Домакини 92 - лято, лято

  • 11 602
  • 374
  •   1
Отговори
  • при късмета
  • Мнения: 25 320
д о м а к и н и


Архив: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13,14 15, 16,17,18, 19, 20, 21, 22,23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,
31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91
Нашите звездички pisenxeto и  Ladybird_, ще ви помним и обичаме!

# 1
  • Мнения: 4 074
Кафето е от мен!

# 2
  • Мнения: 42 758
Добро утро!
Ма Ко, благодаря за темата, а на Смърфи за кафето.
Смърфи, при нас си се честват Задушниците. За първи път разбирам за обичая в северозапада.
Хубав ден, момичета!

# 3
  • Мнения: 12 878
Мерси за темата!
   Дааа, затова казах , че това е тук при нас. Зная , че вски регион, то ако щеш и всяко село, си има някакви свои  обичаи.

# 4
  • при късмета
  • Мнения: 25 320
Благодаря за кафето!
Използвах идеята на Джейми и отбелязах в първи пост Радето и Калинчето. Така няма да пропускат тема
Смърфи, направете го както ви идва отвътре.
Отивам да пазарувам. Много поръчки имам, ще севтосваме сача и сега ще трябва да изкупя плод и зеленчука и месарницата. Да видим мъжете утре каква вечеря ще направят, от мен само салатата.
За пореден път и техници от Виваком чакам, живеят вкъщи

# 5
  • София
  • Мнения: 10 168
Смърфи,както ти казва сърцето, така .
При нас наистина първата Задушница след смъртта не се прави нищо.
Хич не ги обичам тия обичаи. Свекър ми и свекърва ми починаха, а и двамата много се раздавах за Задушници. И ние ходим на гробища в този ден, но не го чувствам така. Най неприятно ми е оставянето на храна по гробовете.

За мен какво да напиша. Страхове, тревожност, хипохондрии, хич не съм на център. Таман се поотпусна и айде някой шамар, някой корем го заболи, друг повърне,трети еритроцити в урината му открият....поне това мина , че бях измислила жестока диагноза на ММ ...
С психолог работя, на психиатър ходих, щото реших че съм луда и съм за лечение в заведение. Той вика Не си и ми се хили. Ако това се лекува в психиатрии, около 30 процента от хората трябва да са там.
Не съм добре. Минах през период,в който само реване, търсене от страх че всички около мен са болни  , не ставах от леглото . Ужас. Това ми се случва за трети път в живота, дано и сега го преодолея.
Ей затова не пиша, щото само ще се оплаквам, направо не съм за никаква комуникация, ни на живо, ни онлайн.

# 6
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 218
Мако , благодаря за новата тема.
Смърфи -на теб благодаря за морското кафе.
Хм,аз съм от Плевен и в моето семейство всяка задушница е била отбелязана,дори преди да е минала година откакто е починал даден човек.Баба вече е стара и рядко ходи по гробища,но си прави подавки за съседите.А свекърите пък почти не правят такива,а дори и да правят и да ходят на гробища нас не ни викат...Аз вече и свещи не паля за починалите си близки, защото четох,че тъй ги дърпам назад и не позволявам на душите им да продължат по пътя си(а при все че съм православна вярвам в прераждането, защото в природата нищо не се губи).
Правим си нова баня в мазето.Много бързо стана,за няма и 10 дни.Надявам се скоро и тук на етажа да направим ремонт на банята, въпреки че ще е сложно.Но поне вече знаем кои майстори са наистина добри.
Вале,прегръдки.И това ще мине.Всичко ще е наред.

# 7
  • при късмета
  • Мнения: 25 320
Ели, успех с ремонта, разбирам те
Вале, пиши, може да ти помогне. И да ни се оплакваш, затова сме. Иначе, е много хубаво, че търсиш специалисти, значи, че проблема наполовина е решен. Тези със сериозните проблеми или не го осъзнават или го отричат, нали знаеш? Дръж се, пиши, гушки и всичко ще е наред Hug
И като утре отида на вилата да видя доматите, да ми кажеш кое точно се чупеше от стеблата, че забравих
Прекараха ми новия кабел от Виваком, това е четвъртия техник, който идва за 2 седмици. И това при положение, че едната ни нямаше. Направо адресна регистрация ще им пусна. А и по телефона си говоря с тях за пореден път повече, отколкото с мъжа ми.

