септември направи нов скок и си беше съвсем готово за у-ще. Та имай предвид и порастване на детето.

семейство Атанасови, ето тази книга излезе наскоро . Същата книга една майка /или група/и я беше превелаи 4-5 години преди да излезе официално на пазара и си я имахме качена. Доста хора имат копия или преглледай в книжарниците излязлото. В преводите, предполагам и в книгата има основата на сън терапията.

Мила TanyaMG аз питам има ли някой заинтерисован от това което имам да го споделя. А не някой да ми казва ... книгата съм я прочела вече ...
всъщност едната книга която имам е тази http://www.amazon.com/Play-To-Grow-designed-fundamental/dp/1484143329. Даже ако я има преведена на български ще съм благодарна да ми кажете от къде да си я сваля, че да не се тормозя с испанския 

Сетих се, че в учебниците материала е поднесен много........сухо и неразбираемо. Там урока е нещо като план за преподаване на учителя. От самия учител зависи как ще доразвие урока и как ще доразвие плана в учебника за да го преработи разбираемо за децата. Ако учителя не успее да докосне в час децата надали само по учебника ще можем да доразвием материала. Тук на помощ идват сборниците към учебниците. Сборниците не са задължителни, а препоръчителни. Учителите си избират кои сборници да ползват - обикновено издателството издало учебника издава и сборник към него. Сборниците са написани с много примери, много въпроси с които се доразвива урока и ако се учи паралелно урок и помощен урок от сборника има много повече мегдан за помощ извън учебния час. С две думи препоръчвам да се купят непременно сборниците към учебниците. Не всяко училище и не всеки учител ги изискват от родителите и е добре да го знаем и да си ги купим.

_re_ge, има огромна вероятност твоето дете да се справя прилично с учебния материал и ти да имаш възможност да доразвиваш урока с помощни материали. обаче ще има вероятно случаи когато нещо не е доразбрано и се иска специфична техника за да се усвои.

Давам личен пример: Задача с едно неизвестно 5+х=9 Тук знаеш как се решава задачата, но има вероятност детето да не успее да схване обръщането на реда на уравнението или да не схване какво е х или какво е неизвестно. Ти ще подходиш като преподавател, както и учителя и ще се опиташ да обясниш предполагайки, че детето знае какво е понятието неизвестно число. Обаче би могло самото понятие неизвестно число да е неясно на детето поради спецификата от диагнозата и би трябвало първо да се доизясни какво е това неизвестно и да се подпомогне изясняване на детайла и чак тогава да търсите механичното решение на задачата. това е само пример - може да се прояви сходен проблем във всеки вид задача независимо дали е математическа или литературна. В същия този пример ти като майка на дете с проблем и познаваща проблемите му ще усетиш липсата на разбиране на понятието неизвестно и ще му помогнеш да го усвои, а преподавателя в училище надали ще се сети, че това дете трудно ще разбере какво е това неизвестно предполагайки, че го знае от бебешка възраст още от играта ТУ - ТУ с изкачащата и криеща се глава на мама и тати зад стената. Той откъде да знае, че с повечето от нашите деца тази игра не се е състояла поради липса на интерес от детето и сме пропуснали да го доразвием това нещо - "неизвестното". Пак казвам само пример давам - може проблема да е друг.

Рори72, и аз знам същото което ти е писала РеГе. Първото ми впечатление от поста ти е , че като си попитала още на първият отговор детето сигурен ли си, че така ще помисли баба и той се е разколебал от въпроса ти  и е отговорил обратното защото ти си го разколебала в отговора му. но въпреки всичко това си е много показателно, че детето е почти готово да премине теста така, че да си сигурна в отговора му и да се похвалиш тук, че го е минал. Искрено се надявам да прочета тук скоро такава хвалба    

Сега погледнах кога го мина моето дете теста - на 9 год. точно. За мой късмет съм го снимала и даже качила в нета за да се фукам преминаването на теста. И се фукам, нищо, че е доста по късно от желателното. Ти си късметлийка, както и РеГе , че в много по ранна възраст сте го и ще го минете  

семейство Атанасови,     ако ти се превежда я преведи книгата ей тъй за да направиш нещо добро - все някога ще има полза от превода ти. Един от преводите на първа страница на темата е направен от майка без дете със СОП - ей така за да помогне и защото е имала малко време. И до днес всички ние помним и знаем коя е Юлче и до днес нейните преводи ги приемаме като подарък за всички нас, който тя направи без обичайните причини и без да пита искате или не. Просто постна преводите и каза превеждам ви ги, може и да ви помогнат. Благодарим и.