# 8
  • Мнения: 42 758
Вале, приеми съветът ми за сериозен. Понякога такива депресии се получават от недостиг на витамини (основно Д3, В12) и проблеми с щитовидната жлеза. Важното е резултатите да не бъдат в референтни стойности, а в оптимални граници.

# 9
  • София
  • Мнения: 10 168
Благодаря, Мария, правих наскоро, ходих на ендокринолог, каза че всичко е точно. Иначе вит Б на инжекции ми слагаха пет дни в болницата заради хернията, сега пак си пия
Аз си знам от какво е. Да не звучи, че се оплаквам че имам Бубка, да ни е жива и здрава, но животът като майка на дете с тежко увреждане си оказва влияние. Изолацията, фактът че никога не съм работила с хора, че съм отдадена 24/7 на детето, това са 24г. По съвет на психолога започнах да излизам повече. А то не ми се излиза, ама хич, никъде не ми се ходи. Направо насила.
Страховете, те ме събарят много. Мими има подуване и газове, аз съм убедена че има тежка диагноза цьолиакия, тоест вродена непоносимост към глутен.
Бубка чести повръща, цял живот е така,аз сега решавам че има тежка болест
ММ има еритроцити в урината, лекарите казват всичко е наред, аз съм убедена че има ужасяващо образувание на бъбрека...
Мен ме стегне крака, айде, убедена съм че хернията се връща ..
И това денонощно.
Ужасно е.
Стана след операцията. Бавно и полека. С малки наченки в началото. Докато не избуя.
И предните два пъти стана след неприятни болести- след като изкарах Ковида, а десет години преди това след тежък свински грип.
Психолозите имат обяснение.
Но е тежко. Ужасно. Аз обичам да се радвам на живота. А сега...само болести са ми в главата.
От две седмици има лека светлина в тунела, пу ПУ, нищожна, но има.

# 10
  • Мнения: 42 758
Вале, на вечеря сядаш с чаша червено вино. По възможност домашно. Няма не искам. Да ти отпусне нервите, напрежението и да спиш като къпана. Това е рецепта от чичо ми (светла му памет), един от най- добрите неврохирурзи за времето си.

# 11
  • София
  • Мнения: 17 812
Здравейте, момичета!
Ще ме приемете ли в темата?
Все я наобикалям и хвърлям по едно око и все не се решавам да пиша в нея, а вече станаха 5 години, откакто съм само домакиня.
Желая ви прекрасно лято - слънчево и много лежерно, изпълнено с уют и радост!

# 12
  • при късмета
  • Мнения: 25 320
Добре дошла, Fever Ray, чувствай се като у дома си. Разкажи ни повече за себе си, мъже, деца, домашни любимци и т.н.
Ма..а му, градушка и порой вали в момента, а вчера мих прозорци. Добре, че само за хола имах време

# 13
  • Мнения: 4 074
Как няма да те приемем! Всеки е добре дошъл!

Вале, разбирам те много добре! Но сама ще трябва да се измъкнеш от това състояние. Е, с малка помощ от лекарите, де. Ще се опитам да обясня какво бяха казали на моя приятелка за същото такова състояние, като при теб.
Например - Мими има газове и подуване на корем, значи има глутенова непоносимост (това са твоите мисли). Отговор - е, има хиляди хора по света с такава непоносимост и живеят нормално. Ядат безглутеново и всичко е наред. Живеем в 21-ви век и да се храниш без глутен е лесно. Не е приятно, но нищо страшно няма.
Например - Ангел има еритроците в урината, значи има нещо на бъбрека.
Отговор - На Смърфи свекърва й имаше тумор на бъбрека, оперираха я и вече почти 20 години си живее добре.

На всяка страшна диагноза, която ти изкача в главата, трябва да намериш положителното или по-скоро да погледнеш от другата страна на проблема и така нещата не изглеждат безнадеждни. Те са такива само в твоята глава.
Надявам се, че обясниш горе-долу добре. И да не ми се сърдиш, ако нещо съм преминала границата.

Аз сварих житото, сега чакам да изсъхне. Видях се с моя първи братовчед (нейн племеник) и решихме да закусим вкъщи утре заедно. Вместо да правя подавки, да се съберем на баница и разни други неща, които обичаше и така да я почетем. Хем и да се видим и побъбрим, че отдавна не сме го правили. Тя, ако ни гледа отгоре, ще е много щастлива за това.

# 14
  • София
  • Мнения: 17 812
Благодаря, момичета.

Накратко за мен.
мъже, деца, домашни любимци
Слагам в скрит текст, че стана дълго.
Скрит текст:
На 51 станах този март. Юрист съм по професия и след доста години работа - първо 10+ години в чужбина за една наша държавна агенция, а после и още 10+ тук, докато направим и наложим семейна правна кантора, преди 5+ години семейният съвет взе решение да остана у дома и да се грижа за себе си, децата, уюта и да давам рамо в работата на съпруга ми само като "съветник".
Мъж имам само един и то от 100 години вече. Съпругът ми е с 2 години по-голям от мен, а живеем заедно от моето пълнолетие. Преди това и гаджета бяхме около 2 години. Просто целият ни живот сме си все заедно, защото родителите ни са приятелски семейства от техните студентски години (събрали са се покрай комбинацията от имената им и са близки и сега, макар и на 80 г.).
Имам 5 деца, от които 2 вече имат техни семейства.
Най-голямата ни дъщеря е на 27 г. Омъжена е и имаме прекрасна внучка, която кара 2 г.
Втората е на 26 и също е омъжена от миналото лято, а сега през август ще правят църковен брак.
Младите ни живеят в Италия, където учиха и останаха.
Трететата щерка е на 19 г. Абитуриентка. Предстои наесен и тя да замине за Италия и сега е ангажирана с правене на списъци, обмисляне на багажи и т.н. Аз вече съм "стрелян заек", особено след като каките студентствата хо време на пандемията, когато в Италия беше голям ужас. Сега не може нищо да ме упллаши вече.
Момчетата са ни 2 - единият младеж завърши 3-ти клас, а другият на 12.08. става на 3 години. И нямат търпение да заминем за лятото на морето, за да дивеят по плажа.
Разликите са големи, понеже и двамата със съпруга ми има(х)ме репродуктивни проблеми, а искахме много деца и ни отнемаше много време за лечение, но сбъднахме мечтата си.
Домашни любимци имаме, разбира се. Това са 2 кучета (до 3 сме стигали преди време, но повече не бих си го причинила) - едно чихуа, което вече е бабичка и по цял ден спи и не обича да общува с никого, освен със съпруга ми и едно йорки на средна възраст, което упорито опитва да привлече вниманието на чихито. Момичета са и двете.
То аз във форума съм разказвала доста неща за нас, но основно в темите, свързани с проблемно забременяване и с ин витро.
През последните години, откакто съм у дома, обръщам специално внимание на спорта и движението, както и на здравословното хранене.
Обичаме да пътуваме, ходим също много по планини семейно. Харесваме да сме на открито, да се движим. Посещаваме много фестове и концерти на открито.
Аз слушам тежка музика. Луда фенка съм на минимализма.
Съпругът ми напоследък е запален моторджия. Аз редя пъзели. Wink
Плувам много и направо с религиозно настървение.
Обожавам да готвя и да гладя, но лятото всички у дома отказват да ядат готвено и в топлите месеци и двете ми любими домакински дейности остават на заден план, но и не се натискам в топлото да ги правя.
Това е накратко.
Много благодаря за приема!

Виждам, че обсъждате Задушница.
Ние засега, слава на Бога, сме още с живи родители, макар възрастни и болни, но инатливи, понеже бяха по на 75, когато се преместиха на другия край на страната. Заедно четиримата. И не успяхме да ги убедим да останата наблизо, затова сега ние ходим при тях и се редуваме с моята сестра и с брата на съпруга ми да ги наглеждаме, а цяло лято също се местим близо до тях, защото възрастните се оказват по-упорити и от малките деца. Даже се пробват да ходят на екскурзии по Странджа, което ми изправя косите.
Но пък отбелязваме Задушниците за бабите, дядовците ни, моя вуйчо, едната ми леля, чичото на съпруга ми.
Аз не ходя на гробища. Съпругът ми ходи от името на цялото семейство. Раздаваме череши и нещо сладко. Палим кандило у дома.

Планираме другата седмица да местим "катуна" към морското ни жилище, но още не съм се настроила на морска вълна, защото още ме държи от хладното време допреди седмица, а сега и с тези гръмотевици. Надявам се следващите няколко дни да ми дойде музата и да приготвя набързо багажа и някои задължителни неща и да тръгна с настроение.

Общи условия

Активация на акаунт